Решение № 117 от 28.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Русе, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520106293 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ.

Ищцата А. Н. И. твърди, че съгласно трудов договор № 17/30.08.2024 г. била назначена в ответното училище на длъжност „старши учител в гупа за целодневна организадия на учебния ден V-VII клас", считано от 02.09.2024 г., със срок до 31.08.2025 г., с място на работа в ОУ „Христо Ботев" - село Щръклево, ул. „Христо Ботев" 40, общ. Иваново, обл. Русе.

Трудовият й договор бил прекратен със Заповед № 376 от 29.08.2025 г. на директора на училището, считано от 01.09.2025 г. Като прекратително основание била посочена разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.3 от КТ – поради изтичане на уговорения срок. Счита заповедта за незаконосъобразна и издадена в нарушение на императивните законови изисквания, по следните съображения:

Трудовият договор бил сключен като срочен, по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ, като изрично в него било посочено основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ и времето му на действие - до 31.08.2025 г. В оспорената заповед като основание за издаването й също се сочела нормата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ - "изтичане на уговорения срок". В конкретния случай срочният трудов договор бил сключен в нарушение нормите на чл.

68, ал. 3 вр. с ал. 1 и ал. 4 от КТ, поради което, съгласно преобразуващото правило на чл. 68, ал. 5 КТ, трудовото правоотношение следвало да се счита като възникнало за 1 неопределено време /чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ/. Предвид изложеното, заповедта за прекратяването му на посоченото в нея основание - чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, била незаконосъобразна. Сключване на срочен трудов договор за определено време било допустимо в две групи случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ – с оглед видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори /временни, сезонни и краткотрайни/, както и при сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които било допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време по изключение, били за работи и дейности, които се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това било допустимо само по изключение, дефинирано в § 1, т. 8 ДР на КТ /такова било налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му/. Посочените разпоредби били императивни, поради което следвало да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В този на ищцата не били посочени конкретни причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, поради което следвало да се приеме, че не е налице условието "по изключение", визирано в посочената разпоредба при сключването му. Тези причини трябвало да са ясно и недвусмислено посочени в трудовия договор, а не да се извличат от други актове чрез тълкуване или предположения, какво точно е имал предвид работодателят.

Изпълняваната от ищцата длъжност е съществувала преди сключване на трудовия й договор и продължавала да съществува след изтичане на срока и прекратяването му. Тази длъжност нямала характер на временна, сезонна или краткотрайна, по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, а се касаело за работа с постоянен характер. В трудовия договор не били посочени конкретни причини, обуславящи срочността, съгласно чл. 68, ал. 4 КТ, във връзка с § 1, т.8 от ДР на КТ, поради което съгласно чл. 68, ал. 5 КТ, недействителната клауза в трудовия договор за срок се замествала с такава за неопределено време. Според ищцата, обжалваната заповед била издадена при неправилно приложение на материалния закон, както и при липса на основни елементи от фактическия състав на приложеното прекратително основание, съгласно чл. 325, ал. 1, т.3 КТ, предвид обстоятелството, че срочният трудов договор бил сключен в нарушение на нормите на чл. 68, ал. 3 вр. с ал. 1 и ал. 4 от КТ и съгласно преобразуващото правило на чл. 68, ал. 5 КТ, трудовото правоотношение следвало да се счита като възникнало за неопределено време /чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ/.

Поради това и заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение на посоченото в нея основание 2 чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – била незаконосъобразна.

Моли да бъде постановено решение, с което Заповед № 376/29.08.2025 г. на директора на ОУ „Христо Ботев"- с. Щръклево, да бъде отменена като незаконосъобразна и ответникът ОУ „Христо Ботев"-с. Щръклево да бъде осъден да заплати на А.Н.И. обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 от КТ, считано от 01.09.2025 г. до 31.02.2026 г., в размер на 16 839.54 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Заявява, че в сключения с ищцата срочен трудов договор изрично бил посочен неговия вид ,,срочен трудов договор до 31.08.2025 г. включително" и начало на работа - 02.09.2024 г. Оспорва твърденията, че срочността на договора е в противоречие с чл. 68 КТ и съдебната практика, поради което договорът следвало да се счита за безсрочен.

Твърди, че нормативната рамка за определяне на „средищните училища" била единствено относима към правния спор. ОУ„Христо Ботев", с. Щръклево, било средищно училище, по смисъла на Постановление № 128 на МС от 29.06.2017 г. за определяне на критерии за включване в Списъка на средищните детски градини и училища. За учебната 2024/2025 г. списъкът на средищните училища, в който било включено и ответното, бил приет с Решение № 74 на МС от 13.02.2025 г. за приемане на Списък на средищните детски градини и училища в Република България за учебната 2024/2025 година. Предвид това, към датата на сключване на трудовия договор - 30.08.2024 г. нямало влязъл в сила акт на Министерския съвет, с който да е окончателно потвърдено, че ОУ „Христо Ботев" ще бъде „средищно училище" за учебната 2024/2025 г. Съществувала реална възможност училището да не бъде включено в списъка, ако не бъдат изпълнени критериите по Постановление № 128/2017 г. или ако общината не внесе предложение и МС не одобри същото. Статутът „средищно училище" не бил формален, бил пряко свързан с финансирането и съществуването на училището, като от неговия статут се определял делегираният бюджет, осигурявал се транспорт на ученици от съседни населени места, гарантирал се минимален брой паралелки и ученици. При отпадане на статута училището било застрашено от реорганизация, закриване на класове и намаляване на щата. Това били именно „икономически, финансови и технологични причини" от обективен характер, по смисъла на § 1, т. 8 ДР КТ, които не зависят от волята на директора, а от нормативно установена административна процедура и решение на МС.

