Присъда № 30 от 25.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 30 от 25.06.2026 г. по в.н.ч.х.д. № 40/2026 г. по описа на ОС Благоевград

Производството пред Окръжен съд гр. Благоевград е образувано по подадена въззивна жалба от повереника на частния тъжител М. Я., действащ поради * си със съгласието на неговата майка Ш. М. – адв. Р., срещу Присъда № 19/26.09.2025 г. по н.ч.х.д. № 541/2023 г. по описа на РС Разлог.

С обжалваната присъда подсъдимият М. А. Я. от с. Ф., общ. Б., е признат за невиновен в това, че на 27.04.2023 година около 20:00 часа, на центъра на с.

Ф. е нанесъл удари с ръце и крака в областта на горната част на тялото и главата на М. И. Я., роден на * г., и му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като е осъден частният тъжител М. И. Я. със съгласието на неговата майка Ш. М. М. да заплати на подсъдимия М. А. Я. сумата от 2 000 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

В първоначалната жалба и допълнението към нея повереникът на частния тъжител - адв. Р., изразява становище, че присъдата е необоснована, неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска въззивният съд да я отмени и постанови нова, с която подсъдимият се признае за виновен по всички повдигнати му обвинения.

Срещу жалбата на адв. Р. защитникът на подсъдимия М. Я. – адв. М., е депозирал писмени възражения.

Пред ОС Благоевград е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени и гласни доказателства, изискан е от ДНС 112 запис на подаденото обаждане за случая от частния тъжител М. Я..

В хода на пренията пред въззивната инстанция частният тъжител не изразява лична позиция по делото, а повереникът му – адв. М., заявява, че присъдата на РС – Разлог е неправилна, необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като се иска въззивният съд да признае подсъдимия за виновен за това, че е нанесъл побой и е причинил лека телесна повреда на едно момче, пострадало от това не само физически, но и психически, защото му е причинен стрес, страх и притеснение, като се наложи на подсъдимия справедливо наказание.

Претендират се направените разноски.

Адв. М. като защитник на подс. М. Я. иска потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В пледоарията си посочва, че въпреки показанията на разпитаните във въззивното производство двама нови свидетели, те не давали основание за промяна на изводите на районния съд, 1 защото св. М. К. заявявал, че не е бил свидетел на деянието, описано в частната тъжба, а св. Ф. Я. е в близка родствена връзка с частния тъжител, а и от събраните до този момент доказателства не се установявало тази свидетелка да е присъствала на случая, като нейните показания били неверни, а и между тях и показанията на нейните дядо и баба имало множество противоречия, като подробно се сочат кои са. Във връзка с разговора на тел.

112 защитникът на подсъдимия изтъква, че частният тъжител не е съобщил името на подсъдимия, макар че се познават и са роднини и съседи, не бил поискал с учудващо спокойния тон на разговора, да му бъде оказана медицинска помощ, а само е настоявал да бъде изпратена полиция. Според адвоката на подсъдимия имало тенденциозно поведение на частния тъжител да набедява някого в извършване на престъпление, за да реализира възможност за получаване на парични средства, въпреки малката си възраст.

Поради недоказаност на деянието се иска да се потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият не добавя нищо в лична защита, като в последната си дума заявява, че не е бил М. или М., тъжителят му бил казал, че не той води делото, а неговият вуйчо, който имал зъб на семейството му.

ОС Благоевград, при спазване изискванията на чл. 314 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата на частния тъжител чрез неговия повереник е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и е процесуално допустима. Анализирайки събраните в хода на проведеното съдебно следствие от районния съд доказателства и събраните такива във въззивната инстанция, съдът намира за установена следната фактическа обстановка, съществено различна от описаната в мотивите на обжалваната присъда, като събраните доказателства според въззивния съд дават основание да се направят съществено различни фактически изводи от отразените в мотивите на районния съд, поради което е постановена и нова присъда по настоящето дело.

Следва да се приеме за установено следното от фактическа страна:

Не са спорни доказателствата по делото относно роднинските отношения между * частен тъжител М. Я. и подсъдимия М. Я., като тъжителят Я. и съпругата на подсъдимия – св. Я., са втори братовчеди. До случилото се същите не са имали конфликтни отношения. От събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се приемат за установени недобри характеристични данни за частния тъжител Я., който е заведен на отчет в ДПС при РУ Б., отсъствал е системно от училище и е имал затруднения в учебния процес, но в същото време е имал добро поведение, спазвал е правилата, свързани с реда и дисциплината в училище, не е проявявал агресия и е имал уважително поведение в училище /вж. педагогическа характеристика на л. 73 от делото на районния съд/, в характеристични данни от полицейски инспектор, приложени по въззивното дело, освен заявителския материал от 10.04.2023 г., заради който на тъжителя има наложена възпитателна мярка по 2 чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗБППМН /“предупреждение“/, няма данни за други негови криминални прояви или такива, свързани с нарушаване на обществения ред, както и данни да поддържа контакт с криминалнопроявени лица, да употребява системно алкохол или наркотични вещества /л. 51 от въззивното дело/. В социален доклад от АСП /л. 55-57 от въззивното дело/, изискан служебно от съда поради засегнати интереси по делото на дете, каквото е частният тъжител, е посочено, че тъжителят се отглежда в дома на майка му, която има родителските права, работи, въпреки ***, същата задоволява основните здравни, емоционални, образователни и социални потребности на сина си и има подкрепящата среда на родителите й /разпитаните като свидетели в производството баба и дядо на частния тъжител/. Противоречието в писмените документи и гласните доказателства на доведени от подсъдимия свидетели за лошо поведение на частния тъжител Я. дава основание да се даде вяра на писмените доказателства, защото показанията за тези обстоятелства са от заинтересовани лица, които са в близки роднински или приятелски отношения с подсъдимия, и не намират подкрепа в писмените официални документи за същите обстоятелства /в справката за съдимост за частния тъжител, в педагогическата му характеристика, в характеристичните данни от полицейския инспектор по местоживеенето му/.

