Решение № 268 от 05.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Плевен, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500452 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена жалба от Д. М. М. от гр.Плевен против – длъжник против действията на ЧСИ Н.В. по изп.д.№225/2023г., изразяващи се в отказ за възстановяване на постъпила сума от пенсия по банкова сметка и отказ да се вдигне запора на сметката в ***.

В жалбата се сочи, че сумата постъпила по банковата сметка е негова лична пенсия от Португалия в размер на 314.90 евро месечно. Счита, че неправилно ЧСИ е наложил запор на това му вземане, тъй като е несеквестируемо имущество. Моли отказът да бъде отменен и да се вдигне запора.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата и взискател по изпълнителното дело – Община гр.Плевен. В него се излагат доводи, че налагането на запор върху банковата сметка не е недопустимо действие, тъй като той се разпростира само върху секвестируемите суми по нея, а не и по тези за които законът е предвидил несеквестируемост. Счита, че не е доказан произхода на средствата в банковата сметка и съответно техният несеквустируем характер, а също и че, дори и да са такива, ако не бъдат 1 ползвани в рамките на месеца, то същите придобиват характер на спестявания и могат да бъдат удържани от ЧСИ.

Депозирани са писмени мотиви от ЧСИ Н.В., в които се описват подробно извършените действия, заявява се, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като длъжникът не е приложил доказцателства за несеквестируемост на постъпленията, а именно, че представляват пенсия под минималната работна заплата.

Плевенският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема за установено следното:

По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата.

Длъжникът Д. М. М. обжалва насрочване на изпълнението върху парични суми, постъпили в банкова сметка, които твърди, че са пенсия и счита за несекверстируемо имущество, както и отказът на ЧСИ да вдигне запора върху банковата сметка. Същият е уведомен на 21.06.2023г., а жалбата е подадена на 21.06.2023г., поради което и съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК.

Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване от длъжника съгласно чл.

435 ал.2 т.2 от ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:

Жалбата е частично основателна.

Изпълнително дело №225/2023г. на ЧСИ Н.В. е с предмет събиране на парични суми подробно описани в изп. лист, с взискател Община гр.Плевен.

По молба на взискателя е направена справка за налични банкови сметки на длъжника. Установено е че притежава такива в пет банки.

По молба на взискателя, ведно с поканата за доброволно плащане е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в ***, до размера на дълга по изпълнителното дело от 1028.84лв, в това число и публични задължения към НАП от338.85лв. .

С писмо от 05.06.2023г. на л.17 от делото *** е уведомила ЧСИ, че е наложен запор върху банковата сметка, но поради липса на авоари не може да бъде извършен превод.

2

На 09.06.2023г. длъжникът е депозирал молба с искане за вдигане на запора върху банковата му сметка в ***, като е посочил, че това е пенсията му от Португалия.

На 14.06.2023г. с преводно нареждане *** е превело на ЧСИ В. сумата от 612.47лв. по изпълнително дело 225/2023г. по запор на Д. М..

На 15.06.2023г. ЧСИ В. е отказали вдигането на запора върху банковата сметка, за който отказ длъжникът е уведомен на 21.06.2023г.

При така изложените факти, съдът намира следното от правна страна:

Несъмнено няма пречка за удовлетворяване на присъдена парична сума да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника. Съществено обаче е от какво естество са сумите, които постъпват в тези банкови сметки. В чл.446 от ГПК е уредена несеквестируемостта на вземания на длъжника „Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само“ и са предвидени три хипотези. В новия чл.446а от ГПК е дадена подробна уредба именно на средства постъпили по банкова сметка: „Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не порано от един месец преди налагане на запора.“ Изрично в чл.446а ал.2 от ГПК е предвидено: „Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка“.

Несъмнено задължението по изпълнителния лист не е за издръжка.

Видно е от представената от жалбоподателя декларация до Националния пенсионен институт в Лисабон Португалия, че същият получава месечно пенсия в размер на 311.94 евро през 2023г., поради инвалидност.

Документът е надлежно преведен и легализиран.

Видно от представеното извлечение от сметка от ***, че на 07.06.2023г. е получен кредитен превод в размер на 304.97 евро, като същата сума е получена и на 09.05.2023г.

При тези данни е видно

, че постъпващата сума по банковата сметка на длъжника в *** постъпва сумата от 311.94 евро, която е пенсия, изплащана 3 от друга държава членка на ЕС и тъй като нейния размер е под МРЗ – 780лв. се явява несеквестируема.

Същевременно запорът наложен върху банковата сметка, като способ за изпълнение е законосъобразен. Няма пречка при постъпване на суми от други източници същият да се изпълнява. Върху постъпващите обаче суми от пенсията на М. няма основание да се изпълнява, тъй като същите са несеквестируеми, защото размерът на пенсията е под размера на МРЗ от 780лв. към датата на запора. Първоначална банката е отговорила, че няма авоари, а след това при постъпване на сумата без да изясни нейния произход я е превела цялата по наложения запор.

Ето защо съдът счита, че насочването на принудителното изпълнение, чрез запор върху банковите сметки на длъжника е процесуално допустимо, доколкото по тези сметки е възможно да постъпят суми извън източниците на доходи визирани в чл.446 и чл.446а от ГПК, като несеквестируеми или самите доходи да бъдат в размер, който позволява частично изпълнение върху това вземане.

Същевременно обаче съдия изпълнителят е длъжен когато насочи изпълнението върху банкова сметка изрично да укаже на изпълняващата запора банка, че при източник на доводи от ТВ или пенсия, които са под размера на МРЗ удръжка не следва да се прави /т.е. запорът не се изпълнява/, над размера на МРЗ самият съдия изпълнител следва да посочи каква да бъде удръжката, съобразявайки чл.446 ал.1 т.1-3. Преди да приеме за изпълнение на запора сума от сметка следва да изиска от банката данни дали същата макар и да е от пенсия е постъпила повече от един месец преди датата на запора и едва тогава да изиска изпълнение и то съобразявайки ограничението на чл.446а ал.2 от ГПК. Това му задължение изрично е уредено в чл.446а ал.5 от ГПК и неизпълнението му /а е видно от делото, че няма такива указания/ представлява нарушение на процесуалните правила и предпоставя отмяна на направената удръжка от сметката на Д. М. въз основа на запорно съобщение от 17.05.2023г.

Изложените съображения обуславят частичната основателност на жалбата.

Воден от горното, Плевенски окръжен съд

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Д. М. М. от гр.Плевен против – длъжник против действията на ЧСИ Н.В. по изп.д.№225/2023г., изразяващи се в отказ да се вдигне запора на банковата му сметка в ***.

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Н.В. по изп.д.№225/2023г., изразяващи се в изпълнение на наложен запор върху банкови сметки на Д. М. М. от гр.Плевен в *** и удръжка на сумата от 612.47лв., като извършени в нарушение на чл.446а ал.1, ал.2 и ал.5 от ГПК, както и насочване на изпълнението върху несеквестируемия размер на получаваната пенсия.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5