Решение № 133 от 16.04.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 645/2025
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 16.04.2026
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000645 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 317 от 07.07.2025 година, постановено по т. дело № 353/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени предявените от Й. А. Н., ЕГН **********, и И. Н. Н., ЕГН **********, действаща лично като непълнолетна и със съгласието на майка си Й. А. Н., двете от с. Ц., ул. „***“ № 4, чрез процесуалния представител адв. Б. З. от АК-Пловдив, искове против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. С. 1000 , район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на по 250 000 лв. на всяка от ищците за неимуществените вредиболки и страдания, причинени им от смъртта на Н.Д.Н. - съпруг на първата ищца и баща на втората, настъпила при ПТП на 17.03.2019 г. по вина на водача на лек автомобил Тесла С с рег.№ ***, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението е постановено с участието на И. Д. Н., ЕГН **********, от гр.С., ж.к. *** Б, вх.А, ет.8, като трето лице- помагач на ответника ЗЕАД 1
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286.
Осъдени са Й. А. Н.,ЕГН ********** и И. Н. Н., ЕГН **********, действаща лично като непълнолетна и със съгласието на майка си Й. А. Н., да заплатят на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286 сумата от 1700 лв. направени деловодни разноски и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от адвокат Б. З. като процесуален представител на Й. А. Н., ЕГН********** и И. Н. Н., ЕГН **********, действаща лично като непълнолетна със съгласието на майка си Й. А. Н.. С жалбата е формулирано искане за отмяна на решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка и за постановяване на ново решение, с което да се уважат предявените искове.
В жалбата липсват конкретни доводи и оплаквания. Въпреки твърденията за процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка, не е посочено в какво се изразява фактическата и доказателствена непълнота, респ. кои са новите факти и доказателства, чрез които жалбоподателите искат да се отмени постановеното решение и да се постанови ново за уважаване на исковете им. Не е посочено също кои фактически констатации на съда не са съобразени с приложимите според жалбоподателите правила на науката, опита и логическото мислене, за да се поддържа необоснованост на решението.
Срещу въззивната жалба са подадени писмени отговори от ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, чрез юрисконсулт А. П. и от третото лице – помагач И. Д. Н., чрез адвокат Н. П.. С отговорите се изразява становище за нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски, каквито са претендирани както от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, така и от третото лице-помагач.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Съобразявайки съдържанието на въззивната жалба и разпоредбата на чл. 269 от ГПК, уреждаща правомощията на въззивния съд, както и непротиворечивата съдебна практика на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че дължи произнасяне по валидността на първоинстанционното решение и по неговата допустимост в обжалваната част. В частта, касаеща правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба. В случая тя е бланкетна, в нея не са изложени конкретни оплаквания. Поради това, с оглед ограничения характер на въззивното обжалване съгласно чл. 269, изречение второ от ГПК, не следва да се извършва цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение. Не са налице изключенията, посочени в т. 1 на ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, свързани с приложение на 2 императивна материалноправна норма или със служебно задължение на съда да следи за интереса на някоя от страните по делото/ напр. при поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
По задължителен за съдилищата начин в т.1 от цитираното ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка на правилността на решението - тази проверка е ограничена от релевираните в жалбата основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд.
Очертавайки по този начин рамките, в които следва да се произнесе, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно, постановено е от компетентен съд в кръга на правораздавателните му правомощия.
Решението е и допустимо. Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия за разглеждане на материалноправния спор по същество. В случая няма данни за липса на положителна или за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързани с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск, които да обуславят недопустимост на процеса.
Изводите за валидност и допустимост на първоинстанционното решение са направени с оглед страните и предмета на предявените искове и при съобразяване на представените доказателства, установяващи наличието на процесуалните предпоставки за разглеждането им от съда.
По т. дело № 353/2024 година по описа на ОС – Пловдив са предявени субективно съединени искове от Й. А. Н. и И. Н. Н., непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка Й. Н., срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Исковете са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 250 000 лева на всяка от ищците от смъртта на Н.Д.Н., настъпила при ПТП на 17.03.2019 година. В исковата молба се твърди, че виновен за ПТП е И. Д. Н. - водач на лек автомобил Тесла С с рег.№ ***, с валидна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Посочено е, че Н.Н. е починал, след като управляваният от него автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ***А е ударен на магистралата от автомобила, управляван от И. Н., който е нарушил правилата за движение по пътищата и не е реагирал своевременно на опасността от удар в автомобила на Н..
