Решение № 3011 от 11.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3011 гр. Варна, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110108755 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от С. А. К., обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Н. Б. К. - съпруга, като бъде задължен ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя; да бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителя жилище, находящо се в гр. В., ул. П. Т. №**, ап.*, на основание чл.

5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН и да бъде задължен да не приближава молителя и местата за социални контакти и отдих, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

В обстоятелствената част на молбата са заложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителя защита: на 25.06.2025г. ответникът упражнил психическо насилие, изразяващо се в отправяне на заплаха с думите „Ще умреш“. Моли се по отношение на ответника да бъдат наложени мерки по Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителят лично и чрез процесуален представител поддържа молбата си за защита и моли да бъдат предприети мерки за защита срещу извършителя.

В о.с.з. ответникът лично и чрез процесуален представител оспорва изложените в молбата фактически твърдения.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Твърдяната връзка между молителя и ответника – съпрузи – не е спорна по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства.

Представена е декларация, изхождаща от молителя по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

От молителя е представена психологична консултация, проведена от клиничен психолог на 27.06.2025г.

По делото е приложена Справка за съдимост на ответника, от която се установява, че не е осъждан.

1

Представени са от двете страни доказателства относно здравословното им състояние.

Въпреки предоставената възможност, молителят не е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че молбата е подадена от легитимирано по ЗЗДН лице, чл. 8, т.1 ЗЗДН, срещу легитимирано да отговаря лице, аргумент от чл. 3 ЗЗДН.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, аргумент от чл.2, ал.1 ЗЗДН.

Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт на непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица пострадали от насилие, а не да разреши междуличностните конфликти с техния родственик, респективно да им осигури желаният комфорт и модел на поведение от другата страна. Няма спор в доктрината и практиката, че целта на ЗЗДН е да се осигури на жертвите му защита, дори и в случаите, в които липсват очевидци на конкретния акт на домашно насилие. Не може обаче да се приеме, че поведението и действия на лице, попадащо в кръга, визиран в чл.3 ЗЗДН, които макар и вредоносни за другата страна, когато са проявени в течението на конфликт, възникнал от неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между страните, са акт на домашно насилие.

Не е спорно между страните, че брачните им отношения са разстроени, като молителят е в процес на предприемане на действия за прекратяване на брака с развод.

Целта на закона, разписана в нормата на чл. 1 ЗЗДН е уреждане на правата и защита на лицата, пострадали от домашно насилие, а не чрез производството да уредят персоналните си отношения с извършителя и респективно да им се осигури желаният комфорт и модел на поведение от другата страна.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните е налице конфликт, породен от невъзможността да разрешат проблемите си във връзка с брачното съжителство и имуществените си отношения по повод евентуалното прекратяване на брака. Действително морално укоримо е поведението на ответницата, същото не съответства на нормалното общуване между хората, още повече между съпрузи, но същото не може да се окачестви като осъществен акт на насилие. В създалата се ситуация дори и поведението на молителя е укоримо, тъй като същият не предприема необходимите правни действия за разтрогване на брачната връзка, при наличие на предпоставките за това.

Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове, както и на спорове от друго естество/ имуществени, финансови и т.н.отношения/.

С оглед гореизложените мотиви, не се установява наличие на осъществен акт на насилие от страна на Н. Б. К. спрямо С. А. К., на 25.06.2025г..

По отношение на разноските:

На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН, в тежест на молителя следва да се възложи дължимата държавна такса за образуване и водене на делото в размер 25 лв. Претенцията на ответника за присъждане на сторените разноски, съобразно представени доказателства за действителното им извършване и списък на разноските по чл. 80 ГПК, се явява основателна и доказана за сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ подадената от молба от С. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. П. Т.

№ **, ап.*, за постановяване на мерки за защита срещу Н. Б. К., ЕГН **********, адрес: гр.

В., ул. Г. № **, ет.*, ап.**, за упражнено на 25.06.2025г. спрямо него психическо насилие от страна на ответника.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. П. Т. № **, ап.* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. П. Т. № **, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Г. № **, ет.*, ап.**сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3