Решение № 2194 от 06.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2194 гр. Пловдив, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330204052 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Автотранс - 2000“ ООД, ЕИК: 115535593, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4000, р-н Източен, бул.

„Източен“ № 48, ет. 6, представлявано от *** И.А.Ч. чрез адв. Ц.Ч. против Наказателно постановление № 36-0000467 от 31.05.2021 г., издадено от И.Д.Ц. – ***, с което на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Обн. ДВ. бр. 104 от 27.12.2011 г., изм. и доп.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения поради съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) в присъствието само на един свидетел и поради липсата на надлежно описание. Поддържа, че към датата на извършване на нарушението в обхвата на разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. не са попадали документите по чл. 18, ал. 1, т. 6 от същата наредба. Взема становище да липсват доказателства за извършването на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски. С допълнителна молба с вх. № 39053 от 14.07.2021 г. се поддържа АУАН да е съставен след изтичането на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а при определянето на 1 датата на извършване на нарушението да не е съобразено продължаването на срока за изпълнение на материалноправното задължение със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят се представлява от адв. Ц.Ч., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 32391 от 17.06.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушението да е установено по категоричен начин. С писмено становище с вх. № 38497/12.07.2021 г. се поддържа възраженията по жалбата да са неоснователни, а извършеното нарушение да не представлява маловажен случай. Моли се наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Автотранс - 2000“ ООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 11.06.2021 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 15.06.2021 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „Автотранс - 2000“ ООД притежавал Разрешение № 1117 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, издадено на 09.06.2016 г. и със срок на валидност до 21.06.2026 г.

На 05.06.2020 г. бил преиздаден Сертификат № 72957, с който се удостоверявало, че системата за управление на качеството, внедрена в контролно-техническия пункт на жалбоподателя „Автотранс - 2000“ ООД и приложима за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, била одитирана и регистрирана за съответствие с изискванията на ISO 9001:2015. Обстоятелствата на внедрената система за управление на качеството и на преиздаването на сертификата за това се удостоверявали със Сертификат № 72957.

В 7-дневен срок от 05.06.2020 г. жалбоподателят не уведомил писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна 2 администрация“ чрез директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация гр. Пловдив за настъпилата промяната и не приложил документите, които я удостоверяват – Сертификат № 72957, преиздаден на 05.06.2020 г.

На 15.03.2021 г. жалбоподателя подал писмено уведомление с № 42-0323-579 до директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, към което приложил копие от Сертификат № 72957, преиздаден на 05.06.2020 г. и така изпълнил задължението си да уведоми писмено за настъпилата промяна.

По така подаденото уведомление била извършена проверка от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив, която била възложена на свид. Х.Й.Ч. на длъжност ***.

На 10.05.2021 г. свид. Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение с бл. № 285122 против дружеството жалбоподател, в присъствието на свидетел и на пълномощник на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Х.Й.Ч.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка, както и че сертификатът за внедрена системата за управление на качеството в стопанисвания от жалбоподателя контролно-техническия пункт е бил преиздаден. Свидетелят изяснява още, че жалбоподателят е уведомил Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за преиздаването на сертификата чрез подаването на уведомление, което е дало повод за извършването на проверката, както и че това уведомление е подадено след изтичането на предвидения 7-дневен срок. Показанията на свид. Ч. изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства и в този смисъл се явяват проверени по делото. Ценят се за подробни и вътрешно непротиворечиви, депозирани от незаинтересован по делото свидетел. По тези съображения свидетелските показания получават доверие от съда.

От Разрешение № 1117 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства (лист 52 от делото) се изяснява, че жалбоподателят „Автотранс - 2000“ ООД е притежавал разрешение по чл. 148, ал. 2 от ЗДвП и чл. 16 от Наредба № Н32/16.12.2011 г. за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на ППС, издадено на 09.06.2016 г. и със срок на валидност до 21.06.2026 г.

От Уведомление с № 42-03-23-579/15.03..2021 г. (лист 54 от делото) се 3 установява, че същото е подадено от жалбоподателя „Автотранс - 2000“ ООД пред директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив на дата 15.03.2021 г., както и че приложено с уведомлението е представено копие от преиздаден Сертификат с № 72957 от 05.06.2020 г.

