Определение № 1034 от 05.05.2025, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1034 гр. гр. Хасково, 05.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640101076 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Б. Р. М., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца вземанията по Заповед № 1609 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2024г., издадена по ч.гр.д №20245640103363 по описа на съда за 2024г. на РС-Хасково.

Съгласно разясненията, дадени в т. 10а от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.

№4/2013 на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал.

1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на общите и специални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който е длъжен служебно да следи за допустимостта на иска и наличието на всички общи и специални предпоставки за това.

От материалите по ч.гр.д №20245640103363 по описа на съда за 2024г. на РС-Хасково се установява, че исковата молба е подадена в преклузивния едномесечен срок след указания на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск.

1

Настоящият съдебен състав намира, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК поради следните съображения:

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в изменената редакция с ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г., в сила от 23.12.2019 г., съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Само при наличие на всички елементи от хипотезата на процесуалната норма за ищеца възниква правен интерес от предявяване на установителния иск.

Връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е налице, когато е спазен реда за връчване по ал. 1 и ал. 3 от посочената разпоредба: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения по делото (в случая - в заявлението) адрес, съответно на постоянния/настоящия си адрес, ако той е различен от посочения от заявителя адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47, ал. 1, изр. посл.

ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да бъде открит на тях и е пуснато уведомление в пощенската кутия, когато връчителят има достъп до такава; служебна справка за месторабота на длъжника, съответно – местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност и връчване по местоработата/местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Изчерпването на тези възможности за лично уведомяване или уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 ГПК, и залепване на уведомление и изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК представляват само първата предпоставка за даване на указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В конкретния случай, видно от материалите по ч.гр.д №20245640103363 са направени служебни справки в НБД „Население“ за адрес на длъжника, от които се установява, че същият е с регистриран постоянен адрес в с. С. и настоящ адрес в К.. Длъжникът е търсен на постоянният му адрес в България.

2

Кметът на с. С. е декларирал в призовката, че лицето не живее в селото, залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на таблото на кметството.

Направена е служебна справка за месторабота, съответно – местослуженото или мястото за осъществяване на стопанска дейност на длъжника и не са установени такива. Длъжникът, обаче, въобще не е търсен на посочения по делото от заявителя адрес в гр. Пловдив (л. 3 от приложеното дело на РС Пловдив). Това обстоятелство мотивира настоящият състав да приеме, че в случая не е спазена разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК и не е налице хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е налице първата предпоставка, предвидена в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за даване на указания за предявяване на иск, а предявения установителен иск е преждевременно заведен и като такъв - недопустим. Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА по гр.д. №20255640101076 по описа за 2025 година на РС Хасково и прекратява производството по делото като образувано по недопустим иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Хасково в едноседмичен срок от съобщението. Да се уведоми ищеца на посочения по делото съдебен адрес.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!

Вярно с оригинала!

Секретар: Т.Г.

3