Решение № 156 от 30.06.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Шумен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

А. Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20263600500208 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба рег. № 2141/27.02.2026 г. на НПРС, депозирана от „Микрофонд“ ЕАД гр. София, представлявано от П.Г.Й., действащ чрез пълномощника си – адв. П. Д. от САК против решение № 28/30.01.2026 г. по гр.д. № 879/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар в частта му, с която предявените от него срещу „Кипарис 77“ ЕООД гр. ., Л. И. А., Г. С. Г. и Х.

Ш. А. субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са отхвърлени – над сумата 1974,75 евро до пълния предявен размер – 2389,81 евро.. Жалбоподателят счита, че постановеното решение се явява неправилно. Излага подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемите страни – „Кипарис 77“ ЕООД гр. ., Л.

И. А., Г. С. Г. и Х. Ш. А., действащи чрез пълномощника си – адв. А. В. от ШАК, са депозирали отговор на въззивната жалба, в който намират същата за неоснователна. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правят възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на 1 насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 879/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Микрофонд“ ЕАД гр. ., представлявано от П.Г.Й. срещу „Кипарис 77“ ЕООД гр. ., представлявано от Г. С. Г., Л. И. А. с ЕГН **********, Г. С. Г. с ЕГН ********** и Х. Ш. А. с ЕГН ********** с искане да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищеца солидарно срещу ответниците, за чието плащане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1467/2024 г. по описа на НПРС: в размер на 2389,81 евро, представляващо задължение на заемател и поръчители за връщане на отпусната парична сума – главница по договор за заем № 1302001505 от 14.07.2021 г., с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.11.2024 г.; в размер на 1600,00 евро, представляващо задължение за плащане на неустойка за неизпълнение на задължение по договора за заем.

Твърденията в исковата молба са, че на 14.07.2021 г. ищецът сключил с ответното дружество договор за заем, с нотариална заверка на подписите. По силата на същия, „Микрофонд“ ЕАД предоставило на „Кипарис 77“ ЕООД сума в размер на 8000,00 евро, като бил уговорен срок за връщане на сумата – до 15.07.2024 г., на 36 месечни вноски. Задължението на заемополучателя било обезпечено с поръчителството на останалите ответници – Л. И. А., Г.

С. Г. и Х. Ш. А.. В договора било предвидено плащане на еднократно обезщетение за забава в случай на неизпълнение на задълженията на ответниците в размер на 1600,00 евро.

Поради неизпълнение на задълженията на заемополучателя и поръчителите, , ищецът депозирал пред РС – Нови пазар заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1467/2024 г. по описа на съда. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, длъжниците депозирали възражения срещу издадената заповед.

В срока за отговор, всеки от ответниците, действащ чрез пълномощника си – адвокат, подал отговор на исковата молба, с който оспорил предявените искове като неоснователни.

Оспорили редица клаузи в процесния договор като недействителни поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, както и направили възражение за прекомерност на неустойката.

Липсвало уведомяване от страна на ищеца за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията му.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, като с решението си уважил първия от тях за сума в размер на 1974,75 евро, а вторият от тях уважил изцяло. Приел е, че възраженията на ответниците, обосновани с противоречия на сключения договор с нормите на ЗПК са неоснователни, тъй като договора за кредит е сключен с юридическо лице и те са неприложими. Съобразил заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, от която се установил размера на извършените от заемателя плащания. Счел е, че по делото е доказано неизпълнение на задълженията на ответниците по договора.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното 2 решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото договор за заем № 1302001505 от 14.07.2021 г., сключен между „Микрофонд“ АД гр. София и „Кипарис 77“ ЕООД гр. . – длъжник, Л. И. А., Г. С. Г. и Х. Ш. А. – поръчители е, че акционерното дружество се задължило да предостави на едноличното дружество сума в размер на 8000,00 евро. В чл. 3 от договора е посочено, че предаването на сумата се извършило по банкова сметка на заемателя. В клаузите на договора се съдържат такива, предвиждащи плащане от страна на заемателя на суми, представляващи договорна лихва, такси и премии. В чл. 5 е предвидено, че заемателят се задължава да върне сумата в срок до 15.07.2024 г., на 36 броя равни месечни вноски. Според чл. 18 от договора, в случай, че заемателят просрочи плащането на три поредни вноски, той дължи еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума.

