Определение № 2427 от 20.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2427 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110150525 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

356221/30.10.2025 г., уточнена с молба с вх. № 380990/28.11.2025 г. от К. Д. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* срещу М. Р. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. *, с която e предявен осъдителен иск с правна квалификация, с която ответникът М. Р. Н., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на ищеца К. Д. И., с ЕГН: **********, сумата, както следва:

1. чл.365 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 вр. чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД вр. чл.10 от предварителен договор за покупко-продажба на имот, сумата в размер на 5 867.49 евро (пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща дадена от ищеца на ответника като депозит (задатък, капаро) по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 05.06.2025 г., сключен между страните, който договор е прекратен от ищеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (30.10.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.06.2025 г. между страните е сключен Договора, съгласно който продавачът се е съгласил да прехвърли правото на собственост върху следните недвижими имоти:

„Масивна жилищна сграда“, състояща се от приземен етаж, два етажа и тавански полуетаж със застроена площ от 83,29 кв. м. и разгърната застроена площ от 328,03 кв. м 1

/основно застрояване/, заедно с правото на собственост върху УПИ № XV- 205, кв.7 по ПУП на с. В*, Община Своге, Софийска област с площ от 560 кв. м. при граници: улица с о. т. 24-23-21, УПИXVI-203, УПИXVII-206 и УПИXIV-207.

В изпълнение на уговореното в чл. 2 от Договора задължение ищецът е заплатил сума в размер на 1000 /хиляда/ евро (платена в левовата им равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 1955.83 лв.), във връзка с което съгласно чл. 3 от Договора страните са се съгласили да сключат предварителен договор в срок до 25.06.2025 г.

Страните са се договорили заплащането на продажната цена да бъде извършено на няколко вноски.

В чл. 4.3. от Договора продавачът М. Н. декларира, че по отношение на имота не са налице права на трети лица или предпоставки за иницииране на съдебни производства.

Във връзка с горното, в чл. 10 от Договора страните са се съгласили, че в случай че някоя от декларациите по чл. 4.3. се окаже невярна и/или банкатакредитор откаже финансиране на стойност поне 85% от продажната цена, Купувачът има право едностранно да развали настоящия договор, съответно Продавачът дължи връщане на заплатените суми.

Сочи, че на 25.06.2025 г. страните са сключили Анекс № 1, съгласно който са се съгласили да удължат срока за сключване на Предварителен договор до 11.07.2025 г. Във връзка с последно е увеличен и размерът на гаранционната сума, като ищецът е заплатил по банковата сметка на купувачаответник допълнителна сума в размер на 2000 евро (платена в левовата им равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 3911.66 лв.).

На 11.07.2025 г. страните са сключили Анекс № 2, съгласно който са се съгласили да удължат срока за сключване на Предварителен договор до 31.07.2025 г.

С цел отпускане на банков кредит ищецът е предоставил всички документи на своята търговска банка, но същата не се е съгласила да финансира 85% от уговорената продажна цена. „Уникредит Булбанк“ АД отказва финансиране за закупуване на имота, тъй като съгласно правното становище на банката праводателите на М. Н. не се легитимират като изключителни собственици на имота и са налице предпоставки за иницииране на съдебни производства, а именно:

2

Твърди се, че „Уникредит Булбанк“ АД посочва, че дори да не беше идентифициран гореописаният проблем, банката би могла да финансира само до 80% от продажната цена на имота.

Твърди, че са налице предпоставките на чл. 10 от Договора, предоставящи право на ищеца да развали същия и да получи връщане на заплатената сума в общ размер на 5 867,49 лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/.

Твърди се, че изявлението за разваляне на договора е достигнало до ответника чрез вайбър на телефонен номер *. Твърди се, че са изпращани уведомления за отказ от договора чрез куриерски оператори, но пратките се връщали недоставени. Сочи, че е изпратено уведомление до ответника чрез ЧСИ Ма*, но книжата се връчени по чл.47 ГПК.

Твърди, че ответникът е върнал заплатените суми по договора.

Въпреки отправените покани сумата не е възстановена.

В допълнителна молба уточнява, че между страните има сключен договор за покупко-проджаба, като ищецът е дал на ответника сумата от 5 867.49 лева. Твърди се, че договорът е бил развален, поради неизпълнение от страна на ответника да продаде имота. Позовава се на чл.10 от договора, който урежда отношенията по повод развален договор.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК: IBAN: *, Титуляр: К. Д. И..

