Решение № 9 от 02.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ямбол, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П С. Ж

Членове:

Н И. К

К И. С. при участието на секретаря И П. З в присъствието на прокурора Т. С. С. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600465 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 99/27.10.2025г. по НОХД №350/2025г. РС –Ямбол е признал подсъдимия Х. А. А. за виновен в това ,че на ** ** **** г., в гр.

********, в частен дом, намиращ се на ул. М.Р. № 22, се е заканил на своя брат Р. А. А., в присъствието на Е.И.Р. и Г. М. П. тримата от гр. ********, с убийство, отправяйки думите ,,Ще взема брадвичката и ще ви насека, ще ви убия и ще си лежа на чаршафите в затвора на спокойствие“, и това заканване е могло да възбуди у Р. А. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 т.1, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година и три месеца.

Със същата присъда е признал подс.А. за виновен и в това, че на ** ** **** г., в гр. ********, в частен дом, намиращ се на ул. М.Р. № 22, се е заканил на Е.И.Р., в присъствието на Р. А. А. и Г.М.П., тримата от гр. ********, с убийство, отправяйки думите „Ще взема брадвичката и ще ви насека, ще ви убия и ще си лежа на чаршафите в затвора на спокойствие,“ и това заканване е могло да възбуди у Е.И.Р. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 т.1, вр. ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на една година и три месеца „Лишаване от свобода“.

Подс.А. е признат за виновен и в това, че на ** ** **** г. в гр.********, 1 в частен дом, намиращ се на ул. М.Р. № 22, се е заканил на Г.М.П., в присъствието на Е.И.Р. и Р. А. А., тримата от гр. ********, с убийство, отправяйки думите „Ще взема брадвичката и ще ви насека, ще ви убия и ще си лежа на чаршафите в затвора на спокойствие“, и това заканване е могло да възбуди у Г.М.П. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 т.1, вр. ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година и три месеца „Лишаване от свобода“.

Със същата присъда подс.А. е признат за невиновен да е извършил горните деяния в условията на домашно насилие ,поради което и на основание чл.304от НПК, е оправдан по така предявеното му обвинение по чл.144 ал.3 т.3 от НК.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа, за срок от 72 часа и с мярка занеотклонение „Задържане под стража“, считано от 21:20 часа на ** ** **** г. до влизане на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимия са присъдени и направените по делото разноски в размер на 3974.58 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР-Ямбол, в размер на 1440 лв. вносими в приход на националното бюро за правна помощ, както и разноски в размер на 160 лв., вносими в приход на съдебната власт по сметката на ЯРС.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от подсъдимия Х.

А.,чрез сл. защитник адв.Г.Х., в която се сочи, че постановената присъда е неправилна и необоснована. Навеждат се възражения ,че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за доказаност на повдигнатите обвинения, доколкото гласните доказателства си противоречат, както по място,така и по фактология, като не кореспондират с твърдяното в обвинителния акт.Според защитата са налице съмнения за вероятен сговор между пострадалите против подсъдимия.Неприлагането по делото на брадвата и чука ,за които се твърди ,че са били размахвани от подсъдимия при извършване на деянията, водело до липса на доказаност на обвинението.

Прави се искане въззивният съд да отмени изцяло така постановената присъда, с която подсъдимият е признат за виновен и да постанови нова, с която да го признае за невиновен по повдигнатите му обвинения,а в условията на алтернативност да я измени в по- лека.

Срещу присъдата е депозиран протест от ЯРП с искане подсъдимият да бъде признат за виновен,че е извършил престъпленията в условията на домашно насилие по смисъла на чл.144,ал.3,т.3,вр.ал.1 от НК. Иска се и изменение на присъдата и увеличаване на общото наказание от три години лишаване от свобода , което на основание чл.24 от НК да бъде увеличено на четири години и да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

В съдебно заседание, подсъдимия Х. А. се явява и моли да бъде оправдан.

2

Защитникът му адв.Х. подържа жалбата. Оспорва извода на съда относно авторството на деянието и излага аргументи ,че по делото няма събрани гласни доказателства подкрепящи го.Алтернативно се иска присъдата да бъде изменена , като се намали размера на наложеното наказание.Защитата изразява доводи и за неоснователност на протеста на прокурора.

В последната си дума подсъдимият иска да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура –Ямбол изцяло подържа подадения протест.Намира обвиненията за безспорно доказани от събраните по делото доказателства.Според прокурора подсъдимият по никакъв начин не е бил предизвикан от пострадалите , с които живее в едно домакинство и отправените от него закани са форма на психическо насилие към тях, поради което престъпленията са извършени в условията на домашно насилие по смисъла на чл.93,т.31 от НК.Намира наложеното на подсъдимия наказание за занижено , несъотвестващо както на обществената опасност на деянието ,така и на личността му.Според прокурора с наложеното наказание не биха се постигнали със визираните в чл.36 от НК цели и предлага съдът изцяло да уважи подадения протест.

Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата и протеста са процесуално допустими, подадени в срок, от процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледани по същество жалбата е неоснователна , а протеста на ЯРП е основателен.

От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

На 26.01.2024г подсъд. А. бил освободен от затвора след изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Същият се прибрал в дома си в гр. С. на ул.

„М.Р.“ № 22. В същата къща живеело и семейството на брат му – св. Р. А.,св.

Е.И., (с която Р.А. живеел на семейни начала) и св. Г.П. (дъщеря на Е.И.).

Постепенно отношенията между двамата братя се влошили.

