Решение № 1308 от 15.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20223110107330 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Е.М." ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу С. Р. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Пролет" № 3 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 8922.42 лева по Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2006г., Договор за поръчителство от 13.11.2006г., Допълнително споразумение от 05.05.2010 г.; договорна лихва/възнаградителна/ - 830.22 лева за периода от 01.03.2012г. 30.10.2012г.; наказателна лихва – 112.96 лева за периода от 15.09.2012г. 30.10.2012г. и 60.00 лева - такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението – 30.10.2012 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че Б. ДСК ЕАД е подала заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено възражение и в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове. Сочи се, че между Б. ДСК ЕАД и А.И.М. на 13.11.2006г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление за сумата в размер на 10 000 лева. Задължението по договора било обезпечено с Договор за поръчителство от същата дата, сключен между Б.та и ответника. Кредитът бил усвоен от кредитополучателя М.. Договорено било кредитът да се олихвява с 12.45 % за периода на договора.

Задължението следвало да се погаси на 96 месечни анюитетни вноски в размер на 165.01 лева, включващи главница и лихва. Към задължението била начислена и ежегодна такса в размер на 40.00 лева или общо - 300 лева за срока на договора, която е добавена към вноски № 12, 24, 36, 48, 60, 72 и 84, 1 чийто размер съответно възлизал на 205.01 лева. Размерът на начислената договорна лихва за целия срок на договора била 5841.12 лева. ГПР бил 13.84 %. Цялото задължение към датата на сключване на договора възлизало на 16 141.12 лева. Считано от 05.07.2012г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 20.1 от Общите условия на договора. Сочи се, че е спазен срокът по чл. 147 ЗЗД по отношение на ответника/поръчител/.

На 05.05.2010 г. било сключено допълнително споразумение към договора за текущо потребление между кредитора, кредитоплучателя и поръчителя. Страните приели, че към датата на подписването му, задължението възлиза на 9306.65 лева, от които главница - 7927.49 лева, редовна договорна лихва - 935.59 лева и наказателна лихва в размер на 443.57 лева. Срокът на договора бил удължен до 01.05.2018г. Запазено били обезпечението на кредите, чрез поръчителството на ответника. Новите условия по договора били следните: ГЛП в размер на 14.95 %, ГПР 15.94 %.

Кредитът следвало да се погаси за нови 96 месеца, считано от 01.06.2010г., като първите 9 месечни вноски били в размер на 57.99 лева, а всички останали - 185.75 лева. Към настоящия момент крайният падеж за издължаване на кредита е изтекъл и всички вноски по погасителен план са изискуеми. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.01.2013г. между „Б. ДСК” ЕАД като цедент и „ОТП Ф.Б.” ЕАД като цесионер, последното дружество е придобил вземането на Б.та срещу ответника, ведно с всичките му привилегии и обезпечения. С договор за цесия от 19.03.2020г., „ОТП Ф.Б.” ЕАД е прехвърлило придобитите от Б.та вземания в полза на ищеца. Моли се за уважаване на предявените установителни искове поради тези съображения.

В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че не е спазен срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД Счита, е отговорността му е отпаднала на основание чл.142, ал.2 ЗЗД, тъй като не е бил страна по Допълнителното споразумение от 05.05.2010 г.. Навежда доводи, че тъй като условията по анекса са неприложими спрямо него, то претенциите на ищеца са погасени по давност. Твърди, че не е уведомен за цесията. Моли за отхвърляне на исковете.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По ч. гр. д. № 15817 по описа за 2012 г. на РС-Варна, ГО, 19-ти съдебен състав, в полза на „Б. ДСК“ ЕАД срещу А.И.М. – кредитополучател и С. Р. К.

– поръчител е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК от С. Р. К..

По отношение на кредитополучателя А.И.М. заповедта е влязла в сила.

Същата и е връчена на 25.08.2017г., видно от ПДИ /л. 25 от ч.гр. д. № 1100/2022г. на ВОС/, като от нейна страна не е постъпило възражение в срока по чл.414ГПК.

Представен е Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2006г., сключен между „Б. ДСК“ ЕАД и А.И.М., ЕГН 820620097, ведно с погасителен план към него. От договора се установява, че кредитодателят е предоставил в 2 заем на посоченото лице сумата в размер на 10 000 лв., както и че задължението е обезпечено с Договор за поръчителство от същата дата 13.11.2006г., сключен между Б.та – кредитор и ответника в настоящото производство С. Р. К.. Констатира се още, че е договорено ползваният кредит да се олихвява с лихвен процент, определен в размер на 12.45 % за периода на договора при 96 /деветдесет и шест/ месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 13.12.2006г., всяка от тях в размер на 165.01 лв.

