Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 18.02.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1719/2021
Вид
Решение № 276
Подписан
18.02.2022
В сила
18.02.2022
Състав
ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.10 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.10, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.40, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.40, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5 ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 · Кодекс за социално осигуряване
  • § 1 ал.1 т.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.63, ал.4 · Кодекс на труда
  • чл.47, ал.1 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
  • чл.8 ал.1 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

РЕШЕНИЕ № 276 гр. Пловдив,

18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ при секретаря ТЕОД.ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 1719 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Л.К.В., ЕГН **********, чрез адв. Н.Н.,***, офис 312, против Решение № 1040-02-107/09.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас, потвърждаващо разпореждане № О-02-000-00-01463896/26.04.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, по болничен лист № Е20201924305 на Л.К.В.. Твърди се, че решението на Директора на ТП на НОИ – Бургас е неправилно, незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, за което са изложени съображения. В съдебно заседание и в писмени бележки адв. Н. поддържа жалбата, иска да се отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Претендират се разноски.

В писмено становище по делото - ответникът чрез юрк. Д.Д. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Началото на административното производство е поставено с представено в ТП на НОИ – Бургас Приложение № 9 към чл.8 ал.1 от НПОПДОО по болничен лист Е20201924305 за периода от 13.10.2020 г. до 11.11.2020 г. издаден на Л.К.В., за изплащане на парично обезщетение. Във връзка с анализирани данни за неизрядни осигурители, които периодично подават данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с високи осигурителни доходи, на лица с регистрирани трудови договори е издадена Заповед № ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ТП на НОИ – Бургас за извършване на проверка в осигурителя "Балканкар Електробуси" ЕООД с ЕИК *********. До ТП на НОИ – Бургас е изпратено писмо с вх. № 9101-02-297/24.02.2020 г. от ТД на НАП – Бургас, в което е посочено, че във връзка с установени невнесени осигурителни вноски за лицата, работещи по трудово правоотношение и самоосигуряващи се лица в "Балканкар електробуси" ЕООД срещу дружеството е образувано изпълнително дело *********/2018 по описа на ТД на НАП - Бургас на 23.02.2018 г. С постановление от 07.03.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на дружеството на територията на страната, а сметката на задълженото лице в „ЦКБ“ АД е без авоар. Правени са опити за връчване на документи на управителя на дружеството Я.И.Л. - гражданин на Република Украйна със съдействието на полицията на адрес: гр. Пловдив, ул.

"Белград" № 21, но е установено, че лицето никога не е живяло на адреса. Извършена е проверка на паричните потоци и начините на разплащане на задълженото лице, като е установено по данни от управителя, че дружеството осъществява дейност в гр. Пловдив, бул. "Марица" № 93 и ул.

"Васил Левски" № 8, дружеството няма декларирани приходи от продажба за 2018 г., дружеството декларира, че не извършва плащания през чужда банкова сметка ***. На 22.03.2019 г. е изпратено искане за извършване на действия по делегация до ТД на НАП - Пловдив - връчване на документите по изпълнителното дело на декларираните от управителя адреси.

Посетени са адресите в гр. Пловдив - бул. "Марица" № 93 и ул.

"Васил Левски" № 8. На нито един от двата адреса не е открит офис или база на задълженото лице. На 01.04.2019 г. е посетен адресът на дружеството в гр. Свети Влас - ул. "Сирена" №1, ет. 1, ап. 12 - деклариран като адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК. Установено е, че на посочения адрес се намира хотел – неработещ, заключен и не е открит офис или представителство на дружеството. Извършено е второ посещение и отново е установено, че няма такова дружество на този адрес. На 19.06.2019 г. на електронния адрес на управителя е изпратено искане за предоставяне на документи, относно притежаваните от дружеството активи и покана за явяване в ТД на НАП - Бургас. Не е получено потвърждение за получаване на документа или отговор. Извършено е проучване на имущественото състояние на задълженото лице, изпратени са запитвания до ОД "Земеделие", Община Бургас, Община Пловдив, Община Несебър, сектор "ПП" към ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните и горите. Извършени са справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", Морска администрация, ИКАР, регистър "Заеми". Установено е, че задълженото лице не притежава активи, които да послужат за удовлетворяване на публичното вземане.

