Решение № 81 от 16.04.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Ихтиман, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. И. Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева като разгледа докладваното от Боряна Кр. И. Гащарова Административно наказателно дело № 20251840200638 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Настоящо дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Ж. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. И., против Наказателно постановление № 25-1204-001***/17.11.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР - София, Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - София, с което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1 000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

С жалбата се излагат подробни съображения, според които посочените в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в издаденото въз основа на него наказателно постановление (НП) обстоятелства, не отговарят не обективната действителност, тъй като управляваното от жалбоподателя МПС е било с технически проблем, а това не е отразено в горепосочените актове. Поради изложеното моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

В единственото проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

В същото съдебно заседание по делото въззиваемата страна, не се явява и също не изпраща представител, както и не изразява становище по жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

1

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложения по делото АУАН № 1206*** се установява, че на 10.09.2025г. около 08:33 часа на 56 км. от АМ „Тракия“ в посока София, че жалбоподателят Ж. Д. е бил спрян за проверка от служители на „Пътна полиция“, докато е управлявал товарен автомобил с рег. № *****, собственост на „СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД“, ЕИК 203988106. В обстоятелствената част на акта е посочено, че водачът се е движел в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство. Посочено е още, че водачът е пътувал сам в превозното средство, като не са установени други пътници. Нарушението е квалифицирано по чл. 58, т. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Констатациите на акта са потвърдени от актосъставителя Г. Б. и свидетеля по И. И.. Според актосъставителя Б. движението в аварийната лента е било констатирано лично от него и свидетеля по акта около 500 метра преди мястото, където е бил спрян за проверка водачът. Съгласно показанията на свидетеля И. при запитване на какво се дължи движението му в аварийната лента, жалбоподателят заявил, че управляваното от него МПС е с технически проблем, който не му позволявал да развива висока скорост, а на въпрос защо не е напуснал трасето на АМ „Тракия“ на първата възможна отбивка, имайки предвид, че последната преди мястото на спирането, е била на 400 метра преди това, както и защо не е спрял, за да повика техника, която да му помогне да бъде отрстранена повредата, заявил, че е получил инструкции от ръководството на дружеството-собственик да се движи в аварийната лента до пристигането си в София. Показанията на свидетеля относно сведения за действителното наличие на технически проблем се потвърждават и от обясненията, които водачът е дал при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, обективирани в писмен вид, където същият е заявил, че управляваното от него МПС е получило повреда в скоростната кутия, което не е позволявало на автомобила да развива повече от 50 километра в част. Във връзка с това е представен и протокол, подписан от управителя на „СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД“, въз основа на който се твърди за констатиране на авария на процесния товарен автомобил, а именно блокирала на втора предавка скоростна кутия, което препятствало развитието на по-восика скорост, поради което за безопасност на останалите участници в движението по магистралата се движел в аварийната лента.

Въз основа на посочения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Ж. Д. за нарушението на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Наказателното постановление е издадено в съответствие изискванията на ЗАНН и въз основа на акт за констатиране на административно нарушение, съдържащ изискуемите от закона реквизити.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество основателна.

В хода на производството от разпита на полицейските служители се установи, че в действителност жалбоподателят се е движел в лентата за принудително спиране в района на 56 км. на АМ "Тракия" в посока гр. София.

Разпоредбата на чл. 58 от ЗДвП регламентира въведените забрани за водачите на МПС при движение по автомагистрала. Съгласно актуалната й редакция (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., която е приложима към процесния случай, тъй като нарушението е установено към момента на извършеването му, а именно на 10.09.2025г.,), на водачите е забранено: 1. да спират пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места; 2. да завиват в обратна посока, да се движат назад, да навлизат в разделителната ивица или да я пресичат, включително и на местата, където тя е прекъсната; 3. да спират в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство; 4. да се движат в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране.

Това означава, че действащият към настоящия момент режим разграничава спирането от движението в лентата за принудително спиране, като движението не е разрешено при никакви обстоятелства. В случая в обстоятелствената част на АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят се е движел в лентата за принудително спиране, но правната квалификация на нарушението съответства на предходната редакция на закона, допускаща движение или спиране в лентата за принудително спиране, при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Съдът приема, че и актосъставителят, и наказващият орган, квалифицирайки нарушението не според актуалния му състав, са допуснали нарушение на материалния закон, което съставлява основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, и то при съответствие на словесното описание на нарушението и цифровата му правна квалификация, като същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.

Съобразно гореизложеното, в административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което е неотстранимо и на това основание атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна. Неспазването на 3 чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН е съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси и доводи релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява безпредметно.

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените разноски, които включват заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 204,52 евро.

Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1204-001***/17.11.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР - София, Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – София, с което на Ж. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1 000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на Ж. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 204,52 евро, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4