Решение № 282 от 17.07.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. гр.Велинград, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20225210100229 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. А. Г. и Б. А. У. – против Ц. М. К..

Твърденията на всеки от ищците са, че са наследници по закон на З. А. Г., починал на 08.03.2021г. Поддържат, че приживе – на 03.06.2019г., наследодателят им е предал на ответника сумата от 22349,87 евро, равняваща се на 43712,55 лева - като заем с падеж 03.06.2020г., и до момента същата не е била върната. Предвид това се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки от ищците полагащото им се като наследствен дял по ½ от предоставения от наследодателя им – на ответника заем, или - по 11174,94 евро. И двамата ищци претендират също осъждане на ответника да им заплати като обезщетения за забава за периода от 03.06.2020г. до 23.02.2022г. сума от по 3612,31 лв.. При условията на евентуалност сочат като основание на претенциите си за осъждане на ответника да им заплати по 11174,94 евро (равняващи се на 21856,27 лв.) - неоснователно обогатяване от негова страна с преведените му от наследодателя им пари, чието връщане искат ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – до окончателно изплащане. Претендират деловодни разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал.1 ГПК отговор ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни. Признава, че на 03.06.2019г. е получил чрез банков превод от З. А. Г. сумата от 22349,87 евро, но поддържа, че основание за така получените пари е дарение към него от страна на З. Г., а не договор за заем. Изтъква като повод за това дарение - близките му приятелски отношения с наследодателя на 1 ищците и благодарността на последния за вниманието и грижите, които ответникът полагал към него до смъртта му. Предвид това счита, че не дължи връщане на сумата.

Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са от всеки от ищците срещу ответника искове с правни основания по чл. по чл. 240, ал.1 от ЗЗД и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – и такива с правни основания чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Между страните не се спори, а и от приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници с Изх. № 454/09.03.2021г., издадено от Община Велинград се установява, че ищците са единствени наследници по закон на починалия им на 08.03.2021г. брат – З. А. Г..

Безспорно, и установяващото се от приложеното към исковата молба извлечение от банкова сметка на З. А. Г., е и обстоятелство, че на 03.06.2019г. от сметката на братът на ищците е направено преводно нареждане на сума в размер на 22349,87 евро към банкова сметка на ответника Ц. К., като за основание на тази осъществена трансакция е посочено само „превод“.

Доколкото главните искове на ищците се основават на твърденията им за сключен между брат им З. Г. и ответника Ц. К. договор за заем на преведената сума от 22349,87 евро, съответстваща по фиксиран курс на 43712,54 лева – то (и съгласно доклада) в тяхна тежест е доказването на този договор. Съобразно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 вр. с ал.2 от ГПК обаче, след като ответникът не даде изрично съгласие, този довоговор на стойност по-голяма от 5000 лв. не може да бъде установяван със свидетелски показания. Ето защо е недопустимо съобразяването на дадените в тази връзка показания от страна на свидетеля Й.У.. Същевременно от страна на ищците не са ангажирани никакви други доказателства за наличието на валидно облигационно правоотношение между З. Г. и ответника Ц. К., породено от договор за заем. Затова предявените от всеки от тях искове по чл. 240, ал.1 от ЗЗД подлежат на отхвърляне, което закономерно влече отхвърляне и на свързаните с тези искове съответни искови претенции за обезщетения – по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Отхвърлянето на главните искове представлява вътрешнопроцесуално условие, налагащо произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

В аспекта на несъмнено установеното по делото получаване от страна на ответника на преведената му по банков път на 03.06.2019г. от З. Г. сума от 22349,87 евро – недоказано по делото остава възложеното в тежест на ответника основание, 2 даващо му право да задържи полученото от наследодателя на ищците. Поради несъгласието на ищците изисквано съобразно чл. 164, ал.2 ГПК – отбелязаната вече императивна забрана на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК предпоставя в значителна степен несъстоятелност и на възражението на ответника Ц. К. – че посочената сума от 22349,87 евро му е била дарена от наследодателя им – З. Г.. Свидетелските показания на Н.В. и Г. М. са негодни да послужат за установяване на твърдения от ответника договор за дарение на процесната сума от над 5000 лв. (в същия смисъл - Решение № 50272/15.12.2022г. по гр. д. № 873/2022г. на IV г.о. на ВКС). А и принципно обстоятелството, че свидетелите В. и М. били чули лично от З. Г., за негови намерения да остави/препише всичко на ответника – само по себе си не е гаранция, че дори да са били реални – тези намерения непременно са били изпълнени. Не се доказва наличието на такъв договор и от приложената от К. - Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019г., тъй като отбелязания в нея произход на сума от 43715 лв. е частен документ (чл. 180 ГПК) - лично и едностранно попълнен от ищеца по негово усмотрение. Съществено за преценката за пренебрежимата доказателствена стойност на тази декларация по делото е и обстоятелството, че видно от приложеното писмо изх. № 19464/10/10.2022г. на ТД на НАП-Офис Пазарджик (л. 59) – тя е подадена от ответника едва на 08.06.2022г. – значително след завеждане на исковата молба (23.02.2022г.).