От гл.инспектор по осигуряването при сектор КР на ДОО при ТП на НОИ-Бургас е изготвена докладна изх.№ 1042-02-30#1 от 10.03.2020г., в която е посочено, че дружеството е с единствен управител Я.Л.– Украйна, а собственик е „Нимиц 3“ ЕООД с ЕИК ********* гр.Ловеч. Изложено е, че на посочения за седалище адрес в с.Свети влас, управителя и дружеството не са известни. След справка по ЕГН на лицата с данни по чл.5 ал.4 от КСО е установено, че всички са с постоянни адреси на територията на Област Пловдив и също така известен адрес от електронния подпис, чрез който се подават данни е в гр.Пловдив, Район 4ти Северен. В докладната е посочено, че по ЕИК на дружеството има данни за наети лица по трудови правоотношения през периода 2015-2020г., като са подадени уведомления за 29 договора с 24 лица и към момента непрекратени са договорите на общо 9 лица. Изложено е, че месечните осигурителни доходи на работещите в дружеството за периода 2018г.-2019г. са в диапазон 1500лв.-3000лв., като за този период няма данни за постъпили осигурителни вноски към ДОО. По делото е приложен Констативен протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020г., съставен от гл.инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив във връзка с извършена проверка по разходите на ДОО на "Балканкар Електробуси" ЕООД в периода 20.04.2020г. – 01.09.2020г. В протокола са описани подробно действията на проверяващия и опитите за контакт с представители на дружеството, както и документите представени в хода на проверката. Отбелязано е, че в хода на проверката от МВР, сектор Миграция е получено писмо според което Я.И.Л. е напуснал на 17.06.2018 г. Република България . Отразено е, че в осигурителя "Балканкар Електробуси" ЕООД са назначени доста лица с роднински връзки, както и че възникват съмнения относно представените по пощата документи от осигурителя и заведени в деловодството на ТП на НОИ – Пловдив, без да е представен пълномощника на дружеството Г.С.пред контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив.

Подчертано е, че по представените трудови досиета е вписано името на управителя Я.Л., а същият е напуснал страната на 17.06.2018г., и има положени подписи.

Изрично в протокола, контролният орган е изразил съмнение за упражняване на трудова дейност на дружеството "Балканкар Електробуси" ЕООД, в това число и действителното полагане на труда от наетия персонал. Посоченият констативен протокол е изпратен на ТП на НОИ – Бургас с писмо изх.№ 4022-15-38#40 от 02.09.2020г. При анализ на събраните доказателства контролният орган е изразил съмнение за упражняване на трудова дейност на дружеството "Балканкар Електробуси" ЕООД, в това число и действителното полагане на труда от наетия персонал. Издадено е процесното разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Бургас, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист Е20201923903 за периода от 14.08.2020 г. до 12.09.2020 г. издаден на Л.К.В.. В мотивите си, органът се е позовал на извършената проверка по разходите на ДОО и съставения Констативен протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020г. и е посочил, че при проверката е установено, че дружеството не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ. Според органът наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими и основанията в чл.10 от КСО в тяхното кумулативно проявление.

Посочено е, че лицето Л.К.В. не е полагало труд и не е извършвало реална трудова дейност при този осигурител, поради което за него не е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО при този осигурител и не следва да се подават данни за осигурителен стаж и доход по чл.5 ал.4 т.1 от КСО от 14.11.2019г. до момента.

В резултат на това е издадено и оспореното решение, с което жалбата на В. срещу разпореждане за отказ е отхвърлена. За да постанови този резултат, решаващият орган се е позовал на описаните по-горе докладна записка и писмо на ТД на НАП-Бургас, както и на Констативен протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020г. Посочил е, че с молба вх.№ Ц1023-02-156/13.11.2020г. лицето Стоян Ваклинов /за който липсват данни да е пълномощник на управителя на "Балканкар Електробуси" ЕООД Я.Л./ е представил в ТП на НОИ – Бургас, заверено копие на Заповед №1/16.03.2020г. от управителя Я.Л., но е изтъкнал че заповедта е издадена и подписана от Л., за който по преписката има данни, че е напуснал Република България през 2018г. и не се е завръщал от тогава. Административният орган е посочил легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“ според § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и е изложил, че едно от условията на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Според мотивите на органа не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Цитирана е практика на ВАС.

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел П.Б.. Същият твърди, че бил пряк ръководител на жалбоподателя, като последният работил през 2018-2020 г. в дружеството, като обяснява процеса на работа, функциите на жалбоподателя и т.н. Изслушано е заключение по назначената ССЕ, в която вещото лице сочи, че са внасяни осигуровки по фондовете на ДОО /без да е изследвано обаче това конкретно по отношение на жалбоподателя, като този въпрос е неизяснен и от страна на административните органи/, както и че са изплащани частични възнаграждения /на три пъти общо в размер на 644, 07 лв./, но макар вещото лице да е отговорило, че става дума за трудови възнаграждения, в тази част заключението не следва да бъде кредитирано, а съдът приема, че и този въпрос е неизяснен от страна на административните органи. Представено е съдебно решение по установителен и осъдителен иск, воден от жалбоподателя, което би могло да има отношение към изясняването на спора, но не е било в сила в хода на административното производство, съответно не е било обсъждано, като дори не е ясно дали решението или заведеното гражданско дело са известни и към момента на административните органи. Следва да се отбележи, че е напълно възможно и воденият процес да е симулативен, тъй като решението е постановено при признание на иска, а процесът е воден след като са приключили предишни производства по откази за изплащане на обезщетения на същия жалбоподател, което е видно от деловодната система на съда, но този въпрос не може да бъде изследван в рамките на настоящото производство. Представени са и други писмени доказателства, които не са били представени в хода на административно производство, съответно не са били обсъждани, тъй като не са били известни на административните органи и които биха могли да имат отношение към законосъобразното решаване на спора.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.40, ал.1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Т.е. за да придобие право на изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист жалбоподателят следва да е осигурено лице.