Определение № 2690 от 13.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2690 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20265300502247 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, чрез юрисконсулт А.И. против Определение № 2745/06.07.2026г., постановено по гр. дело № 1297/2025г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е отхвърлена молбата, подадена от „Кредисимо“ ЕАД с искане за изменение на решение № 235/24.04.2026г., постановено по гр. дело № 1297/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта му за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение от 368.13 евро.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Г. З. Г., чрез „********************, с която същата се оспорва като неоснователна.

Излагат се съображения в подкрепа на атакуваното определение и се иска същото да бъде потвърдено.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което подлежи на разглеждане по същество.

По същество е неоснователна.

Районен съд – Асеновград е бил сезиран с искова молба от Г. З. Г. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и съответно договор за поръчителство, съединени с иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД за връщане на недължимо платеното по договора за потребителски кредит. Исковете са уважени и с оглед изхода от спора са разпределени и разноските. Ответните дружества са осъдени да заплатят разноски, като на пълномощника на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатското възнаграждение е в размер на 368.13 евро за „Кредисимо“ ЕАД и 122.71 евро за „Ай Тръст“ ЕООД. „Кредисимо“ ЕАД е подал молба по реда на 1 чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, с искане да се намали присъденото адвокатско възнаграждение. Съдът е достигнал до извод, че размерът на адвокатското възнаграждение отговаря на правната и фактическа сложност на делото, като е взел предвид предявените искове и е отхвърлил молбата като неоснователна.

В първоинстанционното производство е представен Договор за правна защита и съдействие, с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата - материално затруднено лице.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се изходи от принципните постановки на решение по дело С – 438/22г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа като ориентир. В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че адвокатското възнаграждение е определено правилно. То не е в завишен размер, като са взети предвид съображенията за справедливост, разумност и пропорционалност на съдебните разноски. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на исковете е измерима с паричния размер на договорите, чиято недействителност се претендира. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът е взел под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като е отчетено и обстоятелството, че в исковото производство, развило се пред Районен съд – Асеновград, е подадена искова молба и молба със становище за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и нейния адвокат. Отчетено е било и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия за пропорционалност, тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно първоинстанционният съд правилно е приложил критерия за разумност, и след това е определил правилно каква е подходящата част от тези разумни разноски.

Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В този смисъл размера на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото намаляване.

Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер.

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно определение по реда на чл.

248 от ГПК, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд – Пловдив,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2745/06.07.2026 г., постановено по гр. дело № 1297/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3