Решение № 453 от 01.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000230 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от "Маркет Про-Експертс" ООД с ЕИК: 204108922 /чрез пълномощник адв. К. от САК/ против решение 1697 от 05.12.2024 г. по т.д. 282/2024 г. на СГС /поправено с решение от 25.02.2025 г. по реда на чл. 247 ГПК/ , с което са отхвърлени предявени осъдителни искове от дружеството-въззивник против "Тиже" ЕООД с ЕИК: 115759673 за заплащане на парични суми по реда на чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД въз основа на сключен рамков договор от 20.10.2020 г. Оплакванията във въззивната жалба са следните: а/ за частична недопустимост на съдебното решение - счита се, че СГС разгледал и обсъдил претенция по непредявен иск, като последователно е приел, че се претендира неустойка в общ размер на 741 258,57 лв., което не било така, поради което решението в тази му част трябвало да се обезсили и да се върне за ново разглеждане от градския съд; б/ за наличие на процесуални нарушения - отхвърляне на искането на въззивника за постановяване неприсъствено решение без мотиви, доколкото се счита, че били налице предпоставките за постановяване на такова неприсъствено решение; в/ за материалноправни нарушения изразяващи се в това, че неправилно било възприето от СГС, че вземанията за неустойки се основавали на клаузи от договора, които били нищожни, докато в жалбата се релевират аргументи, че това не е така. В тази връзка се счита, че неправилно е изтълкувано и приложено от първостепенния съд ТР № 1/15.06.201 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС /т.

3/, за да се стигне до отхвърляне на предявените искове за заплащане на неустоечни вземания. В заключение се моли САС да се обезсили решението на СГС в частта, която се 1 отнася до прогласяване на нищожност на клауза по чл. 5.1. /частичен иск за/ от 5 000 (пет хиляди) лв от общо 741 258.57 лв като неустойка за неизпълнен договор (неизпълнение по чл. 1.3. във връзка с чл. 5.1. от Договора) и да се върне делото за ново разглеждане на Софийски градски съд в тази му част. В останалата атакувана част от първоинстанционния съдебен акт, се иска неговата отмяна и да се осъди въззиваемото лице да заплати сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева като неустойка за неизпълнен договор (неизпълнение по т.

4.4.7 във връзка с чл. 5.4. от Договора), ведно с лихва в размер на 1 333.87 лв (за периода 21.09.2023- 20.11.2023г), ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата 5 000 (пет хиляди) лв. частично предявени от общо 41 258.57 лв като неустойка за неизпълнен договор (неизпълнение по чл. 1.3. във връзка с чл. 5.1. от Договора), ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Не е подаден отговор по чл. 263 ГПК от насрещната страна в производството „Тиже“ ЕООД, като пред САС не са искани и не са събирани нови доказателства по реда на чл. 266 ГПК.

С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от материалите по делото следното:

Предявени са пред първата инстанция /Софийски градски съд/ от „Маркет Про-експертс“ ООД срещу „ТИЖЕ“ ЕООД искове, както следва: 1) на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000,00 лева - неустойка за неизпълнение на чл.4.4.7. във връзка с чл.5.4. от рамков договор 20.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 2) на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 333,87 лева - обезщетение за забава в плащането на сумата от 60 000 лева за периода 21.09.2023 г.- 20.11.2023 г.; 3) на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000,00 лева - частичен иск от общо 41 258,57 лева, неустойка за неизпълнение на чл.1.3. във връзка с чл.5.1. от рамков договор от 20.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

С исковата молба ищецът твърди, че с ответника „ТИЖЕ“ ЕООД са страни по рамков договор за производство на напитки от 20.10.20 г. заедно с 5 броя анекси към него. В чл. 1.1. от договора е уговорено, че ищецът възлага, а ответникът приема срещу възнаграждение да изработва по заявка на възложителя със свои материали и труд бутилирани, етикетирани безалкохолни и слабо-алкохолни напитки, готови за консумация, съгласно рецепта на ищеца, посочена в Приложение 2 и спецификация на напитките, указваща тяхното качество, състав, изисквания по отношение на съхранение, производствения процес, суровините, които ще се използват и вътрешни мерки за контрол на качеството, съобразно Приложение 6, представляващи неразделна част от договора. Възлагането се извършва съгласно поръчки (чл.1.2.), като изпълнителят няма право да откаже заявка на ищеца за количества по - малки от 3100 бр. (852,5 литра) за разфасовки от 0.275 мл. и/или 1130 бр. от продукт (847.5 литра) за разфасовки от 0,75 л. или по други причини, изрично посочени в договора. Съгласно чл.

4.7. от договора, ответникът се задължава да не произвежда и/или разпространява лично или 2 чрез трети лица други идентични или сходни продукти, основани на рецепта на изпълнителя или подобна на нея. Освен това, на последната страница на Договора лично управителят е декларирал чрез собственоръчно изписване, че друго лице няма права на ексклузивитет върху посочените рецепти/продукти към дата на подписване на Договора между страните.

Съгласно чл. 4.4.11. ответникът се задължава да не разкрива или разпространява информация за рецептата пред трети лица под каквато и да било форма и чрез каквито и да било средства при спазване на изискванията за конфиденциалност съобразно клаузите на договора. В чл. 5.1. страните уговарят, че при пълно неизпълнение на възложената работа по конкретна заявка, съответно при разваляне на договора при условията, предвидени в него, ответникът да заплати неустойка в двоен размер на договореното възнаграждение за неизпълнената заявка. Съгласно чл. 5.4. при неизпълнение на задължение по чл. 4.4.6. и/или чл. 4.4.7., ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 20 000 лв. за всяко отделно нарушение.

