Определение № 400 от 10.06.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 206/2022
- Вид
- Определение № 400
- Подписан
- 10.06.2024
- В сила
- 10.06.2024
- Състав
- Петър Пандев
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 ал.1 · Закон за банките
- чл.1, ал.4, т.1 · Закон за банките
- чл.13, ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.2 ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл. 27а · Закон за правната помощ
- чл.53, ал.2, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94, ал.4-6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94, ал.4-6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94, ал.4-6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 400 гр. Благоевград, 06.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Пандев
Съдебни
Десислава Воденова заседатели: М.а Лазарова като разгледа докладваното от Петър Пандев Наказателно дело от общ характер № 20221200200206 по описа за 2022 година
Производството по делото е приключило с влязла в законна сила Присъда № 31/27.09.2023 г. по описа на БлОС, с която съдът е признал подсъдимия Б. К. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 във връзка с ал.1, пр.1 НК – за това, че в периода от 06.02.2006 г. до 30.08.2007 г., в гр.Г.Д., без съответно разрешение изискващо се съгласно: чл.1, ал.4, т.1 от Закона за банките (ЗБ, отм. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции – ДВ бр.59 от 21 юли 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), според който: „Сделките по ал.1, и 2, т.3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък „банкова дейност”, може да извършва само лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка” и чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ, в сила от 01.01.2007 г.), според който: „За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ.”, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗБ (отм.), според който: „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.” и чл.2 ал.1 от ЗКИ, според който: „Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.”, за които се изисква такова разрешение, предоставил парични кредити в български лева на четири различни лица срещу задължението на същите да върнат получените в кредит суми, ведно с договорената лихва върху тях, както следва:
1. На 06.02.2006 г. предоставил паричен кредит в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на Н. А. Б., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед на посочената дата за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 9000 /девет хиляди/ лева;
2. На 27.02.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 1000 /хиляда/ лева на Ф.
М. Ю., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 200 /двеста/ лева;
3. На 12.03.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на Р. П. Х., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 1
6000 /шест хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 3000 /три хиляди/ лева;
4. На 30.08.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева на Р. Г. Б., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 25000 /двадесет и пет хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 40000 /четиридесет хиляди/ лева, като от гореописаната дейност Б. К. М. получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 52200 /петдесет и две хиляди и двеста/ лева, поради което и на основание горецитирания законов текст и чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, чието изпълнение отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание „глоба” в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
Със същата присъда подсъдимия М. е признат за невиновен по обвинението за извършване на престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 във връзка с ал.1, пр.1 НК за предоставени парични кредити и получени неправомерни доходи, договорени под формата на лихви, на С.
К. Р., Д. К. Т., С. Б. С., В. К. А. и Ц. А. Ч. и респективно – получен неправомерен доход над посочената по-горе сума от 52200 лева.
На основание чл.53, ал.2, б.„б“ от НК, съдът отнел в полза на Държавата равностойността на придобитото от подс. М. чрез деянието в размер на 52200 (петдесет и две хиляди и двеста) лева.
Съдът постановил и връщане на подсъдимия Б. К. М. на иззетите в хода на ДП веществените доказателства.
С Присъда № 11/24.04.2024 г., постановена по ВНОХД № 1247/2023 г. по описа на Апелативен съд-София, е отменена цитираната по-горе присъда в частта, с която подсъдимият Б. К. М. е бил признат за виновен и осъден по обвинението да е извършил престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.
Производството по делото се е развило в присъствието на осъдения, като съдът му е назначил резервен защитник за осъществяване на правна помощ във вид на процесуално представителство на основание чл.94, ал.4-6 от НПК.
На 20.12.2023 г. Националното бюро за правна помощ /НБПП/ е поискало от съда, на основание чл.189 от НПК и чл.81 вр. с чл.78, ал.7 от ГПК вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ, да бъдат присъдени сторените разноски за резервен защитник, възлизащи на 520 (петстотин и двадесет) лева по НОХД № 206/2022 г. по описа на ОС – Благоевград. Към искането е приложено и заверено копие от Решение № БГ-399-Б-27690/2023 от 09.11.2023 г., от което е видно, че на резервния защитник А. У. е заплатена сумата от 520 лева за процесуално представителство по НОХД № 206/2022 г. по описа на ОС – Благоевград.
Съдът, като взе в предвид горните обстоятелства, намира искането за неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В случая подсъдимият Б. К. М. е окончателно признат за невинен с влязла в сила оправдателна присъда, поради което разноските следва да останат за сметка на Националното бюро за правна помощ, а предявеното искане да бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК, съдът 2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на направени разноски за предоставена правна помощ на подсъдимия Б. К. М. в наказателното производство по НОХД № 206/2022 г. по описа на ОС-Благоевград съгласно Решение № БГ-399-Б-27690/2023 от 09.11.2023 г. на Националното бюро за правна помощ и за издаване на изпълнителен лист за съответната сума в полза на НБПП, като разноските в размер на 520 (петстотин и двадесет) лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение на А. К. У. за процесуално представителство на подсъдимия Б. М. в наказателното производство, остават за сметка на държавата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му по реда на глава ХХII от НПК пред Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1. _______________________
2. _______________________
3