Решение № 146 от 09.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. П.

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20223100502565 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивни жалба с вх. № 260460/09.08.2022 г. на Д. Й. Й. против Решение № 260014/07.07.2022 г. по гр.д. № 983/2017 г. по описа на ПРС, ІІІ състав , поправено с Решение № 260015/13.07.2022 г. и Решение № 260021/12.10.2022 г. в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на допуснатите до делба недвижими имоти, а именно: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м. с идентификатор № *** по КК на *** стопанска постройка със застроена площ от 10 кв.м. с идентификатор № *** по КК на с. А., община Д. и гараж със застроена площ от 19 кв.м. с идентификатор № *** по КК на с. А., община Д., изградени в ПИ № *** по КК на с. А., община Д. с площ от 1532 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, както следва:

5/12 ид.ч. за И. Й. П., 5/12 ид.ч. за П. Х. П., 2/12 ид.ч. за Д. Й. Й. и се осъжда жалбоподателят да заплаща на останалите съделители сумата от 90 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствените делбени имоти в периода от датата на постановяване на решението – 07.07.2022 г. до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди неправилност на решението. Претендира се неговата отмяна и постановяване ново такова, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.

Въззиваемите И. Й. П. и П. Х. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор 1 по така подадената жалба, с който излага искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния й представител поддържа депозираните жалби, а ответниците, чрез процесуалния им представител оспорват същите.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ПРС е образувано по иск на И. Й. П. и П. Х. П. с правно основание чл. 34 от ЗС против Д. Й. Й. за делба на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м. с идентификатор № *** по КК на *** стопанска постройка със застроена площ от 10 кв.м. с идентификатор № *** по КК на с. А., община Д. и гараж със застроена площ от 19 кв.м. с идентификатор № *** по КК на с. А., община Д., изградени в ПИ № *** по КК на с. А., община Д. с площ от 1532 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д. Й. Й., с който признават наличието на съсобственост върху имотите между ищцата и него, но оспорва правото на участие в делбата на ищеца П. и квотите в съсобствеността.

С влязло в законна сила Решение № 260082/03.12.2021 г. по гр.д. № 983/2017 г. по описа на ПРС, ІІI състав е допусната делба на гореописаните сгради между съсобствениците при следните квоти: 5/12 ид.ч. за И. Й. П., 5/12 ид.ч. за П. Х. П., 2/12 ид.ч. за Д. Й. Й. .

С Решение № 260014/07.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 983/2017 г. на Районен съд - Провадия, ІІI състав, поправено с Решение № 260015/13.07.2022 г. и Решение № 260021/12.10.2022 г. е извършена делбата чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността; отхвърлена е претенцията на Д. Й. Й. за възлагане на жилищната сграда, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК; отхвърлена е претенцията по сметки на И. Й. П. и П. Х. П. против Д. Й. Й. с правно основание чл. 31, ал.

2 от ЗС за осъждане ответникът да им заплати сумата от 5179.35 лева за периода от м 05.2017 г. до 17.03.2022 г., представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползването на съсобствения жилищен имот; осъден е ответникът да заплаща на И. Й. П. и П.

Х. П. сумата от 90 лева месечно, считано от постановяване на решението до окончателното извършване на делбата, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционния съд са допуснати и приети СИЕ досежно средния пазарен месечен наем за делбените имоти и СТЕ за реалната поделяемост на обектите и пазарната им оценка.

Пред ПРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Ж. П.ов Х. /син на ищците/, Д. Т. М. /без родство и дела със страните/, Г. В. Д.

/далечен роднина на страните/ и К.Б.С. /без родство и дела със страните/, които съдът възприема в частта, в която с е съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на 2 непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ

НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:

