Присъда № 5 от 13.03.2024, Районен съд - Тутракан

Мотиви към Присъда № 5 от 13.03.2024 по НОХД № 44/2024 на Районен съд – Тутракан

Районна прокуратура – Силистра, чрез ТО-Тутракан е повдигнала обвинение с обвинителен акт на С. С. К. с ЕГН ********** за това, че на 21.11.2023 г. в ***, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.“ с регистрационен номер ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,23 на хиляда, установена по надлежния ред, престъпление по чл. 343б ал, 1 от НК.

В хода на разпоредителното заседание и след обсъждане на чл. 248, ал.

1, т. 4 от НПК с мотивирано определение съдът обяви, че пристъпва към изслушване по Глава XXVII от НПК.

Прокурорът поддържа обвинителния акт.

Подсъдимият, в предварителното изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложение в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях; отказва се от разглеждане на делото по общия ред.

С определение съдът е обявил, че са налице предпоставките по чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, и при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения прокурорът пледира за осъждане на подсъдимия и налагане на наказание лишаване от свобода за 1 година и редуциране с 1/3; лишаване от право да управлява МПС за 1 година; глоба в минимален размер; а лекият автомобил да бъде отнет в полза на държавата в частта, която е негова собственост, в другата – да се присъди стойността ѝ.

Защитникът на обвиняемия моли за приложение на чл. 55 от НК.

Обвиняемият съжалява за случилото се, обещава да не се повтаря. Моли наказанието лишаване от право да управлява МПС да е минимално.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. С. К. е ***, с ЕГН **********, работи като шофьор в ЦСМП - филиал Т.; притежава свидетелство за управление на МПС.

На 21.11.2023 г. свидетелите В. В., К. В. и Н. П., които са служители на РУ на МВР — Тутракан, били около 23,00 часа на ***“, когато забелязват как автомобил, движещ срещу тях спира, водачът излиза от него, после се връща, прави обратен завои и се отдалечава, при което те предприемат спирането му.

Когато го спират, установяват водача на автомобила марка „Ф.“, модел „П.“, с регистрационен номер *** в лицето на подсъдимия. Изпробват го за употреба 1 на алкохол с техническа средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ANNA-01111. Уредът отчита наличието на 1,23 промила алкохол в кръвта.

Свидетелят В. В. съставя на подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение № 1116610 от дата 22.11.2023 г. по описа на РУ на МВР – Тутракан и с него отнема свидетелството за управление на МПС на водача. По-късно на същата дата е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0362-000290, с която свидетелството за управление на моторно превозно средство на обвиняемия бива отнето по административен ред до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. На подсъдимия е издаден Талон за изследване № 127093, в който е посочено, че водачът желае резултатът от техническото средство да бъде проверен чрез медицинско и химическо изследване. Служителите на полицията отвеждат обв. С. К. в ЦСМП - филиал Т. за даване на кръвна проба за медицинско изследване. Там той отказва да даде кръв за изследване. Бива изготвен протокол за медицинско изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от дата 22.11.2023 г. В протокола медицинското лице отразява, че подсъдимият отказва да даде кръв. Последният удостоверява с подписа си своя отказ. Лекият автомобил с регистрационен номер СС 6802 АН е 4/6 ид.ч. собственост на подсъдимия, а по 1/6 ид.ч. собственици са неговите две деца. Стойността на цялото МПС е 2 895 лв.

Подсъдимият е с влошено здравословно състояние – страда от сърдечносъдови болести, след прекаран през 2012 г. миокарден инфаркт и последващи коронарни ангиопластики, със съпътстващи заболявания.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от дадените от обвиняемия обяснение на ДП, показанията на свидетелите, свидетелство за съдимост, автобиографията на подсъдимия, декларацията за неговото семейно и материално положение, Протокол за доброволно предаване от дата 22.11.2023 г. peг. № УРИ 362р-14512/22.11.2023 г., протокол за оглед на вещи и предмети от дата 22.11.2023 г. с приложен фотоалбум, приемо-предавателен протокол от дата 22.11.2023 г., Приемопредавателен протокол за предаване на веществени доказателства за съхранение и пазене УРИ 362р-14656/24.11.2023 г., АУАН № 1116610 от дата 22.11.2023 г. на РУ на МВР - Тутракан, справка в КАТ относно лекия автомобил марка „Ф.“ модел „П.“ с регистрационен номер ***, документи, доказващи годността на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510" с фабричен номер ANNA-01111, разпечатка е резултата от пробата за алкохол на подсъдимия, извършена в 23:13:54 часа на 21.11.2023 г., справка картон на водача, касаеща подсъдимия, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0362-000290/22.11.2023 г., Талон за изследване № 127093, протокол за медицинско изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от дата 22.11.2023, заповед за задържане на лице рег.№ 362зз-74/21.11.2023 на РУ на МВР – Тутракан, справка от АВ-имотен регистър по партидата на 2 подсъдимия; ценова експертиза; удостоверение за наследници на М. К.; удостоверение за семейно положение на съпруг, касаещо С. К.; молба от Радослав Косулиев за връщане на автомобила; обяснения на подсъдимия пред съда за други факти и обстоятелства, неописани в обвинителния акт, а именно – за приемане на наследството на неговата съпруга от него и дъщеря му; 5 бр. епикризи.

Съдът не намира противоречия в показанията на свидетелите: нито вътрешни, нито помежду им; същите се подкрепят от останалите доказателства. Всички доказателствени средства са събрани в законосъобразно проведено ДП, при строгото съблюдаване на процесуалните правила. Няма такива, които съдът да намира за недостоверни.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият С. С. К. е извършил престъплението по чл. 343б, ал, 1 от НК.