Предвид гореизложеното се установява, че Ц. М. К. е получил от З. А. Г. сумата от 22349,87 евро, без доказано правно основание за това получаване, поради което – на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД – е длъжен да я върне. Доколкото от посоченото вече Удостоверение за наследници с Изх. № 454/09.03.2021г., издадено от Община Велинград става ясно, че единствени наследници на починалия на 08.03.2021г. З. А. Г. са ищците по делото, то съобразно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от ЗН – всеки от тях има съответно претендираното от него право да получи именно по ½ от процесната сума, и предявените им при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал.1 от ЗЗД следва да се уважат като основателни.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, право на претендирани разноски имат двамата ищци. Размерът на тези разноски – 2000 лв. за адвокатски хонорар, е посочен в списък по чл. 80 ГПК, а реалното им извършване се установява от приложения по делото договор за правна защита, съдействие и упълномощаване, в който адвокатското възнаграждание от 2000 лв. е записано като платено в брой в деня на сключване на договора (виж т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК).

Тъй като ищците са били освободени от заплащането на държавна такса по делото, то на осн. чл. 78, ал.6 ГПК – в тежест на загубилия спора ответник следва да бъдат възложени и държавните такси по разгледаните претенции. Доколкото те са две с 3 цени на исковете по 11174,94 евро, то съобразно чл. 1 от ТДТКССГПК, дължимата от осъдения ответник държавна такса възлиза на общо 1748,50 лева (2 х 874,25лв.) При изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Г. с ЕГН ********** срещу Ц. М. К. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да му заплати сумата от 11174,94 евро – като ½ от падежирала главница по предоставен от наследодателя на ищеца З. А. Г. заем на ответника, ведно със законна лихва за забава от предявяване на исковата молба /23.02.2022г./ до окончателното заплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Г. с ЕГН ********** срещу Ц. М. К. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да му заплати 3612,31 лева – като обезщетение за забава за периода от 03.06.2020г. до 23.02.2022г. върху сумата от 11174,94 евро – ½ от главница по предоставен от покойния брат на ищеца З. А. Г. заем на ответника.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. У. с ЕГН ********** срещу Ц. М. К. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да й заплати сумата от 11174,94 евро – като ½ от падежирала главница по предоставен заем на ответника от наследодателя на ищцата З. А. Г., ведно със законна лихва за забава от предявяване на исковата молба /23.02.2022г./ до окончателното заплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. У. с ЕГН ********** срещу Ц. М. К. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да й заплати 3612,31 лева – като обезщетение за забава за периода от 03.06.2020г. до 23.02.2022г. върху сумата от 11174,94 евро – ½ от главница по предоставен от покойния брат на ищцата З. А. Г. заем на ответника.

ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, Ц. М. К. с ЕГН **********, да заплати на С. А. Г. с ЕГН **********, сумата от 11174,94 евро, ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – до окончателното изплащане на задължението, представляващо ½ от получена от ответника без основание на 03.06.2019г. сума от наследодателя на ищеца – З. А. Г., в общ размер 22349,87 евро.

ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, Ц. М. К. с ЕГН **********, да заплати на Б. А. У. с ЕГН **********, сумата от 11174,94 евро, ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – до окончателното 4 изплащане на задължението, представляващо ½ от получената от ответника без основание на 03.06.2019г. сума от наследодателя на ищцата – З. А. Г., в общ размер 22349,87 евро.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Ц. М. К. с ЕГН **********, да заплати на С. А. Г. с ЕГН **********2 и Б. А. У. с ЕГН **********, сумата от 2000 лева – деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, Ц. М. К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-Велинград сумата от 1748,50 лева – деловодни разноски за държавни такси.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5