Положителни характеристични данни са събрани по делото и за подс. М.

Я., който въпреки наличните заявителски материали за извършени престъпления, е неосъждан /поради настъпили реабилитация по право и по съдебен ред към 21.12.2020 г./, като районният полицейски инспектор и за подсъдимия е посочил, че няма данни за други негови криминални прояви или такива, свързани с нарушаване на обществения ред, както и данни да поддържа контакт с криминалнопроявени лица, да употребява системно алкохол или наркотични вещества /л. 50 от въззивното дело/.

На 27.04.2023 г. навършилият към този момент * частен тъжител М. Я., роден на * г., бил с приятели в центъра на с. Ф. /в същото село живеел той със семейството си, както и подс. Я. с неговото семейство/. Същия ден св. Ф. Я., родена на * г., сестра на тъжителя, се оплакала на брат си, че синът на подс. Я.

– детето М. Я., се закачал с нея в училище, като й показвал среден пръст.

Частният тъжител Я. видял детето на подсъдимия - М. Я., на центъра в селото, извикал го, за да разговаря с него за поведението към сестра му, като между двете деца имало конфликт, при който тъжителят Я. ритнал и ударил шамар на сина на подсъдимия, като детето казало, че ще извика баща си /подс. Я./.

След известно време на центъра на селото тъжителят Я. и неговият приятел, с който този ден били заедно – св. М. К., разпитан във въззивната инстанция, влезли в колата на вуйчото на тъжителя, като тази кола не била в движение и стояла паркирана отключена, тъжителят седял на мястото на водача, а св. К. до него на предната седалка. Наблизо имало много деца, които си играели, като наблизо била и св. Ф. Я.. Уведомен от сина си за конфликта с частния тъжител /детето на подсъдимия и преди този ден е било обект на подигравки в училище заради трудности в говоренето на български език, тъй 3 като преди това е посещавало детска градина в Германия, като такова отношение имало към него от св. Ф. Я./, подс. М. Я. отишъл на центъра на селото около 19:30 часа, за да се разправи с детето /частния тъжител/ за случилото се. Подс. Я. видял тъжителя Я. и св. К. в автомобила /“Голф“/, децата също го видели и заключили вратите на автомобила, но когато подсъдимият започнал силно да дърпа дръжките на вратите на автомобила, децата го отворили, за да не ги счупи. Тогава подс. Я. ударил шамар на св. К., след което отишъл към тъжителя Я., който бил в колата, ударил му няколко шамара по лицето, след което го извадил от колата, ударил го с ръце и крака в гърдите и му блъскал главата в колата. Ударите на подсъдимия не били нанасяни със значителна травмираща сила, но били възприети и от св. К., както и от св. Ф. Я., която била наблизо.

След инцидента тъжителят Я. и неговата сестра се прибрали в дома им, там била майка им, като в 20:06 часа тъжителят провел разговор с оператор на тел. 112 и с полицейски служител от РУ Б., в който се оплакал за нанесен му побой от възрастен мъж, на който в края на телефонния разговор посочил името – подсъдимия М. Я., заявил е, че главата му се е подула от ударите, макар и да нямал нужда от медицинска помощ, посочил е причината за конфликта, кои са свидетели на случилото се, тъжителят е уведомен от полицейския служител, с която разговарял, че няма да бъде изпратен на място полицейски екип, а какво да направи във връзка със случилото се – да подаде жалба с родител, като преди това отиде на лекар за медицинско свидетелство, като тъжителят Я. е казал, че това ще направи на следващия ден.

В дома се прибрали бабата и дядото на тъжителя, разпитани като свидетели в районния съд – свидетелите М., същите възприели подуване в областта на главата на тъжителя, който бил уплашен, защото се страхувал от подсъдимия, като им разказал за случилото се.

На следващия ден бабата на тъжителя – св. М., го завела на преглед при д-р Х. Г. в гр. Разлог, като същият лекар е хирург, ортопед-травматолог, който отразил в издадено медицинско свидетелство за пред съда от 28.04.2023 г., че тъжителят е съобщил, че на 27.04.2023 г. му е нанесен побой, като е ударен във врата на автомобил в областта на главата, дърпан за дрехите, ритнат в лява поясна област, като се оплаквал от болки в областта на главата, в лява гръдна половина и лява поясна област, като лекарят е посочил, че тъжителят Я. има контузия на главата, лява гръдна и лява поясна област, охлузване на кожата в лява гръдна половина, като е направил заключение за наличие на временно разстройство на здравето без опасност за живота.

На следващия ден - 29.04.2023 г., майката на тъжителя Ш. М. подала жалба до РУ Б., като след извършена проверка с Постановление от 09.05.2023 г. на РП Благоевград, ТО-Разлог е отказано да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като уврежданията на частния тъжител били лека телесна повреда.

4

В посоченото по-горе медицинско свидетелство от 28.04.2023 г. лекарят е посочил установеното обективно от него при прегледа на частния тъжител – палпаторна болезненост и отток в лява париетотемпорална област на главата, три линейни охлузвания на кожата в областта на лява гръдна половина с дължини на 10, 3 и 5 см, палпаторна болезненост в лява тораколумбална област.