Решение № 243 от 17.06.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Горна Оряховица , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120100579 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.52 ввр. чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД, чл.51 ввр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Р. Н. М.(чрез адв.Е. Ст.Д. от ВТАК ) твърди в исковата си молба, че съобразно приетата от ВТОС фактическа обстановка по ВНОХД№73/2020г., на 21.03.2017г., около 17h10min., на партера на сградата на Община Е., находища се в гр.Е. на ул.”Иларион Макариополски”№24, Й. Н. К., като го ударил с юмрук в лицето, в дясната част на главата, в резултат на което пострадалият залитнал и паднал, по непредпазливост, причинил на Р. Н. М., средна телесна повреда, представляваща посттравматичен периартрит(възпаление) на ставата на лявото рамо, изразяващ се в засягане на ротаторния маншон(мускулите около ставата) - волево ограничение на активните и пасивните движения в лява раменна става; при динамометрията движенията в ставата са ограничени в сагитална и фронтална равнина(ограничена флексия, отвеждане ръката на страни - абдукция при запазени вътрешна и външна ротация на крайника в пълен обем), отслабен захват на левия горен крайник), довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок от около два-три месеца, поради което и на основание чл.133 от НК, ввр. чл.78а ал.1 от НК му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000.00лв.

След удара с юмрук, Р.М. паднал на дясната си страна, като ударил дясната скула на лицето си и носа си, който се охлузил и от него потекла кръв. След това Й. Н. К. се приближил отново до пострадалия М., нанесъл му няколко силни удари с ръце, свити в юрук, в областта на лявата му ръка - по лявото рамо, и в областта на врата му в ляво и няколко силни удари с крака, като го ритал на същото място. По белия пуловер на М. останали следи от грайфери, от нанесените му от К. ритници. Ищецът изпитал силни болки, но въпреки това успял да се изправи, залитайки.

Застанал с лице към М., ответникът К. отново го хванал за лявата ръка, като го държал с едната си 1 ръка в областта на горната част на китката, а с другата си ръка го държал в областта на рамото.