По делото са приложени разписки, удостоверяващи извършени плащания по договора от страна на Г. Г. /представляващ ответното дружество/ в полза на „Микрофонд“ АД по процесния договор.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза от 14.11.2025 г. платените от заемателя суми по обсъждания договор са в общ размер 11005,75 евро. Вещото лице сочи, че непогасената главница възлиза на общо 1974,75 евро, а размерът на обезщетението по чл. 18 от договора – на 1600,00 евро.

Изготвено е и заключение по назначената допълнителна ССЕ от 12.01.2026 г., според което годишният процент на разходите по договора се равнява на 55,2496%.

От приложеното ч.гр.д. № 1467/2024 г. по описа на НПРС се установява, че „Микрофонд“ ЕАД подало по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 21.11.2024 г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 781/26.11.2024 г. и изпълнителен лист от същата дата солидарно срещу ответниците за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 21.11.2024 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 256,08 лв., направени в заповедното производство.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство са предявените от „Микрофонд“ АД срещу „Кипарис 77“ ЕООД гр. ., Л. И. А., Г. С. Г. и Х. Ш. А. субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за разликата между уважения от НПРС иск за сума в размер на 1974,75 евро и предявения размер, възлизащ на 2389,81 евро.

Установи се по делото, че „Микрофонд“ АД и „Кипарис 77“ ЕООД са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, създадено чрез сключване на 3 договор за заем от 14.07.2021 година. Останалите ответници са поръчители по договора.

Тоест, по смисъла на приложимия в случая чл. 240 от ЗЗД, между посочените страни е налице валидно сключен договор за заем. Доказа се от съдържащото се в самия договор, имащо характер на разписка, че ищецът изпълнил задълженията си по договора като предал в собственост на едноличното дружество пари, чиято стойност възлизала на 8000,00 евро.

От своя страна, ответникът се задължил да върне цитираната сума на 36 равни месечни вноски, с краен срок до 15.07.2024 г.

Правилни са изводите на НПРС, че възраженията на ответниците по отношение на договора за заем, обосновани с противоречия с нормите на ЗПК са неоснователни, тъй като обсъждания договор е сключен със заемател – юридическо лице, което няма качеството „потребител“ по смисъла на закона.

Възраженията в жалбата са, че длъжниците следва да бъдат осъдени да му заплатят цялата претендирана сума, а не частично, както е приел първоинстанционният съд. Същият е претендирал сумата в заповедното производство като главница по договора, като именно същата била предмет и на провелото се исково производство пред НПРС. Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след изчисления на извършените от заемателя плащания по договора, погасената част от главницата възлиза на 6025,25 евро. Според вещото лице, непогасената част от главницата по договора се равнява на 1974,75 евро. Поради това, изводите на НПРС, че именно този размер от претенцията следва да бъде уважен е правилен. Ищецът не е предявявал искове за плащане на дължими договорни лихви и други вземания по договора, поради което претенцията му правилно е уважена частично.

Предвид всичко изложено, настоящият състав счита, че решението на Районен съд – Нови пазар в атакуваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/30.01.2026 г., постановено по гр.д. № 879/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта му с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от „МИКРОФОНД“ ЕАД с ЕИК 131003401, гр. ., представлявано от П.Г.Й. срещу „КИПАРИС 77“ ЕООД с ЕИК 204799354, гр. ., представлявано от Г. С. Г., Л. И. А. с ЕГН **********, Г. С. Г. с ЕГН ********** и Х. Ш. А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че „Кипарис 77“ ЕООД, Л. И. А., Г. С. Г. и Х.

Ш. А. му дължат солидарно сума над 1974,75 евро (хиляда деветстотин седемдесет и четири евро и 75 евроцента) до пълния предявен размер – 2389,91 евро, представляващо задължение на за връщане на главница по договор за заем № 1302001505 от 14.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.11.2024 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 781 от 4

26.11.2024 г. по ч.гр.д. № 1467/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5