Установява се от съдържанието на договора, че към задължението е начислявана и ежегодна такса в размер на 40 лв. или общо 300 лв. за срока на договора, добавяна към вноски № 12,24,36,48,60,72 и 84, чийто размер възлиза съответно на 205.01 лв. Уговорен е ГПР в размер на 13.84 %.

Установява се от представено по делото Допълнително споразумение от 05.05.2010г. към договора за банков кредит, че страните по договора за кредит са приели, че към датата на подписване на споразумението задължението по кредита възлиза на 9306.65 лв., от които главница – 7927.49 лева, договорна лихва – 935.59 лева и наказателна лихва в размер на 443.57 лева. Определили са размер на кредита 9310 лева, който следва да се погаси на 96 месечни вноски. Крайният падеж на кредита е 01.05.2018г.. Годишният лихвен процент е 14.95 %. Договаря се гратисен период за издължаване на главницата - 9 месеца. ГПР е 15.94 %. Видно от съдържанието на споразумението е, че ответникът по делото С. Р. К. е положил подпис в същото в качеството си на поръчител по договора с остатък 9310 лева.

От ответника е предприето оспорване на положените от негово име подписи за „Поръчител" в Допълнително споразумение от 05.05.2010 г. към договора за кредит и приложения към него - Общи условия и погасителен план. Вещото лице по допуснатата СПЕ дава заключение, че подписите, положени за „Поръчител" в Допълнително споразумение към Договор за кредит от 05.05.2010 г. и приложения към него - Общи условия и погасителен план, са изпълнени от С. Р..

От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че на 13.11.2006г. кредитът е усвоен в размер на 10 000 лв. по сметка с IBAN: *** с титуляр А.И.М.. Кредитът е усвоен еднократно. Преди подписване на Допълнително споразумение на 05.05.2010г. към Договор за кредит между Б.

ДСК ЕАД и ответниците, остатъкът по дълга е в общ размер на 9306.65 лв., от които главница 7927.49 лв. След подписване на Допълнително споразумение на 05.05.2010г. към Договор за кредит между Б. ДСК ЕАД, А.И.М. и С. Р. К., остатъкът по дълга е в общ размер на 9306.65 лв., от които главница 7927.49лв., редовната лихва 935.59 лв., наказателна лихва 443.57 лв. Кредитът е договорен с главница с размер 9310.00 лв. Към датата на подаване на заявлението и към датата на изготвяне на заключението, задълженията по допълнителното споразумение са: 8922.42 лв. – главница; 830.23 лв. договорна лихва; 113.31 лв. санкционна лихва (15.09.2012г. - 30.10.2012г.);

60.00 лв. такса изискуемост.

Приет е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2013 г., сключен между „Б. ДСК“ ЕАД като цедент и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД като цесионер, както и Приложение № 1 към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 47 фигурира кредитополучателят А.И.М.. Установява се също така, че на 19.03.2020г. между „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който 3 ищецът е придобил вземането спрямо ответника, произтичащо от договора за кредит за текущо потребление от 13.11.2006г. От представеното потвърждение /л. 50/ се установява, че цедентът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е потвърдил извършеното частно правоприемство, а от представеното пълномощно /л. 56/, че овластява цесионера да доведе до знанието на ответника за новия кредитор.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Правното основание на така предявените искове е чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1, пр. І ЗЗД. Исковете са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и са процесуално допустими.

С ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т.5 „в“ е прието, че предпоставките за влизане в сила на заповедта по отношение на главния длъжник и поръчителя се преценяват поотделно. Заповедният съд дава по реда на чл.415 ГПК указания за предявяване на иск за установяване на вземането само по отношение на подалия възражението.

Допълнителното споразумение от 05.05.2010г. към договора за кредит е оспорено като неавтентично.

Въпреки предприетото оспорване, от заключението по допуснатата СПЕ се установи, че подписите, положени за „Поръчител" в Допълнително споразумение към Договор за кредит от 05.05.2010 г. и приложения към него Общи условия и погасителен план, са изпълнени от С. Р..

Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните и неговото съдържание.

Следователно сключеният между страните договор за кредит и допълнително споразумение към него валидно ги обвързва, като всяка страна следва на основание чл. 20а ЗЗД да установи изправността си по отношение на поетите задължения.

Установиха се сключени валидни договори за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2013г. и 19.03.2020 г., с които е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за кредит и допълнителното споразумение към него.

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.

Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу 4 изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник.