Решение № 337 от 04.12.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 796/2025
- Вид
- Решение № 337
- Подписан
- 04.12.2025
- В сила
- 04.12.2025
- Състав
- Тотка Калчева, Диляна Господинова, Галина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 337 гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Тотка Калчева
Членове:
Галина Иванова
Диляна Господинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002900796 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу решение № 6838 от 11.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 13545/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, с което след отмяна на решение от 04.10.2023 г., постановено по гр.д. № 66742/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 140-ти състав, е признато за установено по предявен от В. С. З. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че В. С. З. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 10 296, 47 лв., представляваща придобито посредством договори за цесия от 14.02.2013 г. и от 21.06.2022 г. вземане по споразумение от 12.07.2017 г., сключено между „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като кредитор, М. А. З. – кредитополучател и В. С. З. – поръчител, във връзка с договор за кредит от 27.05.2009 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя М. А.
З. и договор за поръчителство от същата дата, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и В.
С. З., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 17.12.2012 г. по ч.гр.д. № 1173/2012 г. по описа на РС-Ихтиман.
В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът посочва, че въззивният съд е приложил неправилно чл. 147 ЗЗД по отношение на отговорността на ищцата, в качеството й на поръчител, спрямо сроковете за изпълнение на 1 задължението, предмет на иска, уговорени в сключено между страните споразумение за неговото разсрочване. Счита, че тази разпоредба не е приложима в случая, защото още преди подписването на споразумението в предвидения в закона шестмесечен срок кредиторът е ангажирал отговорността на главния длъжник, както и на поръчителя по реда на заповедното производство, като въз основа на това се е снабдил и с изпълнителен лист срещу тези лица. Със сключване на споразумението се е целяло само да бъде уреден начинът на разсрочено изпълнение на задълженията, установени с влязлата в сила заповед за изпълнение, а не възникването на нови задължения.
Касаторът намира, че с подписването на това споразумение поръчителят е признал съществуването на тези задължения в негова тежест, с което погасителната давност за тях е прекъсната. С оглед на постигнатото със споразумението съгласие за разсрочване изпълнението на паричните задължения на отделни месечни вноски, новата погасителната давност за тях започва да тече от падежа на последната вноска, когато целият дълг става изискуем, което е 20.01.2022 г., и към момента не е изтекла.
Следователно предявеното вземане не е погасено по давност. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответницата по касационната жалба В. С. З. заявява, че обжалваното решение е правилно. Счита, че срокът по чл. 147 ЗЗД е изтекъл и това води до отпадане на нейната отговорност като поръчител за изпълнение на процесните задължения, възникнали от договор за кредит, както е счел въззивният съд. Посочва, че погасителната давност по отношение на предявените в процеса вземания е изтекла на 12.07.2022 г., тъй като тя е прекъсната последно на 12.07.2017 г., когато между кредитора и длъжниците на вземанията е подписано споразумение, в което се съдържа изявление за тяхното признание. Намира, че новият давностен срок тече от датата на подписване на споразумението, а не от уговорените в него падежи на месечни вноски, на които страните са се съгласили, че ще бъдат изпълнявани паричните задължения, възникнали по кредитната сделка. Позовава се на това, че споразумението е прекратено на основание чл. 3 от него, поради неплащане в срок на погасителните вноски, на които е разсрочен дългът. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения да я представлява адвокат в касационното производство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Предмет на разглеждане в настоящото исково производство е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, предявен от В. С. З. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 10 296, 2
47 лв., представляваща сбор от задълженията, за които е издаден изпълнителен лист от 17.12.2012 г. по ч.гр.д. № 1173/2012 г. по описа на РС-Ихтиман, които са такива за неплатена главница, възнаградителна лихва, лихва за забава и разноски, възникнали по договор за кредит, сключен на 27.05.2009 г., между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя М. А. З., като ищцата се е задължила да отговаря за тяхното изпълнение по силата на договор за поръчителство от 27.05.2009 г., а ответникът е придобил качеството на кредитор по тях по силата на договори за цесия, сключени на 14.02.2013 г. и на 21.06.2022 г. Отрицателният установителен иск се основава на твърдения за погасяване на присъдените с изпълнителния лист вземания по давност с изтичането на срок от пет години за периода от неговото издаване до сезиране на съда.