В резултат на възникващите конфликти между тях до дома им често били изпращани органи на полицията .През м. юли 2024 в РУ ******** била регистрирана полицейска преписка в рег № 814 ЗМ-154/24 с данни за нанесена от обвиняемия Х. А. на неговия брат Р. А. лека телесна повреда в условията на домашно насилие.

На 2.10.2024г в гр. ******** в дома им на ул. „М.Р.“ № 22 подсъдимият А. се скарал с доведената дъщеря на Р. А. – св. Г.П.. Нарекъл я „малка курва“ и й казал, че ще я убие и ще я излежи. Майката на Г.П. – св. Е.Р. го попитала защо постоянно ги обижда и заплашва. Тогава подсъдимия и казал, че може пак да влезе в затвора, но ще ги избие цялото семейство. След това взел малка самоделна брадва и започнал да я забива в масата. Малко след това подсъдимият излязъл и отишъл при негов познат където консумирали алкохол.

3

По късно същия ден св. Р. А. се прибрал в дома си .Същият бил уведомен от св. П. и св.Р. за отправените от брат му обиди и заплахи. Св.Р. А. попитал подсъдимия, който междувременно също се бил прибрал, защо е обиждал и заплашвал съпругата му и дъщеря й.

Подсъдимият Х. А. , който бил във видимо нетрезво състояние се заканил на брат си и св. П. и св.Р. със заплашителен тон с думите „Ще взема брадвичката и ще ви насека, ще ви убия и ще си лежа на чаршафите в затвора на спокойствие“. Тъй като знаели, че подсъдимият е лежал в затвора за убийство тримата свидетели се притеснили от думите на Х.А. и излезли навън, а на св. Е.Р. и прилошало. След това подали сигнал на тел. 112 за отправените им от Х.А. закани. Пристигналите на место полицейски служители, сред които св. Р.Т. и св. А. С. провели беседа със семейството на св. Р.А.. При извършения обход на района полицейските служители установили Х. А., който и в тяхно присъствие продължил да отправя заплахи и обиди към брат си св.Р. А. и св.

Р..

От заключенията на изслушаните по делото комплексни психологопсихиатрични експертизи се установява, че св. Г.П. не боледува от психични заболявания и не се води на диспансерен отчет. Същата може правилно да възприема фактите и обстоятелствата от обективната действителност и да дава достоверни показания за тях.

Същата е възприела отправените от Х. А. закани за убийство като реални заплахи за нейния живот и живота на близките й – Е.Р. и Р. А..След случилото се все още изпитвала тревога и общо безпокойство при мисълта за възможна среща с Х. А. и неговите непредвидими реакции.

Св. Е.Р. не боледува от психични заболявания и не се води на диспансерен отчет. Може правилно да възприема фактите и обстоятелствата от обективната действителност и и може да дава достоверни показания за тях.

По време на изследването Р. се е намирала в нестабилно психоемоционално състояние с данни за епизодична емоционална неустойчивост и социална дезадаптация, свързана с преживяното насилие. Заплахите, обидите и физическото насилие, отправени и от подсъдимия са възприети сериозно от Р. и са довели до състояние на дистрес, постоянен страх и повишена тревожност, изразяваща се в засилена невротична симптоматика, към която изследваната свидетелка е предразположена.

Св.Р. А. не боледува от психични заболявания и не се води на диспансерен отчет.Същият може правилно да възприема фактите и обстоятелствата от обективната действителност и да дава достоверни показания за тях. Р.А. изпитва опасения за сигурността и живота си и е възприел сериозно отправените към него закани като реална заплаха, предвид криминалното минало на своя брат.

От заключението на изслушаната по делото комплексна психологопсихиатрична експертиза се установява, че подсъдимият Х. А. има диссоциативно личностово разстройство, което състояние се смята за психиатрична патология. Деянието закана с убийство е било извършено в условията на обикновено алкохолно опиване. В случая алкохолът е фактор, 4 който е опростил поведението на подсъдимия, намалил е задръжките му и преценките му на ситуацията. А. е можел правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

От приложената по делото справка за съдимост на подс.Х.А. се установява ,че многократно осъждан като по отношение на него има постановени и влезли в сила три присъди и споразумения. С Пр. № 43/05г. по НОХД № 213/05г на ЯОС е осъден на 14 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 115 НК.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Р. А., Е.Р., Г.П., А. С. , Р.Т. ,отчасти от показанията на Т.Й., от дадените в хода на досъдебното производство показания от свидетелите Р. А., Г.П., Е.Р. и Р.Т., в прочетените им в съдебно заседание части, от писмените заключения на изслушаните по делото комплексни психолого-психиатрични експертизи и разпита в съдебно заседание на вещите лица Л.Д. (психиатър) и Г. А.а (психолог), а така също и въз основа на приложените по делото писмени доказателства: писмо изх. № УРИ 814000-2005/20.06.25 РУ-********, епикриза СБАЛЛС Ловеч, характеристична справка, заповед за задържане на лице, справка за съдимост.

Настоящият въззивен съд констатира ,че не са допуснати процесуални нарушения, които да опорочават установяването на приетите от първоинстанционния съд факти. При извеждането им решаващият съд е оценил доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Относимите към извършването на инкриминираното деяние фактически положения са установени в съответствие с процесуалните правила, без да са допуснати нарушения при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствените материали.Постановената осъдителна присъда срещу подсъдимият не почива на недопустими доказателствени източници, на предположения, на превратно или едностранчиво обсъждане на доказателствения материал по делото, на игнориране на доказателства и факти, както и на пренебрегване на съществени възражения на защитата относно доказаността на авторството на деянията в лицето на подсъдимия.