Определение № 1094 от 22.03.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1094 гр. София, 22.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Частно наказателно дело № 20231110215969 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Инициирано е с жалба, подадена от пълномощник на Националния осигурителен институт (НОИ), срещу постановление от 30.10.2023 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 5094/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 6565/2020 г. на Софийска районна прокуратура, което е водено за това, че на неустановена дата през 2018 г. в гр.

Гоце Делчев, с цел набавяне на имотна облага, е възбудено у служители на страни по трудово правоотношение заблуждение, че двадесет и пет лица са полагали труд и са били страни по трудово правоотношение с „Ибрахим Фета“ ЕООД, с „БДА Инвестмънт“ ЕООД и с „Македония – ВП“ ЕООД, като с това е причинена на бюджета на държавното обществено осигуряване имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Според жалбоподателя, обжалваното постановление е необосновано и немотивирано, тъй като разследването не е проведено обективно, всестранно и в пълнота, поради което крайният извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство е постановен при непълнота на доказателствата, като са останали неизяснени редица обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Поради това е направено искане за отмяна на атакуваното постановление и за връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

В подкрепа на заявените основания за отмяна на прокурорския акт са изложени съображения за това, че прокурорът не е извършил оценка и анализ на събраните доказателства. Акцентира се върху това, че в случая не е изследван в дълбочина въпросът дали по процесното трудово правоотношение на свидетеля Д. действително е полаган труд, като прокурорът е приел, че трудовият договор е породил правно действие с оглед сключването му и изплащане на договореното трудово възнаграждение. Не се 1 споделя като правилен изводът на прокурора за това, че изплатеното трудово възнаграждение на свидетеля Д. възлизащо в размер на сумата от 2585 лева е обосновано от специфичната трудова дейност в областта на информационните технологии и компетентността на служителя в съответната област, тъй като този извод не се подкрепя от доказателства по делото.

Твърди се, че не са събрани доказателства, които категорично да сочат, че длъжността и трудовите задължения на служителя са били променени и той е следвало да изпълнява задължения, характерни за различна длъжност от заеманата по трудовия договор. Според жалбоподателя, изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение, тъй като фактическото сключване на трудов договор не е достатъчно основание за възникване на трудово правоотношение и придобиване качеството „осигурено лице“. Начисляването и изплащането на трудово възнаграждение, респ. внасянето на осигурителни вноски и декларирането на изплатеното възнаграждение, не са достатъчни, за да се приеме, че е налице трудово правоотношение. Изразява се становище за това, че в конкретния случай трудово правоотношение не е възникнало, поради което трудовият договор е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД поради липса на предмет. Трудовият договор между Д. и дружеството „Македония – ВП“ ЕООД бил фиктивен и е сключен единствено с цел получаване на неследваща се имотна облага. Не се споделя изводът на прокурора, че Д. е изпълнявал дейност, различна от дължимата по длъжностната му характеристика, изразяваща се в изработка на сайт, тъй като основаната дейност на търговското дружество е била в областта на фризьорските и козметични услуги. Отделно се сочи, че представянето на разпечатки за изработен сайт от страна на Д. не е достатъчно, за да докаже твърдението, че е работил по трудово правоотношение. Още повече, че самата специфика на твърдяната да е извършена дейност, а именно изработка на сайт, представлява дейност относима към изпълнение на задължения по облигационно правоотношение, а не трудово такова, респ. това също означава, че трудовият договор е нищожен, поради заобикаляне на закона, като със сключването му се цели постигането на неправомерен резултат – заблуждаване на длъжностните лица в НОИ с цел получаване на неследваща се имотна облага от фондовете на общественото осигуряване.

