Решение № 62 от 07.04.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Разград, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20253300500178 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 ал.1 т.3 ГПК.

Агенция Социално подпомагане,чрез ДСП-Исперих е депозирала жалба против действията на съдебния изпълнител-прекратяване на изпълнителното производство, поради бездействието на взискателя в продължение на две години, на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, обективирани в постановление от 17.02.2025г. по изп.д.№69/2020г. по описа на СИС при РС-Исперих. В жалбата взискателят твърди, че е депозирал молба вх.№173/14.05.2024г., с която е поискал изпращане на напомнителни писма и/или проверка на банкови сметки на няколко длъжници по изпълнителни дела с взискател АСП чрез ДСП-Исперих, като под номер 5 е посочена Б. А. А., ЕГН **********, което представлява процесуално действие по изпълнително дело.

Длъжникът Б. А. Р. /А./ не е заявила становище по жалбата.

ДСИ В.Д. е депозирала писмени обяснения, в които твърди, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Производството по делото е прекратено поради бездействието на взискателя повече от две години. Срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е преклузивен и прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, като с постановлението за прекратяване само се констатира вече настъпилото прекратяване. По сметки на длъжника по искане на взискателя са наложени запори, като последното запорно съобщение до банка е връчено на 29.07.2020г. в Юробанк България АД. Сезиране за извършване на друго изпълнително действие не е правено. Молбата за извършване на справка за налични банкови сметки не е изпълнително действие.

1

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства,съдът установи следните факти:

Изпълнително дело № 20203310400069 е образувано на 20.05.2020г. въз основа на молба от Дикертора на ДСП-Исперих вх.№178/18.05.2020г. и изпълнителен лист от 11.03.2014г., издаден въз основа на влязла в сила на 08.03.2014г. присъда по нохд №24/2014г. по описа на РС-Исперих срещу Б. А. Р., обезщетение за вреди в размер на 990лв. обезщетение за вреди от престъпление,получени без правно основание,ведно със законната лихва от 19.02.2014г.

Това изп.дело е второ поред за същото вземане. Преди това на производство е било изп.д.

№20143310400017, което също е било прекратено отново поради бездействието на взискателя.С молбата за образуване взисканетял е посочил изпълнителни способи/ запор / на вземания, на банкови сметки, от наеми, опис и продажба на движими вещи, на МПС, възбрана ,опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника. Поискал е и справка за банковите сметки на длъжника. ДСИ е открил три банкови сметки в три банки, по една в Банка ДСК ЕАД, в ОББ АД и в Юробанк и Еф Джи България АД, като датата на последния наложен запор е 29.07.2020г.

На 21.05.2020г. взискателят е получил ПДИ.

На 05.06.2020г. ДСИ е присъединил Държавата, чрез НАП като взискател по делото за задължение в размер на 63036.77лв.

С молба вх.№197/15.03.2021г. взискателят е поискал проверка на банковите сметки на длъжника и изпращането на напомнително писмо. Установена е една банкова сметка в Юробанк България АД, по която вече има наложен запор.

На 14.05.2024г. е постъпила молба от взискателя с №173 и искане за изпращане на напомнително писмо за длъжника Б. А. А..До делото няма данни за извършени справки.

Приложени е невръчено съобщение до длъжника за внасяне на дължими суми по изп.д.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:Депозирана е жалба от длъжника по смисъла на чл.435 ал.1 т.3 ГПК. Същата е подадена в срок и от надлежна страна.

Спорен в настоящото производство е въпросът дали подаването на молба от взискателя за изпращане на напомнително писмо до банка представлява действие по изпълнението по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. За да се смята едно действие за изпълнително, то трябва да е насочено към пряко принудително изпълнение на задължението. Примерно изброяване на изпълнителните действия има в ТР №3/26.02.2015г. по т.д.№2/2013г. на ВКС, по повод прекъсването на давността, а именно предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране 2 или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Пак в това решение са посочени и кой действия на взискателя не прекъсват давността. Това са образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Искането на взискателя за изпращането на напомнително писмо по вече наложен запор не представлява изпълнително действие в някоя от хипотезите на ТР № 2 от 26.06.2015 г., а поскоро следва да се приравни на отправено искане за отправяне на нова покана до длъжника да изпълни доброволно задължението си. Прилагайки тълкуването на т.10 от цитираното погоре ТР № 2 от 26.06.2015 г., съдът приема, че последното изпълнително действие, поискано от взискателя и предприето от съдебния изпълнител, е налагането на запор на банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“АД, извършено на 29.07.2020г. с получаване на запорното съобщение от банката. Молбата на взискателя от 14.05.2024г. не може да бъде приета за искане за насочване на изпълнение в някоя от хипотезите на ТР № 2 от 26.06.2015 г.

С изтичането на 29.07.2022г. на две години от последното изпълнително действие, последиците на перемцията са настъпили по силата на закона, а с обжалваното постановление съдебният изпълнител е прогласил вече настъпилото прекратяване. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното,съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Исперих, представлявана от директора С. Г., против постановление от 17.02.2025г. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20203310400069 по описа на ДСИ при РС Исперих.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4