Обект на това престъпление са обществените отношения, които осигуряват безопасността в транспорта, чрез забраната да управляват МПС водачи, употребили алкохол с такива концентрации в кръвта, които ги правят опасни.

Субект на престъплението може да е всяко наказателноотговорно лице, в т.ч. подсъдимият.

От обективна страна на 21.11.2023 г. в *** той е осъществил изпълнителното деяние управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.“ с регистрационен номер ***, при това с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,23 на хиляда, която е установена по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства, с техническо средство Дрегер „Акотест 7510“ с фабричен № ARNA0111.

Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е формално, на просто извършване, тъй като в състава му не е включено настъпването на някакъв общественоопасен престъпен резултат. Затова от субективна страна е достатъчно да се установи дали подс. К. е съзнавал общественноопасния характер на самото деяние.

От действията на подсъдимия, който е забелязал патрулния автомобил отдалеко, опитал да избегне доближаването му, като първо е спрял, излязъл от своето МПС, а след като се е върнал, е направил обратен завой и се отдалечил, категорично съдът стига до извода, че от субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като К. с съзнавал, че се намира в състояние след употреба на алкохол и е целял да избегне наказателноправните последици, в случай че бъде спрян за проверка, както всъщност се е случило.

3

Предвиденото наказание за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.

Същото следва да се определи, като се отчитат степента на обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършването на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Освен това, съгласно чл. 343г от НК, във всички случаи на чл. 343б от НК съдът постановява лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Степента на обществена опасност на деянието по-принцип е висока, но в конкретния случай се касае за шофиране в тъмната част на денонощието, в 23,13 часа, когато движението не е интензивно и рискът от настъпване на ПТП е по-малък.

Обществената опасност на дееца е ниска. Това е негова инцидентна проява, видно от справката му за съдимост.

Другите смекчаващи вината обстоятелства са трудовата ангажираност на подсъдимия, чистото му съдебно минало, липсата на административни нарушения от същия вид, за който е повдигнатото обвинение (съдът не установява от справката на водача да е наказван за шофиране с концентрация на алкохол над 0,5 до 1,19 промила), съжалението за извършеното престъпление, което съдът приема за искрено, и изобщо добрите му характеристични данни, както и самопризнанието и наличието на самокритично отношение към престъплението. Дадените обяснения на ДП, доброто процесуално поведение, влошеното здравословно състояние и малката разлика над наказуемия по НК праг за концентрация на алкохол също.

Отегчаващо вината обстоятелство е, че подсъдимият работи като шофьор на линейка и би следвало да е по-отговорен и осъзнат за опасността от шофиране в нетрезво състояние.

При преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че е налице силен превес (многобройност) на първите над вторите, които обуславят приложението на чл. 55 от НК, като на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК с тригодишен изпитателен срок, тъй като са налице всички формални предпоставки за това, а и съдът не намира за необходимо К. да бъде изолиран от обществото, той би бил по-полезен като шофира линейката; глобата следва да е 100 лева – абсолютният минимум, който е съобразен с чл. 55, ал. 2 от НК; а лишаването от право да управлява МПС следва да е за срок от шест месеца.

Съдът намира за подходящо да приложи чл. 67, ал. 3 от НК за първите шест месеца от изпитателния срок, като подсъдимият следва да търпи пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодично явяване и подписване пред пробационния служител според минимума – два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител и 4 поправителен труд по местоработата на подсъдимия с удръжки от 10 на сто от възнаграждението му в полза на държавата.

Тъй като приложението на чл. 55 от НК е по-благоприятно за подсъдимия, отколкото ако съдът бе приложил чл. 58а от НК, понеже тогава, с редукцията по чл. 58а от НК – само за наказанието лишаване от свобода, същото следваше да е не по-малко от 8 месеца, а останалите кумулативни наказания следваше да са в по-голям размер, налице е хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК и затова съдът прилага само чл. 55 от НК.

Не са налице предпоставките за освобождава от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, тъй като деянието е извършено в пияно състояние – отрицателно условие по чл. 78а, ал. 7 от НК.

На осн. чл. 59, ал. 4 от НК от наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да се приспадне времето, през което подсъдимият С.

С. К. е бил лишен от това право по административен ред.

Съгласно чл. 343б, ал. 5 вр. ал. 1 от НК, в случаите по ал. 1 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, ако е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – следва да присъди равностойността му. Установява се от доказателствата, че автомобилът е придобит на 24.04.2017 г., а подсъдимият е бил в брак с покойната му съпруга от 1990 г. Той отрича наличието на брачен договор за разделност на имуществото. След смъртта ѝ на 12.06.2021 заявява, че е приел наследството ѝ, както и дъщеря му. За сина му, съдът приема, че с молбата за връщане на МПС-то, в което заявява, че е съсобственик на автомобила, представяйки удостоверение за наследници на майка му, е приел наследството ѝ по конклудентен начин – чл. 49, ал. 2 от ЗН. Понеже вещта се явява придобита в режим на СИО, след смъртта на съпругата, нейната ½ ид.ч. се разделя на три – на осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, и се придобива от децата и съпруга ѝ по наследство, като той става собственик на 4/6 ид.ч., а децата ѝ на по 1/6 ид.ч. Ето защо, 4/6 ид.ч. от лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.“ с регистрационен номер *** и номер на рамата WVWZZZ3BZYP226384, собственост на подсъдимия, следва да се отнемат в полза на държавата и на същото правно основание – чл. 343б, ал. 5 вр. ал. 1 от НК, следва да бъде осъден да плати по сметката на съда с IBAN BG63 CECB 9790 3187 9800 00 сумата в размер на лева, явяваща се равностойността на останалите 2/6 ид.ч. от автомобила, които са собственост на М. С. К. с ЕГН ********** и на Р. С. К. с ЕГН **********.