От Сертификат № 72957 (лист 55 от делото) се изяснява, че същият е преиздаден на 05.06.2011 г. и удостоверява, че системата за управление на качеството на „Автотранс - 2000“ ООД, приложима за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, е одитирана и регистрирана за съответствие с изискванията на ISO 9001:2015.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид правораздавателни актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

Възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата на посочени поне двама свидетели при съставянето на АУАН съдът намира за неоснователно. Действително актът за установяване на нарушението е подписан само от един свидетел. Доколкото обаче нарушението е извършено чрез бездействие, то не би могло да се търси очевидец на това бездействие на жалбоподателя. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН също не налага извод, че АУАН задължително следва винаги да се съставя в присъствието на двама свидетели. Последното може да бъде и невъзможно понякога, което не следва да става пречка пред съставянето на акта. В процесната хипотеза съдът намира, че при съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел не е ограничено правото на защита на жалбоподателя и не е допуснато съществено процесуално нарушение.

Съгласно Решение № 1980 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2156/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив преценката за същественост на процесуално нарушение, изразило се в липса на втори свидетел, следва да се основава на критерия нарушено право на защита /в хипотезите на ограничени или отречени права/. В случая АУАН е подписан от лице в качеството на пълномощник, за което по преписката се съдържа надлежно пълномощно. На същото е предявен актът и то е получило препис, без да се сочат възражения.

4

Поддържаната от жалбоподателя нередовност в АУАН не е съществена, тъй като не се е отразила на законосъобразността на НП и не е препятствала разкриването на обективната истина. Нередовността е отстранена съобразно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Несподелимо е и твърдението на жалбоподателя, че към датата на извършване на деянието нарушената материалноправна норма на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. не е включвала в хипотезата си настъпила промяна на обстоятелствата, удостоверени конкретно с документите по чл.18, ал.1, т.6 от същата наредба. На това възражение е отговорено изчерпателно в писменото становище от въззиваемата страна на лист 15 от делото, като изложените съображения изцяло се споделят от настоящия състав.

Действително с § 13 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в сила от 13.11.2020 г. (Обн. ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г.), в чл. 24, ал. 1 се прави следното допълнение, като след думите „чл. 18, ал. 1“ се добавя „т. 4, 6 - 10“. Приложимата редакция на разпоредбата към момента на извършване на деянието гласи, че задължението за лицето по чл. 16 да уведоми писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е настъпвало при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Следователно към датата на деянието уведомителното задължение е настъпвало при промяна на обстоятелствата, удостоверени в кой да е от документите по чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. С последващото изменение, на което се позовава жалбоподателят, приложното поле на разпоредбата не е за пръв разширено чрез добавяне и на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н32/16.12.2011 г., а точно обратното – обхватът на разпоредбата е стеснен до изрично предвидените хипотези по чл. 18, ал. 1, т. 4 и т. 6 - 10, които обаче и преди това са били част от хипотезата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата. И преди датата на допълнението, обнародвано с ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. е съдържала 11 точки. Затова, когато препращането по чл. 24, ал. 1 от Наредбата е било само към чл. 18, ал. 1, но без посочване на конкретна точка, то е било към всички точки на разпоредбата, включително и на чл. 18, ал. 1, т. 6. Макар използваната нормотворческа техника да е допълнение на съдържанието на разпоредбата, то в случая с направеното допълнение не са били прибавени нови, необхванати от преди това хипотези, а както се посочи, съдържанието на разпоредбата всъщност е стеснено. С други думи до измененията и допълненията с ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г. смисълът, в който трябва да се тълкува разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., е, че уведомителното задължение за лицето по чл. 16 е възниквало при промяна на 5 обстоятелствата, удостоверени в документите по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 от Наредбата. Това означава, че настъпването на промяна в обстоятелствата, удостоверени с документ по чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., е факт, който и към датата на нарушението е пораждал правното задължение за писмено уведомяване в 7-дневен срок на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. По тези съображения разгледаното възражение е неоснователно.