За да постанови обжалваното решение, Софийски градски съд е приел за доказано по делото, че на 17.12.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1173/2012 г. по описа на РС-Ихтиман, с който В. С. З. е осъдена да заплати солидарно с лицето М. А. З. на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми, дължими по договор за кредит, сключен на 27.05.2009 г., за които се е задължила да отговаря по силата на договор за поръчителство от 27.05.2009 г.: - сумата от 2 626, 80 евро – главница, ведно със законната лихва до изплащане на вземането; - сумата от 411, 89 евро – лихва за периода от 15.11.2011 г. до 11.12.2012 г.; - сумата от 217, 52 евро – лихва за забава, начислена за периода от 15.11.2011 г. до 11.12.2012 г.; - сумата от 632, 11 лв. – разноски. Не е спорно и като такова е установено в производството, че за събиране на вземанията, присъдени с този изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело, което към 26.06.2015 г. е било висящо, като е прекратено на 23.06.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. За безспорно между страните по делото е счетено и това, че първоначалният кредитор „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлил присъдените вземания в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с договор за цесия от 14.02.2013 г., което дружество впоследствие ги е прехвърлило на ответника с друг договор за цесия от 21.06.2022 г. Въззивният съд е намерил за доказано, че на 12.07.2017 г. между носителя на вземанията към този момент „ОТП Факторинг България“ ЕАД, кредитополучателя М. З. и ищцата В. З. е сключено споразумение, с което последната е направила изявление за признаване съществуването на тези вземания. С това е прекъсната погасителната давност за тях. Със споразумението е постигнато и съгласие за доброволно изпълнение на присъдените вземания на месечни вноски, дължими съгласно погасителен план с падежи на 20-то число на всеки месец в периода от 20.07.2017 г. до 20.01.2022 г. Въззивният съд е заключил, че прекъснатата със споразумението погасителна давност тече отново, но не за цялото вземане, а само за съответната месечна вноска от него и не от датата на сключване на споразумението, а от датата на уговорения в него падеж на всяка месечна вноска. Направил е тълкуване на волята на страните, изразена в споразумението от 12.07.2017 г., и е достигнал до извода, че с него ищцата е приела да отговаря за дълга на кредитополучателя по 3 договора за кредит като поръчител. С оглед на това е приложил служебно нормата на чл. 147 ЗЗД, уреждаща преклузивен срок за прекратяване на поръчителството, и е счел, че доколкото по делото не се твърди и не се представят доказателства кредиторът да е предявил иск срещу кредитополучателя за събиране на вземанията си по споразумението в шестмесечния преклузивен срок, броен от крайния падеж на дълга, уговорен в него, то поръчителството на ищцата е погасено и тя не отговаря за изпълнение на тези вземания. Заключил е, че това прави предявеният отрицателен установителен иск основателен, което не съвпада с крайния извод на първоинстанционния съд, поради което постановеното от него решение е отменено и искът е уважен.
С определение № 2117/ 07.07.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т.
1 ГПК за проверка за съответствието му с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г., постановено по тълк.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса относно прекратяването на поръчителството на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
В чл. 147, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г., постановено по тълк.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни указания за прилагането на нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В него е посочено, че поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава към кредитора на едно трето лице да отговаря с цялото си имущество за изпълнението на чуждото задължение, като една от неговите характеристики е на лично обезпечение. В чл. 147, ал. 1 ЗЗД е уредено едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право, когато кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според тази разпоредба отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение /срокът е краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник. Следователно бездействието на кредитора води до загуба на обезпечението. Разпоредбата защитава интересите на поръчителя, който е приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило безвъзмездно за изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира кредитора, ако той не упражнява своевременно правата си.
4
След като прекратяването на отговорността на поръчителя по право на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД е санкция за бездействащия кредитор, тази последица не би могла да настъпи, ако кредиторът е предприел в предвидения в закона преклузивен срок надлежни действия за защита на своето право пред съда срещу главния длъжник.
Когато дългът, за изпълнението на който поръчителят се е задължил да отговаря, е паричен, такива действия биха били както тези по предявяване на иск от кредитора срещу длъжника с предмет паричното задължение, така и тези по подаване на заявление за издаване срещу длъжника на заповед за изпълнение за задължението, тъй като провеждането на заповедно производство от кредитора е една от уредените в закона процесуални възможности, чрез която той също може да установи по окончателен начин в отношенията си с длъжника съществуването на своето вземане и да се снабди с изпълнителен лист за осъждане на последния да го изпълни. Когато кредиторът веднъж е проявил активност в преклузивния шестмесечен срок да събере своето парично вземане срещу главния длъжник по съдебен ред и в резултат на това се е снабдил с акт на съда, с който се установява неговото съществуване със задължителна сила, която важи в техните отношения, както и с изпълнителен лист, въз основа на който да образува производство по принудително изпълнение, нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД вече не намира приложение и отговорността на поръчителя не може да отпадне поради прекратяване на поръчителството по право. Няма как в тази хипотеза да се изисква от кредитора да защитава отново правата си срещу главния длъжник пред съда чрез предявяване на иск след като вземането му към този субект вече е установено по окончателен начин или с влязло в сила съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, или с влязла в сила заповед за изпълнение, която също се ползва със сила, аналогична на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, защото предприемането на такива действия е недопустимо. Не е допустимо да бъде воден нов процес между същите страни, които са конституирани като такива в приключилото исково или заповедно производство, който да има за предмет същото материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила решение или влязла в сила заповед за изпълнение, и да се основава на факти, които се обхващат от тяхната задължителна сила. Посоченото разрешение се отнася и за случаите, при които след постановяване на акт на съда, с който се установява по задължителен начин съществуването на вземането на кредитора към главния длъжник, е сключено споразумение между тези лица и поръчителя, с което е постигнато единствено съгласие за доброволно изпълнение на вече присъденото вземане и за начина, по който ще стане това, включително при уговорка за разсрочване на изпълнението му на отделни погасителни вноски. Това е така, тъй като с оглед на уговореното с него такова споразумение не би имало характер на съгласие за новация и като последица от него не би се променил видът на задължението на главния длъжник към кредитора, за изпълнение на което отговаря и поръчителят. Следователно сключването на такова 5 споразумение не представлява нов факт, който да прави допустимо за кредитора да предяви отново иск срещу главния длъжник с предмет съществуването и изпълнението на това задължение. От него не възникват нови задължения за главния длъжник, за които поръчителят се съгласява да отговаря и по отношение на които кредиторът да трябва отново да предприеме активно поведение за установяването им по съдебен ред в предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД срок, за да бъде запазена отговорността на поръчителя.
Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8cda399-6bd0-419d-9565-cf78a93f5003