В исковата молба се твърди, че ответното застрахователно дружество е уведомено за настъпилото ПТП, като ищците са отправили искане за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техния съпруг, съответно баща. При ответното застрахователно 3 дружество била образуваната преписка № 2318/24.08.2023 г., по която застрахователят отказал да изплати обезщетение. Изложени са конкретни обстоятелства, свързани с отношенията между ищците и починалия при ПТП Н.Н., с начина, по който те са приели новината за смъртта му и по който се чувстват и до момента и въз основа на тях са претендирани обезщетенията за неимуществени вреди от по 250 000 лева, ведно със законната лихва от 21.11.2023 година.
Ответното застрахователно дружество не е оспорило наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на процесното ПТП за управлявания от И. Д. Н. лек автомобил. Оспорило е исковете по основание, поддържайки, че липсва противоправно и виновно поведение на водача на този автомобил, което да е в причинна връзка с ПТП и настъпилата при него смърт на Н.Н.. При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Ответникът е поддържал, че пострадалият Н.Н. се е намирал с автомобила си в аварийната пътна лента на магистралата, от която е предприел внезапно навлизане в лентата, в която се е движел автомобилът на И. Н., без да сигнализира за това свое намерение и без да се съобрази с пътните условия, с което си поведение е причинил процесното ПТП, като освен това е бил без поставен предпазен колан.
Ищците не са подали допълнителна искова молба и не са изразили становище по възраженията и оспорванията на ответника.
Изключителната вина за настъпване на ПТП на пострадалия Н.Н. се поддържа и от И. Д. Н., встъпил по делото като трето лице – помагач на страната на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
Въз основа на изложените от ищците обстоятелства и формулираните искания, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените главни искове като такива по чл. 432, ал.1 от КЗ, а именно преки искове на увредените лица срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните, а и с представените доказателства е установено, че на 24.08.2023 година ищците са сезирали ответното застрахователно дружество със застрахователни претенции за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на Н.Н., заведени с вх. № 2318/24.08.2023 година, както и че такива обезщетения не са определени и изплатени. Въз основа на тези доказателства следва да се направи извод за допустимост на исковете пред съда, съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, която предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С оглед на гореизложеното и при липса на конкретни твърдения и доказателства за недопустимост, въззивният съд приема, че решението е 4 допустимо.
При подадената бланкетна въззивна жалба, обсъдена по-горе, без посочване на нови факти и доказателства и без конкретизиране на необоснованите фактически констатации, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Първоинстанционният съд е установил сам механизма на настъпване на процесното ПТП и поведението на участниците в него, в частност това на водача И. Н. на застрахования при ответника по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите автомобил. По тези въпроси липсва постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
За процесното ПТП е било образувано ДП № 25/2019 г. по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР-Пловдив, пр.пр.№ 2178/2019 г. на ОП Пловдив, което е прекратено с постановление от 07.06.2024 година на ОП – Пловдив на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК – поради смъртта на дееца Н.Д.Н., загинал при ПТП.
Изводите на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение на И. Н., което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП и смъртта на Н., се основават на събраните по делото доказателства, поконкретно на приетата, неоспорена и неопровергана автотехническа експертиза. При приемането й ищците не са възразили срещу изводите на вещото лице, че причината за настъпилото ПТП, изразяващо се в удар между двата автомобила, управлявани от Н.Н. и И. Н., е поведението на Н.Н. като водач на лекия автомобил Фолксваген Голф, който е предприел маневра навлизане от лентата за принудително спиране в дясната /активна/ лента пред лекия автомобил Тесла, управляван от И. Н. по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без техническа възможност за водача на Теслата да избегне произшествието, въпреки предприетото от него спиране и при положение, че се е движил със скорост под разрешената за магистрала, а именно около 127км/ч., а в момента на удара- около 122 км.ч.
Разпечатката съдържа 37 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8ccb1e1-ede1-4211-ba4c-6a6b6d7864c5