Досежно поделяемостта на имотите, предмет на делбата, а именно: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м. с идентификатор № *** по КК на *** стопанска постройка със застроена площ от 10 кв.м. с идентификатор № *** по КК на с. А., община Д. и гараж със застроена площ от 19 кв.м. с идентификатор № *** по КК на с. А., община Д., изградени в ПИ № *** по КК на с. А., община Д. с площ от 1532 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, съдът кредитира заключението на вещото лице по допусната и приета от първоинстанционния съд СТЕ, в което се излага становище, че процесните имоти са реално неподеляеми, поради което и с оглед обстоятелството, че съделителите са трима с различни квоти, делбата не може да бъде извършена по реда на чл. 347 и чл. 353 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делба на неподеляем недвижим имот. Съдебната делба е особено исково производство, целта на което е да се прекрати съсобствеността на имотите, които страните притежават по някой от предвидените в ГПК способи. Освен публичната продан, останалите способи за извършване на делбата предполагат съответствие на броя на имотите, за които е допусната делба на броя на съделителите, или на колената, които те формират при наследяване. Във връзка с горното, съдът намира като единствен възможен способ за делба на процесните имоти, тъй като останалите способи не могат да намерят приложение, поради описаната вече невъзможност да се обособят реалани дялове от имотите за всички съделители. В конкретния случай съделителите са трима с отделно определени квоти, съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата. Налице е изрично противопоставяне, изразено в о.с.з. на 17.03.2022 г. /лист 269 от делото на ПРС/ на съделителите И. Й. П. и П. Х. П. да им бъдат предоставяни имоти в общ дял. Недопустимо е принудително създаване на съсобственост, тъй като в настоящия казус не се касае за разпределяне на имоти на наследници по колена.

С оглед изложеното процесните имоти –постройки на основно и допълващо застрояване следва да бъдат изнесени на публична продан на основание чл. 348 от ГПК при първоначална цена определена от съдебния изпълнител, като с оглед квотите на съделителите получената сума от проданта следва да бъде поделена помежду им, както 3 следва: 5/12 ид.ч. за И. Й. П., 5/12 ид.ч. за П. Х. П., 2/12 ид.ч. за Д. Й. Й. .

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с първоинстанционния съд, решението в тази му част следва да бъде потвърдено. тези на

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 2 ОТ

ГПК:

Ищците са поискали на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да бъде постановена привременна мярка, с която до окончателното извършване на делбата ответникът да им заплаща сумата от 45 лв. месечно или 90 лева общо за ползването на техните ид.ч. от процесния имот /всеки един по 5/12 ид.ч./.

По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на горецитираната разпоредба, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.

Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т. е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила.

Когато делбеният имот се ползва от един от съделителите, останалите имат право да поискат на основание горецитираната разпоредба да им бъде определено обезщетение срещу ползването на тяхната част до окончателното ликвидиране на съсобствеността. В случая ответникът не доказва, че ищците ползват жилищната сграда, заедно с него.

Още повече, че от събраните по делото гласни доказателства /показанията на свидетелите Х. и М./ се установява, че отношенията между съпрузите П.и и Й. са влошени от дълго време, още докато бащата на ищцата и ответника е жив, като същите ескалират в началото на м. юли 2017 г., когато ответникът използва физическо насилие и изгонва от имота сестра си и семейството й, при което дори се стига до намесата на полиция. От тогава ищците са възпрепятствани от Й. да посещават делбените имоти поради отправяните от негова страна заплахи и инициираните скандали. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите Г. В. Д. и К.Б.С., които въпреки близкото им познанство с ответника и честите посещения в имота в с. А., никога не са виждали сестра му или членове на семейството й там, въпреки че има определени за нея помещения. С оглед на горното претенцията по чл.

344, ал. 2 от ГПК е доказана по своето основание.

От приетата пред районния съд съдебно-икономическа експертиза, се установява, че 4 пазарният месечен наем за делбените обекти е общо в размер на 109 лева или по 45.42 лева за всеки от ищците /общо 90.83 лева/. Тъй като претенцията е заявена общо за сумата от 90 лева месечно, като не е отправено искане по чл. 214 от ГПК за изменение на размера й, то и същата следва да бъде уважена изцяло в поискания от ищците размер, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с първоинстанционния съд, решението в тази му част следва да бъде потвърдено. тези на

За периода от датата на постановяване на първоинстанционното решение по извършване на делбата /07.07.2022 г./ до датата на влизането му в сила претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК се явява неоснователна, поради което и решението на ПРС в тази му част следва да бъде отменено.

Разпечатката съдържа 43 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8cf4d8a-f88a-4481-b2f9-79d58296c0c4