След като направил този захват ответникът повдигнал пострадалия, преметнал го през себе си и го хвърлил отново на пода. М. паднал до първата врата, отвътре навън, на фоайето на партерния етаж на сградата. На мраморния под ищецът паднал на дясната си страна, като ударил отново дясната скула на лицето и дясната си мишница. К. отново се приближил до пострадалия, като застанал на около 50 см от него, а ищецът застанал на колене, като с дясната си ръка се хванал за касата на вратата, а с лявата си ръка, се подпрял на пода и започнал да вика за помощ. Притеклите са на виковете на пострадалия хора, предотвратили продължаването на жестокия побой. Твърди се, че в резултат на противоправното поведение, Й. Н. К. умишлено е причинил на Р. Н. М. и други телесни увреждания, а именно: в областта на клепачите на дясното око - кръвонасядане с моравовиолетов цвят с оток на клепачите, довело до стесняване на очната цепка; в областта на дясната ябълчна зона - кръвонасядане с моравочервен цвят, с размери 8/8 см., с оток па меките тъкани; по гърба на носа, по дължината му - охлузна рана с размери 3/0.2 см. покрита със засъхнала червена коричка и с оток на меките тъкани; по лявата странична част на шията- масивен оток с размери 10/8 см., болезнен при допир; в областта на лявата раменна става- кръвонасядане с моравосин цвят, с размери 8/8 см., с оток на меките тъкани; по задната повърхност в средната трета на дясната мишница- кръвонасядане с моравосин цят с размери 8/5 см. с оток на меките тъкани; субективни оплаквания от главоболие и виене на свят. Тези наранявания, с изключение на главоболието и виенето на свят, довели до промяна в клиничното здраве на пострадалия, проявена като временно разстройство на здравето му, неопасно за живота, съпроведено с болки и страдания по време на възстановителния процес, който е продължил около 25 дни. В ЦСМП - филиал Е. на М. била оказана първоначална медицинска помощ от дежурния лекар. Пострадалият бил насочен за лечение в МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Т., където били констатирани телесни увреждания, сред които и че главата му е с дифузна, палпаторна и спонтанна болезненост, наличие на оток, кръвонасядания и охлузни рани, шията му е с дифузна болезненост и с ограничени движения, и оток и болезненост в областта на лявата раменна става. Р.М. бил настанен за лечение в Първо хирургично отделение, като престоят му в болничното заведение продължил от 21.03.2017г. до 24.03.2017г. При изписването на пациента, му бил издаден болничен лист за отпуск до 08.04 2017г. По време на престоя в МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Т., пострадалият не можел да си служи с лявата ръка, която била с оток и болезненост в лявата раменна става, не можел да я вдига и хваща предмети с нея. По тази причина същият бил придружаван от П.П., с която живее в условията на фактическо съпружеско съжителство, и която го обличала и му помагала при извършване на ежедневните дейности, като тези нейни грижи продължили за доста дълъг период след приключване на лечението и връщането в дома им. След изписване от МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Т., Р.М. в продължение на няколко месеца имал затруднение на движението на лявата ръка, болки в лявото рамо, не можел да я вдига, да хваща и задържа предмети с нея, поради което не можел да си служи с ръката, поради което и разчитал на оказвана му от П.П. помощ. Тъй като сериозният здравословен проблем, касаещ затруднението на движението на лявата ръка не отшумявал, на 30.03.2017г. пострадалият посетил д-р Т.Табаков(специалист по ортопедия и травматология). Била поставена диагноза „посттравматичен периартрит“ на лява раменна става и му предписал медикаментозно лечение. Въпреки проведеното лечение, обаче симптоматиката продължавала да се проявява, поради което на 18.04.2017г. М. отново посетил кабинета на д-р Т.Табаков. След извършен преглед, доверителят ми бил насочен за физиолечение. Въпреки проведената физиотерапия и продължаващата медикаментозна такава, пострадалият продължил да изпитва затруднение при движението на лявата ръка, което го 2 принудило да потърси консултация и с други специалисти. На 15.05.2017г. му били извършени преглед и изследване в МЦРСМ В.Т. от д-р Р.Съботинова - физиотерапевт, касаещ сантиметрия, динамометрия и обем движения в раменни стави, при които било установено, че пострадалият е с волево ограничени активни и пасивни движения в лява раменна става вследствие на претърпяно физическо насилие преди два месеца; движенията в лява раменна става са ограничени в сагиталната и фронталната равнина/ограничена флексия и абдукция/, непълна циркумдукция и запазени ротации, намалена е силата на хвата с лява ръка. Твърди се, че появилите се след нанесения побой главоболие и световъртеж не отшумявали дори около месец след инцидента.

Поради това ищецът бил принуден да осъществи консултация с неврохирург, от който му била назначена медикаментозна терапия. Твърди се, че през целия период на лечението и възстановяването Р.М. изпитвал силни болки. И към днешна дата оплакванията на пострадалия не са отшумели напълно. Често изпитва болка на мястото на причиненото му увреждане, особено при физическа активност и натоварване на лявата ръка. Не е възстановена до степента, в която е била преди инцидента, силата на ръката. Състоянието му се утежнявало и от главоболието и световъртежа, които въпреки лечението, също имат спорадични прояви и до днес. Нанесеният побой е оказал сериозно влияние и върху психическата и емоционалната сфера на пострадалия.

След инцидента, доверителят ми се е затворил в себе си, ограничил е социалните си контакти, страдал от нарушения в съня, станал неспокоен и дезорганизиран, които прояви са били особено интензивни в първите месеци след побоя. Случилото се с доверителя ми имало и сериозен обществен отзвук. Информация за инцидента била публикувана в областния всекидневник. Счита, че извършеното от Й. Н. К. престъпление се явява непозволено увреждане/деликт/ по смисъла на чл.45 от ЗЗД. В следствие на произшествието и причинената средна телесна повреда и останалите увреждания, К. е причинил неимуществени вреди на Р. Н. М., за които пострадалият счита, че справедливо, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, би бил овъзмезден с обезщетение. К. е причинил на М. и имуществени вреди. Във връзка с диагностицирането и лечението на причинените му увреждания, ищецът направил разходи за прегледи, лечение и медикаменти, чиято обща стойност е 198.07лв., разпределени, както следва: 17.40лв. - престой в лечебно заведение; 55.67лв. - медикаменти;

45.00лв. - прегледи и изследвания; 80.00лв. - съдебно медицинско удостоверение. Изключителна вина за настъпилия вредоносен резултат има Й. Н. К., който в резултат на описаното противоправно поведение, виновно е причинил средна телесна повреда и останалите увреждания на Р. Н. М.. Моли съда да осъди Й. Н. К. да заплати на Р. Н. М.: сумата 24000.00лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на който на Р. Н.