Ищецът твърди, че ответникът е в неизпълнение на разпоредбата на чл.4.4.7. на Договора, тъй като с фактури № 1620/ 23.04.2021 г., № 1621/ 23.04.2021 г. и № 1630/ 07.06.2021 г., е произвел и продал на „Розадоли“ ЕООД, безалкохолни напитки с роза с наименование ROSE BUBBLE ELIXIR CLASSIC и ROSE BUBBLE ELIXIR ZERO. Всяка отделна фактура представлява отделна продажба, нарушаваща клаузата на договора, с оглед на което за трите нарушения се претендира неустойката по чл. 5.4. в размер на 20 000,00 лева всяка или общо 60 000,00 лева за трите нарушения. За забавеното плащане на главницата в размер на 60 000,00 се претендира обезщетение за забава в размер 1 333,87 лв. за периода от 21.09.2023 г. до 20.11.2023 г. На следващо място се твърди, че ищецът е възложил на ответника поръчка № 8-08-04-10-2023 г. от 04.10.2023 на обща стойност 20 629,28 лв. с ДДС с електронно писмо от 04.10.2023 г. до ответника. С отговори от 05.10.2023 г. и 12.10.2023 г. ответникът отказва да изпълни поръчката, с което нарушава уговорките в чл. 1.3. от Договора и дължи съгласно чл. 5.1. от договора неустойка в двоен размер на договореното възнаграждение за неизпълнената заявка или сумата от 41 258,57 лв., от която в настоящото производство частично се претендира заплащане на сумата от 5 000,00лева. По изложените съображения се претендира уважаването на исковете. Претендира и разноски по делото.

Ответникът не е депозирал отговор по така предявените искове и не се е явил в единственото проведено открито съдебно заседание пред градския съд.

Доказателствата в първата инстанция са били само писмени.

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, при валидно и допустимо първоинстанционно решение (каквото е и обжалваното), въззивният съд следва да се произнесе само по оплакванията, релевирани във въззивната жалба.

Най-напред следва да се обсъди съображението за частична недопустимост на атакуваното съдебно решение, релевирана като първи аргумент в жалбата:

То касае втория предявен иск – 5000 лв. частично от 41 258.57 лв., съобразно петитума на исковата молба, докато в диспозитива на съдебното решение е отхвърлен частичен иск от 3

5000 от общата сума от 741 258.57 лв.

Видно е, че се касае за техническа грешка при изписването на цялата претенция, като е прибавено числото седем пред действително претендираната сума. Освен това, този пропуск, представляващ по естеството си явна фактическа грешка /ЯФГ/, е поправена от първоинстанционния съд с решение от 25.02.2025 г. по реда на чл. 247 ГПК, поради което не е налице и соченото разминаване от въззивника, доколкото съдебният акт с влязлото в сила решение по чл. 247 ГПК се счита за поправено. Следователно, оплакването е неоснователно.

Второто оплакване в жалбата касае твърдени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо длъжника „Тиже“ ЕООД и при направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, неправомерно това било отказано от Софийския градски съд.

Това оплакване също е неоснователно. Исковият процес може да завърши с постановяване на неприсъствено решение при наличието на определени от закона предпоставки /чл. 238 ГПК/, свързани най-общо с пасивното поведение на една от страните в процеса и с искане от другата страна за произнасяне с неприсъствено решение. Съдът обаче не е длъжен да уважи това искане, ако прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на присъствено решение. В такъв смисъл е и съдебната практика – решение 157/29.11.2010 г. по т.д. 262/2010 г. на ВКС, ТК, първо т.о., в което се посочва, още и че, ако съдът е считал, че някоя от конкретно посочените законови предпоставки не е спазена, то съдебният акт, с който е следвало да се произнесе по това искане е точно определен от процесуалната норма и това е определението по чл. 239, ал. 3 ГПК.

В случая е налице такова определение /протоколно от 26.06.2024 г., в което е и посочено, че съдът не уважава молбата за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК/. Поради това, СГС не е нарушил процесуалния закон, отказвайки да постанови неприсъствено решение.

Останалите аргументи в жалбата касаят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 92 ЗЗД и се изразяват в несъгласие с мотивите на първостепенния съд за отхвърлянето на двата главни иска за неустоечни вземания по процесния рамков договор. Те следва да бъдат разгледани в хронологичен ред.

Най-напред относно исковата претенция заплащане на сумата от 60 000,00 лева - неустойка за неизпълнение на чл.4.4.7. във връзка с чл.5.4. от рамков договор 20.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва за забава върху търсената главница за периода 21.09.2023 г.- 20.11.2023 г.

Според чл. 4.4.7. от процесния договор, изпълнителят се задължава да не произвежда или разпространява лично или чрез трети лица други идентични или сходни продукти, основани на рецептата на изпълнителя или подобни на нея. Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл.5.4. от договора, съгласно която за всяко нарушение на чл.

4..4.7. от договора изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 20 000 4

/двадесет хиляди/ лева. Както вече, бе посочено, за да обоснове твърденията си за основателност на този иск, ищцовото дружество е представило фактури № 1620/ 23.04.2021 г., № 1621/ 23.04.2021 г. и № 1630/ 07.06.2021 г., от които било видно, че „Тиже“ ЕООД произвел и продал на третото, неучастващо в процеса лице „Розадоли“ ЕООД, безалкохолни напитки с роза с наименование ROSE BUBBLE ELIXIR CLASSIC и ROSE BUBBLE ELIXIR ZERO. Всяка отделна фактура представлявала отделна продажба, нарушаваща клаузата на договора, с оглед на което за трите нарушения се претендира неустойката по чл. 5.4. в размер на 20 000 лева всяка или общо 60 000 лева за трите нарушения.