Още повече, че по делото не са събрани доказателства за това, начислени и внесени ли са от страна на дружеството дължимите спрямо Д. осигурителни вноски, на базата на които той е придобил право на парично обезщетение за безработица в размер на 12 332,14 лева. Твърди се, че в хода на разследването останали игнорирани и без задълбочена проверка причините, поради които заявлението за отпускане на парично обезщетение е подадено от Д. в ТП на НОИ – гр. Бургас, а не в ТП на НОИ – гр. София, както и действително ли е заявеното при разпита на свидетеля П. основание за прекратяване на трудовия договор с Д. – „салонът имал достатъчно клиенти и се бил разработил“. Това основание за прекратяване на трудовия договор не кореспондира с нито едно от предвидените в закона, а и същото влиза в колизия с приетото от прокурора, че трудовият договор бил сключен за неопределено време със срок за изпитване, тъй като в такъв 2 случай договорът не може да се прекрати поради завършване на определена дейност, както се твърди от свидетелката П. Жалбоподателят изразява критика и към изводът на прокурора, че поради механизма на изчисляване на обезщетенията за временна неработоспособност от НОИ, чрез програмен продукт-информационна система, не би могло да се обоснове въвеждане в заблуждение на конкретно лице. В тази връзка се сочи, че в хода на разследването е следвало да бъдат събрани доказателства за това, кое е лицето, подавало данни към НОИ и въз основа на кои данни се е стигнало до неоснователно изплащане на парично обезщетение за безработица във висок размер и при какви условия свидетелят Д. би могъл да получи такова обезщетение. В мотивите на прокурора се съзира липса на задълбочена проверка и преценка за извършени престъпления по чл. 212 от НК, по чл. 256 от НК и по чл. 313, ал. 1 от НК, като той се е ограничил единствено до престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Поддържа се, че в обжалвания прокурорски акт са обсъдени единствено оневиняващи доказателства, което според жалбоподателя се дължи или на непопълване на делото с всички необходими доказателства и при всестранно и обективно разследване, или на тенденциозно обсъждане само на тази категория доказателства.

Софийски районен съд, като взе предвид подадената жалба и материалите по досъдебното производство, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол постановление на прокурор, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения седемдневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С постановление на прокурор от 17.02.2020 г. е образувано досъдебно производство № 5094/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 6565/2020 г. на Софийска районна прокуратура, след като преписката е изпратена по компетентност от Районна прокуратура – гр. Благоевград. Досъдебното производство е водено за това, че на неустановена дата през 2018 г. в гр. Гоце Делчев, с цел набавяне на имотна облага, е възбудено у служители на ТО на НОИ, че двадесет и пет лица са полагали труд и са били страни по трудово правоотношение с „Ибрахим Фета“ ЕООД, с „БДА Инвестмънт“ ЕООД и с „Македония – ВП“ ЕООД, като същите след прекратяване на трудовите правооношения са подали молби за изплащане на обезщетение за безработица и такова е било изплатено като с това е причинена на бюджета на държавното обществено осигуряване имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В резултат от извършената процесуална и процесуално-следствена дейност по делото са събрани следните доказателствени източници:

Писмени доказателства – писмо от НОИ Изх. №1130-40-2673#1 от 11.03.2019г. до директор на ГД „Национална полиция“ ведно със списък на търговски дружества и лица, назначавани в тях, които са получили парични обезщетения /л. 26-29/; справка от НАП Изх. № 5592#1 от 08.04.2019г. за подадени годишни данъчни декларации и справка актуално състояние на 3 всички действащи трудови договори /л. 34-36/; справка от НОИ ТО Благоевград Изх. №1029-01-1921 от 24.04.2019г. за отпуснати парични обезщетения /л. 37-40/; констативен протокол № КП-5-01-00487732 от 14.11.2018 г., изготвен от ст. Инспектор по осигуряването при НОИ /л. 41/; справка от НОИ относно изплатени парични обезщетения на Й. Д.

/л. 42-44/; протокол от 14.11.2016 г. за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Благоевград /л. 56-57/; справка от Агенция по вписванията за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания на актове, касаещи недвижими имоти на „Македония – ВП“ ЕООД /л. 67-68/; писмосправка Изх. №9101-02-1009 от 13.08.2019г. на ТО Бургас към НОИ с информация за изплатено обезщетение и информация за обезщетение без осигурителния стаж в „Македония ВП“ ЕООД /л. 84/; Разчетно- платежна ведомост за м. 07.2018г., ведно с платежни нареждания за м. 07/2018г. /л. 9092/; трудов договор №011/06.07.2018г. /л. 93-94/; справка Изх.

