Решение № 207 от 06.12.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Ихтиман, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20241840200585 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. И. Д., ЕГН: ********** чрез адв. Ц. от АК – Перник срещу Наказателно постановление № 24-1204 -001112/22.07.2024г. на Началник група в ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 178ж, ал. 1, пр.

1 ЗДвП кумулативни административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП. Като е постановено на основание Наредба Iз2539/17.12.2012г. отнемането на 10 /десет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, явява се лично и се представлява от пълномощник – адв. Н. Ц., с пълномощно по делото.

Пълномощникът поддържа жалбата, ангажира писмени доказателства. В хода на съдебните прения излага подробни съображения за неправилност на наказателното постановление поради противоречие с материалния закон, поради което иска отмяната на същото. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по закон или по пълномощие. В писмена защита оспорва жалбата и иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност иска от съда да съобрази претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с 1

Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C -438/2022.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в законоустановения 14- дневен срок /видно от датата на пощенското клеймо – л. 8 по делото/, поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На 07.06.2024г. около 10:56 часа жалбоподателят К. И. Д. управлявал т.а. марка „Мерцедес“ модел „313 ЦДИ Спринтер“ с рег. № *, собственост на „*“ ООД, ЕИК: *, като се движел по АМ „Тракия“ км 25 – км 26 посока на движение гр. Пловдив. Заедно с него пътувал и баща му – свидетелят * Д.. На км 26 от АМ „Тракия“ посока гр. Пловдив било възникнало ПТП с обърнат автомобил с каравана, поради което движението в двете ленти – активна и изпреварваща било затруднено и се била образувала колона от бавно движещи се автомобили. Между км 25 и км 26 въззивникът се изнесъл в лентата за принудително спиране и продължил да управлява товарния автомобил в нея.

На 07.06.2024г. свидетелите Н. С. и И. Г. - полицейски служители в ОДМР София били дежурен автопатрул към ОДМВР София за АМ „Тракия“ км 10км 56. Въз връзка с възникналото на 26 км ПТП същите били изпратени на местопроизшествието.

Около 10:56ч. служебният автомобил, в който били свид. С. и Г. се движил в лентата за принудително спиране, за да стигне до местопроизшествието, когато двамата свидетели възприели как управлявания от въззивника т.а. навлиза в лентата за принудително спиране и се движи в нея около 1 км.

Достигайки до мястото на произшествието полицейските служители спрели със светлинен и звуков сигнал жалбоподателя, който посочил като причина за движението си в аварийната лента, това, че бързал и нямал време да чака образувалата се колона. К. Д. не посочил наличие на техническа неизправност на автомобила и/или здравословен проблем на него или пътника в товарния автомобил.

Свидетелят Н. С. на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОДМВР София съставил на К. И. Д. акт за установяване на административно нарушение GA № 1004831 от 07.06.2024г. затова, че на 07.06.2024г. в 10:56 часа управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег. № *, собственост на „*“ ООД, ЕИК: *, по АМ „Тракия“ км 26+000 с посока на движение към град Пловдив като се движил в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в него.

След съставяне актът бил предявен за запознаване на жалб оподателя на 07.06.2024г., последният го подписал без възражения. След съставянето на акта жалбоподателят казал на свидетеля С., че е установил техническа неизправност, свидетелят С. не констатирал на таблото на автомобила да има такава индикация.

В срока по чл. 44 ЗАНН постъпило писмено възражение срещу акта, но същите не били счетени за основателни от АНО.

2

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № 24-1204-001112 от 22.07.2024г. на Началник група в ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя К. И. Д., ЕГН:

********** били наложени на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 178ж, ал.1, пр. 1 ЗДвП кумулативни административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП. К а т о било постановено на основание Наредба I з2539/17.12.2012г. отнемането на 10 /десет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

По доказателствата:

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, надлежно приобщени по реда на чл. 283 НПК и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – проформа фактура и стокова разписка, както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С., Г., показанията на свидетеля * Д. /частично/.

Съдът се довери на показанията на полицейските служители, тъй като същите са логични, обективни, подкрепят се останалия събран по делото доказателствен материал. Няма данни по делото двамата свидетели да имат възможна заинтересованост от изхода на спора. И двамата свидетели, независимо един от друг, дават идентични показания за релевантните факти от предмета на доказване, имат ясен спомен за случая.

Съдът цени частично показанията на свидетеля Д. – баща на въззивника, който е пътувал заедно с него в процесния ден и е свидетел- очевидец. Същият е пряко заинтересован от изхода на спора. Съдът цени като достоверни показанията му в частта относно възникналия пътен инцидент и управлението от въззивника на т.а. в лентата на принудително спиране, в останалата си част показанията са депозирани с цел да обслужат защитната теза, поради което не са достоверен доказателствен източник.

От представената проформа фактура е видно, че на 06.06.2024г. т.а., управляван от Д. е преминал диагностика и смяна на датчик ABS.

От приемо - предавателен протокол се установява, че въззивникът е превозвал чуплива стока.

При съвкупната преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав, намира че фактът и авторството на извършеното административно нарушение са доказани по несъмнен начин.

От правна страна:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления като не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са 3 съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност – видно от приетите по делото заповеди № 8121з-1632/02.12.2021г. и № 8121К12390/03.10.2023г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Административно - наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 -месечен срок.

Съдът служебно констатира, че са спазени формата и задължителните реквизити на АУАН и на НП, съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От редакцията на закона е видно, че движението в лентата за принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само когато превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат здравословни проблеми.

От събраните по делото доказателства – писмени и гласни се установява, че на посочените в акта и наказателното постановление дата, час и място – 07.06.2024г. в 10:56ч. жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег. № *, собственост на „*“ ООД, ЕИК: * по АМ „Тракия“ км 26+000 с посока на движение към град Пловдив като се движил в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в него.

Тоест целта на движението в лентата за принудително спиране е да се изпревари образувалата се колона от автомобили. От друга страна не са налице предвидените в закона изключения при наличието, на които управлението на автомобил в лентата за принудително спиране на автомагистрала е разрешено. Не е налице техническа неизправност на автомобила. Изолирани и неподкрепени от събраните доказателства по делото, остават твърденията на жалбоподателя, изложени и в подаденото пред 4

АНО писмено възражение, че при внезапно задействане на спирачната система на таблото светнала грешка за ABS, което наложило преминаването му в лентата за принудително спиране.

В този смисъл, според настоящия състав, не се събраха убедителни доказателства, за това, че деянието на жалбоподателя е било осъществено при наличие на технически проблем на автомобила. Не се твърди и доказва и наличие на здравословен проблем на водача или на пътника в автомобила.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и е целяло настъпването им.

Обстоятелството, че поради рязко спиране възникнала опасност от повреда на превозвания от въззивника чуплив товар, не е от естество да изключи административно наказателната отговорност на въззивника, доколкото съгласно разпоредбите на ЗДвП водачите са длъжни да съобразяват скоростта на движение с пътните условия /в случая е имало образувала се колона поради възникнал по - напред на магистралата пътен инцидент/.