Решение № 1877 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1877 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110122137 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на З срещу З, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1217,63 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0527103, застрахователно обезщетение по застрахователна преписка /именувана „щета“/ № 33020030100345 за вреди, причинени на лек автомобил „БМВ 520“, с per. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 27.03.2020 г. в гр. Стара Загора, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва, и 445,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.01.2022г. до 12.01.2025 г., за които суми по ч. гр. д. № 2401/2025 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.01.2025г.

Ищецът З твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 27.03.2020 г. в гр. Стара Загора, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „БМВ 520“, с per. № **. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача другия участвал в него лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **, чиято гражданската отговорност към този момент е била покрит застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 33020030100345, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 25 лв. За възстановяване на вредите бил извършен ремонт на увредения автомобил от доверен сервиз на застрахователя на стойност от 1192,63 лв., която била заплатена от ищеца с платежно нареждане от 06.01.2021 г.

Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на 1 увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане, но последният не сторил това.

По така изложените съображения предявява разглежданите искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника З, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **. Оспорва механизма на ПТП, участниците в него, наличието на противоправното поведение и вината на застрахования при него водач, както и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното произшествие. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП щети. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

От изложените в исковата молба фактически обстоятелства се налага извод, че съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Предвид изявленията на страните в хода на производството и на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че лек автомобил БМВ „520“ с рег. № ** била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0527103 с период на застрахователно покритие от 09.12.2019г. до 02.12.2020г., че в изпълнение на договорното си задължение ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 192,63 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз с платежно нареждане от 06.01.2025г., както и че към момента на настъпване на ПТП-то гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ** е била покрит 2 застрахователен риск от ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В това отношение, правният спор се концентрира относно това дали е реализирано описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие, какъв е неговият механизъм, както и размера на вредоносните последици.

В подкрепа на твърденията за настъпването на въпросното ПТП и неговия механизъм е представен Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 27.03.2020г. в гр. Стара Загора, бул. „Славянски“ с участници лек автомобил „БМВ“ с рег. № ** с водач И. Г. и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ** с водач А. Р.. В частта относно обстоятелствата липсва отбелязване за действията и маневрите на първото пътно превозно средство, а по отношение на второто са посочени взаимоизключващи се факти – че същото е било паркирано/спряло състояние, както и при изпреварване. Така описаният механизъм е оспорен с отговора на исковата молба. Съобразно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП при настъпване на ПТП, с което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол, като в подобна хипотеза органите на „Пътна полиция“ – МВР нямат задължение да посещават местопроизшествието. Съставеният двустранен констативен протокол няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал.

1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Същият представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва единствено с формална доказателствена сила по отношение на авторството на подписалите го лица – арг. от чл. 180 ГПК. Доказателствената му стойност следва да бъде преценена по вътрешно убеждение на решаващия състав при съобразяване на останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. От изложеното следва, че съответствието на отбелязваните в него изявления за знание за настъпилите факти с обективната действителност подлежи на доказване на общо основание. Още повече, както беше посочено, в разглеждания случай е налице оспорване от страна на ответника и липсват данни относно действията и маневрите на първия участник.

Доказването на произшествието и неговия механизъм може да се осъществи посредством всички доказателствени средства.

В тази връзка са събрани гласни доказателства от И. Г.. Според неговите показания при движение в гр. Стара Загора, по бул. „Славянски“ точно срещу ресторант „Славяни“, близо до сградата на ЗСК и преди бензиностанция „ОМВ“ водачът на движещото се пред него сиво пътно превозно средство „Опел Астра“ подал десен мигач с цел да паркира. Посочва, че в този момент предприел маневра по заобикаляне, когато водачът на другия лек автомобил се отказал да паркира и продължил по пътното платно, вследствие на което бил реализиран удар с управляваното от него МПС отзад отдясно. Споделя, че улицата е за двупосочно движение, във всяка посока има по една лента и се движел в дясната лента. Описва, че по време на удара увреденият автомобил бил в движение с ниска скорост, като при съприкосновението били нанесени щети по страничната дясна част на автомобила – две врати, праг, вежда, джанта и задна броня. Излага, че между участниците липсвало разногласие относно вината за произшествието, тъй като последното се дължало на невниманието на водача на лек автомобил „Опел Астра“, който не погледнал огледалото си при включване в движението. Ценени по правилото на чл. 172 ГПК свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни, последователни, логични, вътрешно хармонични и изградени на базата на лични 3 непосредствени възприятия, доколкото разпитаното лице е участник в процесното произшествие. Тяхната доказателствена стойност се подкрепя и от останалата доказателствена съвкупност – в частност с двустранния констативен протокол, със заявлението пред застрахователното дружество, както и с експертното заключение.

Като свидетел по делото е разпитана и А. П. Р., според чиито сведения при движение направо по бул. „Славянски“ в участъка между Автогарата и бензиностанция „ОМВ“ движещото се пред нея моторно превозно средство намалило скоростта си и предприело маневра по паркиране вдясно, при което спряла, за да го изчака. Сочи, че в този момент водачът на „БМВ“ тръгнал да изпреварва на забранена линия, при което бил реализиран ударът. Споделя, че е имало разногласие относно вината, но другият водач попълнил протокола, а свидетелят се подписал, въпреки че не бил виновен. Описва, че вследствие на пътнотранспортното произшествие по лек автомобил „Опел Астра“ били настъпили увреждания по лява предна гума, която била спукана, и по калника, а по пътното превозно средство „БМВ“ – охлузвания, драскотини по вратата или по предната броня. Настоящият състав намира, че не следва да дава вяра на показанията в частта, описваща, че свидетелят не е предприемал маневра по десен завой с цел паркиране. На първо място, при анализ на съдържанието в тази му част се открива непоследователност и вътрешно противоречие.

Първоначално свидетелят Р. заявява, че непосредствено преди произшествието пътното превозно средство е било спряно /отговор на въпрос № 1/, а в последващ момент, че се е движело с намалена скорост /отговор на въпрос № 4/. От друга страна, в откритото съдебно заседание вещото лице е обяснило, че като механизъм на получаване на уврежданията по вид и характер могат да бъдат получени при спряло състояние на лек автомобил „Опел Астра“, ако МПС „БМВ“ се е отклонило надясно и едва тогава е реализиран ударът, каквито данни не са налице по делото. Нещо повече, според свидетеля Р. другият водач я е изпреварил на забранена линия, т.е. чрез завИ.е наляво и навлизане пълно или частично в лентата за насрещно движение. По данни на експерта няма друг механизъм, по който да се получат такива увреждания, тъй като при спряло положение на лекия автомобил „Опел Астра“ и при движение направо на лекия автомобил „БМВ“, ударът би следвало да започне от предната дясна част на „БМВ“-то, каквито щети не се констатират. Така изложените данни от свидетеля Р. се явяват в колизия както с останалия доказателствен материал – писмени и гласни доказателства, и експертно заключение, така и с физичните закономерности, поради което не следва да бъдат кредитирани.