Определение № 222 от 13.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Велико Търново, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500074 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.436 ал.1 и сл. вр. чл.435 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано е по жалба от К. Г. Д. против Разпореждане с изх.№698/13.01.2026г. на ДСИ при РС – Велико Търново, с което се отказва образуване на изпълнително производство относно прилагане на принудителни мерки по чл.527 ал.1 от ГПК срещу Атанаска Петрова Василева – Директор на Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново, с ЕИК 000123825, за налагане на глоба за неизпълнение на задължение да извърши разплащане по ИЛ, на основание постъпило искане с вх.№50313/12.01.2026г. от К. Г. Д., поради това, че не е представен изпълнителен лист срещу Директора на Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.

Твърди се, че ДСИ е получил чрез ССЕВ пълния комплект документи по искането на жлбоподателя, вкл. издадения ИЛ №193/25.04.2024г. на ВТРС, поради което оспорва като фактически невярно твърдението в оспореното разпореждане, че не е представен ИЛ. Сочи се, че нормата на чл.527 от ГПК не изисква ИЛ срещу длъжностното лице. Твърди се, че директорът на ПГМД е длъжностно лице по смисъла на закона и следва да бъде санкциониран за неизпълнение на задълженията си. Сочи се, че с отказа на ДСИ се препятства възможността за защита на взискателя и се обезсмисля нормата на чл.527 ГПК, която има за цел да санкционира длъжностни лица, които пречат на изпълнението. Сочи се, че нормата на чл.519 ГПК не отменя нормата на чл.527 ГПК, както е интерпретирал закона в обжалваното разпореждане ДСИ. Твърди се, че ДСИ действа пристрастно и в противоречие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Моли съда, да постанови решение, с което отмени обжалваното разпореждане на ДСИ, като неправилно и незаконосъобразно и върне преписката на ДСИ с указания за образуване на изпълнително дело. С постъпило Становище – възражение с вх.№1955/13.02.2026г. жалбоподателя твърди, 1 че обжалваното разпореждане на ДСИ е явен отказ от правосъдие.

С изложени съгласно чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ДСИ Светлана Стайкова при ВТРС заема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, с мотивите на ДСИ по обжалваните действия, и въз основа на данните по преписката по описа на ДСИ при ВТРС и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила съдебно решение №384/28.02.2024г., постановено по Гр.д.

№3671/2023г. по описа на РС – Велико Търново, са уважени предявени от К. Г. Д. против Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 от КТ, както и е осъдена на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново да заплати на К. Г. Д. сума в размер на 9 384,97 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 13.10.2023г. до 14.02.2024г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ – 11.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което парично вземане в полза на К. Г. Д. против Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново е издаден ИЛ №193/25.04.2024г. по Гр.д.№3671/2023г. по описа на ВТРС.

Доколкото длъжникът по ИЛ Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново е държавно учреждение и в съответствие с чл.519 ал.2 изр.2 от ГПК кредиторът Д. е подала неколкократно искане за плащане въз основа на издадения ИЛ №193/25.04.2024г. по Гр.д.

№3671/2023г. по описа на ВТРС до Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново.

Жалбоподателят К. Г. Д. е подала до ДСИ при РС – Велико Търново чрез ССЕВ искане с вх.№50313/12.01.2026г., в качеството си на взискател на безспорно задължение, произтичащо от влязло в сила съдебно решение №384/28.02.2024г. по трудов спор по Гр.д.

№3671/2023г. по описа на ВТРС, и предвид неизвършено от Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново плащане по ИЛ, въпреки многобройните отправени покани за доброволно изпълнение от 2024г. и 2025г., искане по чл.519 ал.2 ГПК и предвид изтекли срокове за плащане, на основание чл.527 ал.1 ГПК вр. чл.519 ГПК за извършване на проверка от ДСИ на предприетите от Директора на Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново действия по чл.519 ал.2 ГПК за осигуряване на финансови средства за плащане на дълга, и при установяване на бездействие, за налагане на директор Атанаска Петрова Василева на глоба в законоустановения размер на основание чл.527 ал.1 ГПК за неизпълнение на задължението му да извърши разплащане по ИЛ.

С обжалваното Разпореждане от 13.01.2026г. ДСИ при ВТРС отказва образуване на изпълнително производство относно прилагане на принудителни мерки по чл.527 ал.1 ГПК срещу Атанаска Петрова Василева – Директор на Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново, съобразно постъпилото искане от жалбоподателя с вх.№50313/12.01.2026г.

За да постанови обжалваният отказ за прилагане на принудителни мерки по чл.527 ал.1 ГПК срещу Атанаска Петрова Василева – Директор на ПГМД гр.В.Търново, ДСИ е 2 приел, че не е представен изпълнителен лист /ИЛ/ срещу Директора на Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново.

Обжалваният отказ на ДСИ по чл.435 ал.1 т.1 ГПК да образува изпълнително дело е постановен на 13.01.2026г., а настоящата жалба е подадена чрез ДСИ на 16.01.2026г., т.е. в рамките на преклузивния за това срок по чл.436 ал.1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че жалбата, предмет на делото, е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, респ. производството по делото прекратено, като съображенията за това са следните:

Подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, съгласно действащият ГПК, са изчерпателно и лимитативно изброени в разпоредбата на чл.435 от ГПК, като взискателят може да обжалва само действията на СИ, регламентирани в чл.435 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Съгласно чл.435 ал.1 т.1 ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител /СИ/ да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие.