№01388183045643/07.07.2018г. от НАП за уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ /л.95/; длъжностна характеристика на длъжност Мениджър „Продажби и маркетинг“ в „Македония- ВП“ ЕООД / л. 96-98/; Заповед №08/21.07.2018г. за прекратяване на трудов договор / л. 99/; писмо- справка ЕО 36-00-414#4/ 26.10.2020г. на ТД НАП Благоевград /л. 122/ ; писмо Изх. №9101-02-924 # от 28.06.2021г. на ТП Бургас НОИ ведно с приложения- заявление, заповед за прекратяване на трудов договор, справка приети документи / л. 162- 165/ ; справка Изх. №ЕО 36-00-171/ 02.03.2021г. на ТД НАП Благоевград ведно със справка за действащи трудови договори на „Македония – ВП“ ЕООД / л.167168/; Писмо- справка Изх. № 20-28-2606/ 09.12.2022г. на ТД НАП Бургас с регистрирани трудови договори за Й. Д. / л. 228/; писмо от 05.07.2023г. от „Париплей България“ ЕООД ведно с длъжностна характеристика /л. 243-244/; Разпечатка на работен сайт на Студио за красота МЕГА ЛУКС / л. 250- 262/.

Гласни доказателствени средства – обяснения от 28.05.2019 г. на свидетеля А. П. П. /л. 50/; обяснения от 23.07.2019 г. на свидетеля А. П. П. /л. 63/; разпит на свидетел от 25.11.2020 г. на свидетеля А. П. П. /л. 133/; обяснения от 16.05.2019 г. на свидетеля В. П. Т. /л. 51/; разпит на свидетел от 07.05.2020 г. на свидетеля В. П. Т. /л. 136138/; сведения на свидетеля В. П. Т. /л. 85/; обяснения от свидетеля Й. С. Д. /л. 53/; обяснения от 27.09.2019г. на свидетеля Й. С. Д. /л. 100/; разпит на свидетел от 30.04.2020 г. на свидетеля Й. С. Д. /л. 134-135/; разпит на свидетел от 13.12.2022 г. на свидетеля Й. С. Д. /л. 237-238/; разпит на свидетел от 31.07.2023 г. на свидетеля Й. С. Д. /л. 248-249/; обяснения от 29.08.2019 г. на свидетеля О. В. Ч. /л. 86/; разпит на свидетел от 25.11.2020 г. на свидетеля О. В. Ч. /л. 126-127/; разпит на свидетел от 23.06.2020 г. на свидетеля Р. Г. М.

/л. 141-144/; разпит на свидетел от 22.02.2022 г. на свидетеля Л.

К. П. /л. 192-193/; разпит на свидетел от 09.01.2023 г. на свидетеля Л. К. П. /л. 235-236/;

4

От разпита на свидетеля Й. С. Д. от 30.04.2020г. се установява, че през м. юли 2018г. работел за около месец за „МакедонияВП“ ЕООД с възложена задача да създаде интернет сайт с цел разрастване на бизнеса- козметично студио и салон за красота, както и да му се осигури онлайн присъствие. Предоставена му била възможност да работи от дома си в гр. София като в самото студио е бил 2-3 пъти, при един от които подписал трудовия си договор. С фирмата контактувал чрез лице на име „Буба“, която счел за собственик. Със същата уговорили възнаграждението и от нея получавал указания за параметрите на работата му. В хода на комуникацията помежду им тя изисквала промени и корекции на изработеното от Д., които били извън уговореното, което довело до прекратяване на трудовото правоотношение по предложение на „Буба“. Д. бил виждал още трима служители на дружеството- единия бил счетоводител или юрист на дружеството, един мъж- фризьор и едно момиче, което работело в салона. В разпита от 13.12.2022г. Д. дал информация за професионалния си опит, от която става ясно, че същият е завършил психология, но се занимавал с графичен дизайн от 2006г. С Любомира Златкова имали уговорка освен сайт да изгради и фейсбук страница, която да поддържа, като допълнително интернет присъствие. Държали с „Буба“ ежедневна връзка по телефона, но непрекъснатите промени в изискванията довели до прекратяването на взаимоотношенията им и оставили сайта недовършен, като не съставили документ, от който да е видно стореното по договора. Като допълнение в разпита от 31.07.2023г. Д. предоставил на разследващия орган копия на създадения от него електронен сайт на студиото за красота, което било предмет на дейност на „Македония- ВП“ ЕООД и който бил в изпълнение на сключения между тях трудов договор. Уточнил, че поради изтеклия период от време е възможно да е изтекла давността на линка, където бил качен сайта и това да е причината да е недостъпен онлайн.