М. са причинени средна телесна повреда, представляваща посттравматичен периартрит(възпаление) на ставата на лявото рамо и кръвонасядания с оток на меките тъкани на клепачите на дясното око, в зоната на дясната ябълчна кост, на дясната раменна става и задна повърхност на дясната мишница, охлузна рана на гърба на носа и оток по лявата странична част на шията, ведно със законна лихва върху тази сума от 18.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 9533.34лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода:21.03.2017г.-17.02.2021г.; сумата 198.07лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на нанесения на 21.03.2017г. побой, в резултат на който на Р. Н. М. са причинени средна телесна повреда, представляваща посттравматичен периартрит (възпаление) на ставата на лявото рамо и кръвонасядания с оток на меките тъкани на клепачите на дясното око, в зоната на дясната ябълчна кост, на дясната раменна става и задна повърхност на дясната мишница, охлузна рана на гърба на 3 носа и оток по лявата странична част на шията, ведно със законна лихва върху тази сума от 18.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 78.67лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за претърпените имуществени вреди за периода: 21.03.2017г.17.02.2021г. Претендира се от процесуалния представител на ищеца присъждане на адв.възнаграждение, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.

Ответникът Й. Н. К. (чрез адв.Л.Б. от ВТАК), оспорва предявените искове. Действително с Решение№44/10.09.2020г. по ВНОХД№73 /2020г. ВТОС e признал за виновен Й. Н. К. за причинена на ищеца по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от около 2-3 месеца, поради което, и на основание чл.78а от НК, бил освободен от наказателна отговорност, като ми е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000.00лв. С цитираното решение е била изменена постановената от PC-Е. по НОХД№115/2018г. Присъда№47/30.09.2019г., съобразно която телесната повреда бил причинил умишлено(в хипотезата на чл.129 ал.2 ввр. ал.1 от НК) и за което му беше наложено наказание 1 година и 5 месеца „Лишаване от свобода“, отложено за изпълнение за срок от 3 години и 5 месеца. Следователно, деянието, резултатът от което се претендира, ищецът да бъде обезщетен, не е извършено умишлено, а по непредпазливост. В мотивната част на решението на въззивната инстанция било записано, т.е. прието за установено, че на молбата на ответника да престане да прави нарушения по ЗДвП с курсистите си, ищецът М. е отговорил с ругатня по негов адрес, която ругатня съобразно събрания доказателствен материал по делото е всъщност псувня, буквално: „А бе я си еби майката! Ти ли ще ми кажеш какво да правя!?“ Или освен, че деянието му да е непредпазливо, до инцидента се е стигнало вследствие на грубо, дори престъпно поведение от страна на М. към мен, изразяващо се в цитираната изключително грозна, отвратителна, вулгарна реплика. Твърди, че не бил ударил директно М., което се потвърждава и от думите на М. „Виж какво направи, блъсна ме по стъпалата!“ Очевидна била разликата между удар с юмрук и блъсване - думи на самия пострадал. С исканото обезщетение в частта му за причинените неимуществени вреди се претендирало то да бъде както за причинената средна телесна повреда, но също така и за констатирани леки телесни повреди, които не попадали в обхвата на силата на присъдено нещо(res judicata) на посочените съдебни актове, защото в решението на ВТОС било записано, че „наказуемостта на останалите телесни увреждания не следва да се разглежда в настоящия процес, тъй като са определени като леки телесни повреди, а и за произнасяне в тази насока не бяха направени искания“. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд се е произнасял по тях, не му било повдигано обвинение по отношение на тях, следователно не можело да се приеме за установено причиняването им, механизмът им и т.н.