Съществуването на длъжността, на която била назначена ищцата, било пряко свързано със статута на училището като средищно – ако училището не получи или загуби статут, броят на учениците и паралелките можел да спадне под минимума, при който било икономически и нормативно неоправдано да се поддържат V-VII класове и групи по целодневна организация. Утвърждаването на делегирания бюджет и щатното 3 разписание за съответната учебна година също зависело от включването в списъка на средищните училища. Нормативите за минимален хорариум на учителите, които изискват училището да разполага с достатъчен брой часове, за да обезпечи нормата за всеки учител, както и дали ще има достатъчно деца, за група за целодневна организация на учебния ден V- VII клас, което от своя страна зависело от подадените от родителите заявления. Към 30.08.2024 г. процедурата по Постановление № 128/2017 г. не била завършила, не било известно дали ОУ „Христо Ботев" ще остане или ще бъде включено в списъка за 2024/2025 г., не било сигурно дали училището ще има обективна възможност да поддържа длъжност „старши учител в група за ЦОУД V-VII клас", след тази дата, по време на действие на договора и към датата на прекратяването му за следващата учебна година. При тази фактическа и нормативна обстановка директорът нямал правна възможност да гарантира трайно съществуване на длъжносттаа, не можел да поеме безсрочно задължение за трудов договор, чието финансиране и изобщо съществуване зависело от бъдещо решение на МС. Началното сключване на срочен трудов договор било пряко обусловено от нормативно установената процедура за определяне на средищните училища, несигурността дали учителят ще е необходим и финансиран след съответната учебна година. Това представлявало именно „конкретни икономически, финансови и технологични причини" по смисъла на § 1, т. 8 ДР КТ, които съществували към момента на сключване на договора, били обективни и независещи от работодателя, обуславяли срочността на договора. С оглед изложеното, настоящият случай попадал във втората група хипотези по чл. 68, ал. 4 КТ, визирана в цитираната от ищцата практика на ВКС - сключване на срочен договор за работа, като част от основната дейност, но срочността била продиктувана от нормативни пречки за поемане на безсрочно задължение. Учител за „целодневна организация на учебния ден" бил всъщност учител в занималня, а не учител, който води редовни часове. Според чл.102, ал.2 от Закона за предучилищното и училищно образование „Училището организира делодневна организация на учебния ден за учениците от I до IV клас при желание на родителите, както и от V до VII клас при желание на родителите и съобразно възможностите на училището. Това означавало, че самият законодател е ограничил сключването на постоянен договор, в зависимост от възможностите на yчилището. В конкретния случай, в договора изрично било записано, че длъжността е ,,старши учител в група за целодневна организация...". Срочността била ограничена за една година, за която ще се определи списъкът на средищните училища и съответния бюджет. Тези данни сами по себе си насочвали към нормативната обвързаност на длъжността с учебната година и със статута на училището по Постановление № 128/2017 г и Решението на МС.

Причините за срочността произтичали директно от императивните нормативни актове, поради което били обективно известни на ищцата и не било възможно те да бъдат формулирани по друг начин, освен чрез определяне на срока за една година. Дори да 4 се приемело, че формално не са изписани „икономически, технологически, финансови" причини в текста на договора, самата зависимост от ежегодния списък на средищните училища представлявала нормативна пречка, която ВКС приемало за достатъчна, когато е установима от закона и подзаконовите актове и не зависи от волята на работодателя. След като бил налице валидно сключен срочен трудов договор, правилно и законосъобразно трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т 3 КТ. Срокът 31.08.2025 г. бил изрично посочен в договора.

Уволнението не било незаконно, а настъпило по силата на закона и волята на страните и на това основание искът по чл. 225, ал. 1 КТ също бил неоснователен. Липсвали елементите на фактическия състав. Ищцата не доказвала, че реално е останала без работа и доходи през претендирания период. Моли претенциите като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени, като на ответника се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, съгласно сключения между тях, на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, трудов договор № 17/30.08.2024 г. Със същия А. И. е приела да изпълнява длъжността „Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден V-VII клас“, с място на работа ОУ „Христо Ботев“- с.Щръклево, общ.Иваново, обл.Русе. Изрично е посочено, че трудовият договор е срочен, до 31.08.2025 г. вкл., на пълно работно време 8 часа.