В процесният случай обжалваното Разпореждане с изх.№698/13.01.2026г. на ДСИ при РС – Велико Търново по правната си същност не съставлява отказ на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, нито съставлява отказ на СИ да извърши искано изпълнително действие по смисъла на чл.435 ал.1 т.1 ГПК, поради което жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, респ. производството по делото прекратено, т.к. не е насочена против подлежащо на обжалване действие на ДСИ сред лимитативно и изчерпателно изброените в чл.435 ал.1 ГПК, в частност в чл.435 ал.1 т.1 ГПК.

Съгласно чл.426 ал.1 ГПК съдебният изпълнител /СИ/ пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която се посочва номерът на делото и на изпълнителния лист, издаден в електронна форма, след като служебно получи достъп до същия чрез ЕПЕП или се прилага друг акт, подлежащ на изпълнение. Съгласно чл.426 ал.2 изр.1 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Предявеното искане от жалбоподателя пред ДСИ при ВТРС с вх.№50313/12.01.2026г. не съставлява молба от заинтересованата страна за започване на изпълнение по смисъла на чл.426 ал.1 ГПК, т.к. със същото не се иска провеждане на производство по принудително изпълнение срещу длъжника – ФЛ Атанаска Петрова Василева въз основа на представен срещу нея изпълнителен лист с конкретно посочени в молбата изпълнителни способи, а съставлява искане от заинтересованата страна – кредитор за прилагане от съдебния изпълнител на принудителни мерки по чл.527 ал.1 ГПК не срещу длъжника по представения ИЛ №193/25.04.2024г. по ГД №3671/2023г. по описа на ВТРС – Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново, който е държавно учреждение, срещу което по арг. от чл.519 ал.1 ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания, а срещу представляващия Гимназията директор - Атанаска Петрова Василева като ФЛ, т.е. с предявеното искане с вх.

№50313/12.01.2026г. не се иска образуване на изпълнително дело срещу длъжника – ФЛ, 3 нито се иска извършване на изпълнително действие, а се иска прилагане от СИ на принудителни мерки по чл.527 ал.1 ГПК срещу длъжник - ФЛ при липса на образувано и висящо срещу същия изпълнително производство, поради което и постановения обжалван отказ от ДСИ от 13.01.2026г. не е подлежащ на обжалване акт на ДСИ по смисъла на чл.435 ал.1 т.1 ГПК, което обуславя недопустимост на жалбата и оставянето й без разглеждане, респ. прекратяване на производството по делото.

При неизпълнение на притезания за незаместими действия, законният интерес на кредитора ще бъде удовлетворен, само, ако длъжникът бъде принуден да извърши лично дължимото действие. Поради това и съгласно чл.527 ал.1 ГПК СИ има право да принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоби до предвидения в посочената разпоредба размер. Глобата по чл.527 ал.1 ГПК представлява санкция за неизпълнение на незаместимо действие, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението, поради което обжалваният отказ на ДСИ не може да се квалифицира като отказ да се извърши искано изпълнително действие, нито пък съставлява отказ на СИ да образува изпълнително дело, т.к. искането не е за провеждане на принудително изпълнение срещу длъжника чрез конкретно посочени изпълнителни способи, поради което и не е от категорията подлежащи на обжалване действия от взискателя по смисъла на чл.435 ал.1 т.1 ГПК, предвид което не подлежи на съдебен контрол, което обуславя процесуална недопустимост на жалбата, предмет на делото и оставянето й без разглеждане.

Право на жалба у жалбоподателя не може да бъде изведено и от нормата на чл.527 ал.4 от ГПК, доколкото по изричната разпоредба на закона подлежат на обжалване по реда на чл.435 – чл.438 ГПК само действията на съдебния изпълнител по оправомощаването и по налагане на глобите, каквато не е настоящата хипотеза.

Не на последно място, неправилното посочване от ДСИ в обжалвания акт, че е обжалваем, не поражда у жалбоподателя право на жалба, доколкото обжалваният акт не е сред лимитативно и изчерпателно предвидените в закона подлежащи на обжалване действия на СИ, в частност не е от категорията действия по чл.435 ал.1 т.1 ГПК, поради което не подлежи на съдебен контрол.

Ясна и като такава ненуждаеща се от тълкуване е разпоредбата на чл.519 ал.1 ГПК, съгласно която не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, каквото е Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново. Съдебният изпълнител, който дължи подчинение на представен от взискателя ИЛ, има правомощия да образува и провежда производство по принудително изпълнение срещу длъжника по ИЛ въз основа на представен от взискателя ИЛ. При изричната норма на чл.519 ал.1 ГПК, извън компетентността на ДСИ е да извършва искана от жалбоподателя проверка предприети ли са от длъжник по ИЛ – държавно учреждение действия от кръга на визираните в чл.519 ал.2 ГПК.

По изложените съображения, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, респ. производството по делото прекратено.

4

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№50608/16.01.2026г., подадена от К. Г.

Д., с ЕГН **********, от гр.В.Търново, ул.“Охрид“ №3, вх.В, ап.4, против Разпореждане с изх.№698/13.01.2026г. на ДСИ при РС – Велико Търново, с което се отказва образуване на изпълнително производство относно прилагане на принудителни мерки по чл.527 ал.1 от ГПК срещу Атанаска Петрова Василева – Директор на Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново, с ЕИК 000123825, за налагане на глоба за неизпълнение на задължение да извърши разплащане по ИЛ, на основание постъпило искане с вх.