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Договор за гаранция от 05.06.2025 г.; 2.Анекс № 1 от 25.06.2025 г.; 3.Анекс № 2 от 11.07.2025 г.; 4.Платежно нареждане от 05.06.2025 г.; 5.Платежно нареждане от 27.06.2025 г.; 6.Вайбър кореспонденция; 7.Разписка за връчване от Еконт; 8.Молба за връчване и покана, отправени чрез ЧСИ Ма*; 9.Съобщение, залепено на адреса относно получаване на книжа; 10.Имейл и становище от Уникредит Булбанк; 11.Документи относно собствеността на имота: Нотариален акт № 1069 от 1972 г.;Решение за прекратяване на брак от 1985 г.; Нотариален акт за собственост № 31 от 2010 г.;

Нотариален акт за продажба № 46 от 2020 г.;Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 44 от 2020 г., ведно с протокол от обстоятелствена проверка; Удостоверение за сключен граждански брак.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва договора и анексите към него, както и че е получил сумата от 3000 лева.

3

Твърди, че договорът не е сключен, поради едностранен отказ от страна на купувача – ищеца. Позовава се на чл.7 ГПК (правоизключващо възражение). Оспорва да е имало право за прекратяване на договора, тъй като ответникът е доказал собствеността си върху имота, като нито нотариуса не е установил друго, а юриста на банката не се е запознал с документите. Твърди, че след като банката е одобрила 80 % финансиране, то е налице собственост.

Твърди, че ищецът е следвало да потърси друго финансиране от други банки, а не само тази. Прави възражение за прихващане в размер на 10 000 евро. На първо място твърди, че има пропуснати ползи от неполучен наем за периода от 05.06.2025 г. до 31.07.2025 г. размер на 1000 евро на месец или общо 2000 евро, тъй като не е могъл да отдава имота под наем, тъй като е предоставял ключ на ищеца, който е ползвал имота. Претендира го като пропуснати ползи, а не като неоснователно обогатяване. Освен това твърди, че е търпял пропуснати ползи в размер на 8000 евро, тъй като е отказал предложение за покупка на имота за сумата от 286 000 евро, което е повече от 8000 евро от продажната цена на ищеца. Твърди, че е изпратил на 20.08.2025 г. да ответника изявление, с което го уведомява, че е задържа сумата от 3000 евро, както и че ищецът следва да му заплати сумата от още 7000 евро за причинени вреди и пропуснати ползи, следствие на неизпълнение на договора.

Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражението за прихващане при условията на евентуалност, ако се уважи иска или е частично основателен. Претендира разноски по НМРАВ.

Моли да се допусне до разпит един свидетел.

Оспорва авторството на вайбър кореспонденцията.

Прилага и моли да бъдат приети следните доказателства: Покана за доброволно изпълнение, товарителница и касов бон от Енот, Съобщение с покана по вайбър до К* И..

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. И. П. Д. - ВАК, с адрес: гр. С*, с представителна власт пред всички съдебни инстанции (л. 49 от делото).

Ответникът се представлява от адв. И*, съсъ съдебен адрес: гр. София, ул. „П*, *, law/[email protected], която представителна власт важи за всички съдебни инстанции (към ОИМ).

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална 4 държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Защитаваният материален интерес по всеки един от исковете е 3 000 евро или общо 5 867.49 лева.

В процесния случай, цената на исковете е 3 000 евро /с левова равностойност от 5 867.49 лева/, поради което държавната такса е в размер на 234.70 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 380990/28.11.2025 г. (л. 59 от делото).

Представен е документ по чл.102з, ал.3 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада

Съдът приема, че исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по чл.146 ГПК.

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че е имал поне едно от основанията за прекратяване на договора по чл.10 от договора (ответникът не е собственик на имота, има предоставено финансиране под 85 %, ответникът не е изпълнил задължението да предостави всички необходим книжа); че сумата от 2000 евро е дадена като задатък (капаро, гаранция) на ответника и се припокрива в правото по чл.10 от договора за връщане обратно, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че становището на банката е направено нарочно в полза на ищеца, както и по направеното от него възражение за прихващане, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По производството по чл.193 ГПК

Ответникът е направил в срока по чл.131 ГПК оспорване на авторството на вайбър кореспонденцията, представена от ищеца, както и писмото от банката и електронното писмо.

На основание чл.193, ал.2 ГПК следва да се открие производство, само ако ищецът се позове, че ще се ползва от тези доказателства.

5

И двата документа – вайбър кореспонденция и писмо от банката и електронно писмо от банката са частни диспозитивни документи, поради което няма как да се оспори тяхното съдържание, т.е. материалната доказателствена сила, тъй като те нямат такава. То могат да бъдат истински или неистински, т.е. да се оспори само формалната им доказателствена сила – авторството.

Вабър кореспонденцията носи подписа на ответника, поради което на основание чл.193, ал.3 ГПК тежестта на доказване е на ответника.