Определение № 205 от 18.04.2023, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. С., 18.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20232200500129 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Подадена е частна жалба от на „ Банка ДСК“АД, със седалище и адрес на управление, гр.

София, ***, против Определение № 54/31.01.2023г. по ч. гр. дело № 53/2021г. на Районен съд Н.З., с което е спряна принудителното изпълнение по изп. дело № 20218370400358 по описа на ЧСИ Рег.№ 837 П. Г. с район на действие Окръжен съд С. по отношение на длъжника С. А. Й. ЕГН ********** и постоянен и настоящ адрес: гр. Н.З., ул.

„Г. **. Указано е на заявителя/кредитора “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище/адрес на управление: гр. София, район Оборище, ***, че може в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за вземането си по издадена. Заповед № 38/18.01.2021 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 19.01.2021 год., въз основа на който е образувано изп. дело № 20218370400358 по описа на ЧСИ П. Г.а, като заявителят довнесе дължимата държавна такса.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че при връчване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело не е била спазена разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като не е било удостоверено от връчителя, че длъжникът не живее на адреса. Посочва се, че разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК изисква едновременно изпълнението на две предпоставки – 1. връчване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и 2.връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка с управителя на етажната собственост, кмета на населеното място или друг начин и е удостоверил това с посочване на източника. Позовава се на съдебна практика на районни и окръжни съдилища от страната, които са в този смисъл. В настоящия случай липсвало правно основание за постановяване на обжалвания съдебен акт, тъй като липсвала втората законова предпоставка. Иска се обжалваното определение да бъде отменено.

1

От фактическа страна е безспорно, че е издадена Заповед № 38/18.01.2021 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Издаден е и изпълнителен лист против длъжника, който е получен от Диана Димитрова на 02.02.2021 година, както и 2 бр. Заповед за изпълнение. Образувано е изп.дело № 20218370400358 по описа на ЧСИ П. Г., с район на действие Окръжен съд - С.. С изх. № 63989/08.11.2022г., ЧСИ П. Г. е изпратил Покана за доброволно изпълнение до длъжника С. М.

Стоянова, в град Н.З., община Н.З., обл. С., ул. „Г. **. Длъжникът не е намерен на посочения адрес и е залепено уведомление, в двуседмичен срок от 11.01.2023 год. да се яви в канцеларията на ЧСИ П.Г. за получаване на книжа по изпълнителното дело, ведно с приложените книжа: Покана за доброволно изпълнение и съобщение за връчване на заповед за изпълнение. Видно от отбелязването на разписката, адресът е посещаван многократно, но адресата не е намерен на посочения адрес. В този срок никой не се явил, за да получи призовка и съобщение по горецитираното изп. дело по описа на ЧСИ П.Г..

Депозираната частна жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Систематичното тълкуване на разпоредбата сочи, че за да пристъпи към даване на указания за предявяване на иск за установяване на вземането, за което вече е била издадена заповед за изпълнение е необходимо едновременно да са налице двете предпоставки 1. връчване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и 2.връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка с управителя на етажната собственост, кмета на населеното място или друг начин и е удостоверил това с посочване на източника. Ако някоя от тези две предпоставки не е налице, съдът не може да предприеме действия по реда на чл.415, ал.1 т. 2( съответно) ал.2 от ГПК. При констатиране на наличието само на първата предпоставка е необходимо процедурата по връчване на книжата да бъде повторена и да се съберат данни, че лицето не живее на посочения адрес, като това събиране на данни е необходимо да е отразено по съответния правомерен начин от длъжностното лице по връчване на книжата. Само когато са изпълнени изцяло и двете предпоставки на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът може да даде указания запредявяване на иск за установяване на вземането и да постанови спиране на изпълнението.

Предвид изложеното обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Н.З. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ръководен от изложените съображения съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 54/31.01.2023г. по ч. гр. дело № 53/2021г. на Районен съд Н.З..

ВРЪЩА делото на Районен съд Н.З. за изпълнение на дадените в мотивите указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3