Определение № 19312 от 25.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19312 гр. София, 25.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110141006 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Ц. Я., ЕГН **********, срещу Т. С. И., ЕГН **********, А. С. И., ЕГН **********, и Ц. Г. С., ЕГН **********, с която е предявен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, индивидуализиран след дадени указания и извършени уточнения като реална част от поземлен имот с идентификатор .............. по КККР на гр. София, находящ се в .........., с твърдяна площ от 555 кв. м., първоначално описвана от ищцата и като поземлен имот с проектен идентификатор ........, при посочените в уточнителните молби граници, съседи, графично очертание и координати на чупките на границите.

Ищцата твърди, че от месец април 2010 г. е установила фактическа власт върху процесната реална част, като от този момент владее имота трайно, явно, спокойно, непрекъснато, необезпокоявано и с намерение за своене. Поддържа, че първоначално е заградила терена с дървена ограда, впоследствие го е почиствала от натрупани отпадъци, поставила е в него дървена постройка, а по-късно фургон, като през целия период е упражнявала фактическа власт върху имота като единствен негов владелец, без ответниците или други лица да предявяват права или да я отстраняват от владението.

Ищцата излага, че поради продължило повече от 10 години владение е придобила собствеността върху процесната реална част по давност, като счита, че придобивната давност е започнала да тече от месец април 2010 г. и е изтекла най-късно през месец май 2020 г. Твърди още, че през 2025 г. е предприела действия пред административни органи и нотариус за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, но процесът е бил препятстван вследствие на подадено уведомление-възражение от ответниците, поради което за нея е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

Ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна 1 давност. Претендира разноски. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания за допускане на свидетели, издаване на съдебно удостоверение и събиране на доказателства от трето неучастващо по делото лице.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Ц. Г. С., Т. С. И. и А. С.

И., чрез процесуален представител, с който искът се оспорва изцяло като недопустим, неоснователен и недоказан.

Ответниците поддържат на първо място възражение за недопустимост на иска, като твърдят, че първоначално посоченият от ищцата поземлен имот с проектен идентификатор ........ не съществува като самостоятелен обект по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри. Според ответниците претендираната реална част от поземлен имот с идентификатор .............. не е надлежно обособен самостоятелен недвижим имот, а административната процедура по изменение на кадастралната карта не е приключила, поради което според тях искът е насочен към несъществуващ обект.

По същество ответниците оспорват ищцата да е владяла процесната реална част от 2010 г. до подаване на исковата молба. Те твърдят, че собственици на поземления имот с идентификатор .............., включително на реалната част, която ищцата претендира, са именно ответниците, като се позовават на реституционно решение, наследствено правоприемство и вписвания по отношение на имота. Сочат, че техният праводател и наследниците му са упражнявали права върху имота, че имотът е земеделска земя и че не е вярно ищцата да го е оградила, застроила, почиствала или владела явно, спокойно и непрекъснато за изискуемия от закона срок.

Ответниците оспорват твърденията на ищцата за поставена ограда, дървена колиба, фургон, почистване, трайно ползване и подобрения. Твърдят, че твърденията за владение са създадени единствено с оглед започналата от ищцата процедура за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Излагат, че при узнаване за действията на ищцата са подали възражения до нотариус, до ........, до АГКК и до Нотариалната камара, с оглед защита на собствените си права върху имота. Поддържат, че ищцата няма нито правно основание, нито фактическа власт, годна да доведе до придобИ.не по давност.

Ответниците молят предявеният иск да бъде отхвърлен, а при преценка за недопустимост производството да бъде прекратено. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Представят писмени доказателства и правят доказателствени искания за допускане на свидетели, задължаване на трето неучастващо лице да представи документи, разпит на ищцата по реда на чл. 176 ГПК, както и евентуално назначаване на техническа експертиза след становище на ищцата относно приложените снимки и данни.

Съдът, след преценка на твърденията на страните и представените към настоящия момент книжа, намира, че предявеният иск е процесуално допустим на настоящия етап от производството. Направеното от ответниците възражение за недопустимост поради първоначално посочване на проектен идентификатор не обуславя прекратяване на производството, доколкото след дадените указания ищцата е уточнила, че претенцията е 2 за право на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор .............., индивидуализирана чрез площ, съседи, графично очертание и координати. Въпросът дали така индивидуализираната реална част може да бъде предмет на придобИ.не по давност и дали са налице материалноправните предпоставки за уважаване на иска, е въпрос по основателността на претенцията и следва да бъде разрешен с крайния съдебен акт след събиране и обсъждане на доказателствата.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, като положителен установителен иск за признаване правото на собственост върху недвижим имот, придобит чрез изтекла придобивна давност.

В доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на правен интерес от предявяване на иска, точната индивидуализация на претендираната реална част, упражняването на фактическа власт върху нея, началния момент на владението, неговата непрекъснатост, спокойност, явност, несъмненост и самостоятелност, както и намерението за своене през целия изискуем от закона срок. Ищцата следва да докаже още, че фактическата власт е упражнявана именно върху процесната реална част, а не върху друг имот или върху различна по местоположение и площ част.

В доказателствена тежест на ответниците е да установят фактите, на които основават възраженията си, включително твърдяното от тях право на собственост върху имота, релевантните правопораждащи факти от придобивното им основание, както и обстоятелствата, които според тях изключват, прекъсват или правят негодно твърдяното от ищцата давностно владение. При твърдения за прекъсване, оспорване или смущаване на владението, ответниците следва да докажат конкретните факти, действия, време и начин, по които това е било осъществено.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът отделя обстоятелствата, че между страните съществува спор относно правото на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор .............., находящ се в ........., който обуславя правен интерес от предявяване наискова молба; че ищцата е предприела действия пред административни органи и нотариус във връзка с твърдяно от нея придобИ.не на имота по давност; че ответниците са оспорили тези действия чрез подадени възражения.

Като спорни между страните съдът отделя въпросите дали ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесната реална част от месец април 2010 г.; дали тази фактическа власт е била владение по смисъла на закона, а именно явно, спокойно, непрекъснато, несъмнено и с намерение за своене; дали владението е продължило през необходимия 10годишен срок; дали ответниците или техните праводатели са упражнявали фактическа власт върху имота през същия период; дали процесната реална част е била годен обект на придобИ.не по давност в твърдения обем и граници; дали са налице действия, които да са смутили, прекъснали или изключили твърдяното от ищцата владение; както и дали ищцата е придобила правото на собственост върху процесната реална част на основание придобивна давност.

3

Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети. Тяхната доказателствена стойност, включително дали установяват принадлежност на правото на собственост, фактическа власт, административна процедура, възражения или единствено изявления на страните пред органи и трети лица, ще бъде преценявана с крайния съдебен акт, поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал.

Искането на ищцата за допускане на гласни доказателства е основателно, доколкото твърдяното давностно владение подлежи на доказване и чрез свидетелски показания. С оглед предмета на спора, необходимостта от процесуална икономия и недопускане на излишно натрупване на еднотипни доказателства, съдът намира, че следва да допусне на ищцата двама свидетели при режим на довеждане за установяване на факти относно началния момент, характера, продължителността, явността и непрекъснатостта на твърдяното владение върху процесната реална част, като остави без уважение искането за допускане на трети свидетел на този етап.

Искането на ответниците за допускане на гласни доказателства също е основателно, доколкото чрез свидетели могат да се установяват факти относно липса на владение от страна на ищцата, упражнявана фактическа власт от ответниците или техните праводатели, състояние на имота и наличие или липса на ограда, постройки, фургон и други белези на трайно ползване. По същите съображения съдът намира, че следва да допусне на ответниците двама свидетели при режим на довеждане, като остави без уважение искането за допускане на трети свидетел на този етап.

Искането на ответниците по чл. 192 ГПК за задължаване на ........, да представи договор за покупко-продажба на фургон от 24.07.2025 г., представен от ищцата по административна преписка, следва да бъде уважено, доколкото документът е конкретно индивидуализиран и може да има значение за изясняване на твърденията за поставяне, наличие, момент на придобИ.не и ползване на фургон в процесния имот. На третото неучастващо по делото лице следва да се укаже, че при невъзможност да представи документа следва да посочи причините за това.

Искането на ответниците по чл. 176 ГПК за задължаване на ищцата да се яви лично и да даде обяснения следва да бъде оставено без уважение на този етап. Разпоредбата на чл. 176 ГПК не урежда общ разпит на страна и не служи като средство за проверка на всички фактически твърдения на насрещната страна, а представлява способ за изясняване на конкретни, релевантни и спорни обстоятелства, по които личните обяснения на страната са необходими с оглед предмета на доказване. В случая искането е формулирано общо, без да са посочени конкретни въпроси към ищцата, без да е индивидуализирано кое именно нейно твърдение е неясно, непълно или вътрешно противоречиво, и без да е обосновано защо съответните факти не могат да бъдат установени чрез обичайните доказателствени средства.

Обстоятелствата относно началния момент, характера, продължителността и обема на твърдяното владение подлежат на доказване с писмени доказателства, свидетелски 4 показания и при необходимост със съдебно-техническа експертиза, но не следва ищцата да бъде призовавана по реда на чл. 176 ГПК само за общо потвърждаване или опровергаване на твърденията си. Поради това искането следва да бъде оставено без уважение, като това не препятства ответниците, при наличие на конкретни основания, да формулират надлежно искане с точно посочени въпроси в първото открито съдебно заседание, от които въпроси да е видно, какво считат, че следва да се изясни кои обстоятелствата по делото иска да бъдат изяснени.