Определение № 926 от 02.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 926 гр. София, 02.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000501283 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение № 1 364 от 27.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1 283/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е потвърдил решение № 955 от 20.02.2024 г. постановено по гр. д. № 11 555 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, в обжалваната част, с която на основание чл.

432, ал. 1 КЗ, ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД е осъдено да заплати на К. Б. Д. разликата над 150 000 лв. до пълния присъден размер от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 18.05.2018 г., ведно със законната лихва от 30.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която се отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 400 000 лв. и присъдените разноски; постановил е че решение № 955 от 20.02.2024 г., постановено по гр. д. № 11 555/22 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав е влязло в сила в необжалваната му част, с която на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД е осъдено да заплати на К. Б. Д. сумата от 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 18.05.2018 г., ведно със законната лихва от 30.07.2022 г. до окончателното изплащане.

За така постановеното решение К. Б. Д. е уведомен на 07.01.25 г., видно от приложеното по делото съобщение.

С писмена молба вх. № 2 015 от 27.01.25 г. жалбодателят К. Б. Д. е поискал да бъде изменено и допълнено постановеното решение в частта за разноските. В молбата се твърди, че са налице предпоставките за допълване и изменение на постановеното решение, като бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

1

Ответникът по молбата ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорпва молбата.

Твърди, че не са налице основанията за допълване на постановеното решение, тъй като съдът правилно и законосъобразно, в съответствие с практиката на ВКС се е произнесъл по отношение на разноските. Твърди, че съдът изрично се е произнесъл, че подадената въззивна жалба от ищеца е неоснователно, поради което на същият не се следват разноски в настоящето производство. Оспорва и приложението на НМРАВ, като се позовава на постановените решения на СЕС. Моли съда да остави без уважение подадената молба.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 1 364 от 27.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1 283/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е потвърдил решение № 955 от 20.02.2024 г. постановено по гр. д. № 11 555 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, в обжалваната част, с която на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД е осъдено да заплати на К. Б. Д. разликата над 150 000 лв. до пълния присъден размер от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 18.05.2018 г., ведно със законната лихва от 30.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която се отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 400 000 лв. и присъдените разноски; постановил е че решение № 955 от 20.02.2024 г., постановено по гр. д. № 11 555/22 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав е влязло в сила в необжалваната му част, с която на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ЗАД “ОЗК Застраховане” АД е осъдено да заплати на К. Б. Д. сумата от 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 18.05.2018 г., ведно със законната лихва от 30.07.2022 г. до окончателното изплащане.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред въззивния съд е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с която е оспорено постановеното първоинстанционно решение в частта над сумата от 150 000 лв. до присъдения размер от 300 000 лв.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с насрещна въззивна жалба ищецът К. Б. Д. е оспорил постановеното решение от първоинстанционния съд в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск за разликата от присъдения размер от 300 000 лв. до претендирания такъв от 400 000 лв.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмена молба, докладвана в съдебното заседание ответникът по въззивната жалба е поискал 2 присъждане на разноски за настоящата инстанция и е представил списък по чл. 80 от ГПК.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в мотивите на постановеното решение въззивния съд е приел, че разноски не следва да се присъждат, предвид неоснователността на двете подадени въззивни жалби.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Молбата е основателна.

С постановеното от въззивния съд решение е потвърденото постановеното първоинстанционно решение, като съдът е приел, че въззивната жалба на ответника и насрещната въззивна жалба на ищеца са неоснователни. Трайната съдебна практика приема, че в хипотезата на първоинстанционното решение, с което предявените искове са частично уважени, всяка от страните по спора има правен интерес да обжалва същото в частта, която е неблагоприятна за нея. Когато и двете страни са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат на насрещната страна, а остават за собствена сметка, като всяка от страните има право на разноски, които е направила във връзка със защитата срещу въззивната жалба на насрещната страна. В тази хипотеза разноските се присъждат с оглед обжалваемия интерес на неуважената жалба на другата страна, съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК. С оглед на така цитираната трайна практика, която се споделя и от настоящия състав съдът намира, че подадената молба за допълване и изменение на атакуваното решение в частта за разноските е основателна.

Ето защо настоящият състав намира, че решението следва да бъде допълнено в частта за разноските, като въззивникът-ответник бъде осъден да заплати на адвокат Л. Г. от АК Перник и адвокат Р. К. от САК общо сумата от 10 000 лв. Определеният размер съответства на фактическата и правната сложност, както и при определянето съдът взима предвид е броя на съдебните заседания и извършените от процесуалния представител действия.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 1 364 от 27.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1 283/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Света София” № 7, ет. 5 да заплати на адвокат Л. Г. от АК Перник и адвокат Р. К. от САК общо сумата от 10 000 (десет хиляди) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв.

3

Определението подлежи на касационно обжалване в сроковете и по реда на обжалване на постановеното решение (едномесечен срок от съобщението за изготвянето му) пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4