Решение № 1034 от 11.12.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 11.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря Цветанка Делова, като разгледа докладваното от съдия Гетов

ВАНД № 4018 по описа на съда за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С решение от 11.07.2019г. по НАХ дело № 7749/2015 г. Софийският районен съд, НО, 100-н състав е признал подсъдимия В.И.Т. за невиновен в това, че на 21.10.2015г, в гр. София, да е потвърдил неистина, че му е било изгубено свидетелството за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на 19.01.2011г. от МВРД – София, в писмена декларация – Декларация вх. НОМЕР К – 9572/2015г/ по чл.17, ал.1 от Правилника за Правилника за издаване на български лични документи, която по силата на закон - Закон за българските лични документи (загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009г) - чл. 8, ал. 2 „При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи" и Правилник за издаване на българските лични документи (Приет с ПМС № 13 от 8.02.2010 г„ обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г.) - чл. 17, ал. 1 „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР ”, се дава пред орган на властта - Началника на отдел „Пътна полиция” град София, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено, а документът в действителност е бил иззет от компетентните власти на Федерална Република Германия във връзка с настъпило пътнотранспортно произшествие – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Срещу така постановеното решение е постъпил въззивен протест и допълнение към него, в които се настоява решението да бъде отменено и на негово място бъде постановено ново, с което подс. Т. бъде признат за виновен. Излагат се пространни доводи, свързани с естеството на декларацията и основанията, обуславящи нейното попълване. Твърди се, че въпреки че в самото заявление-декларация подс. Т. не е отбелязал кое от трите основания заявява, той все пак предварително е знаел, че нито едно от тях не отговаря на истината и изначално липсва основание да му бъде издаден дубликат на СУМПС. Същевременно самият подсъдим.

Релевира, че с оглед попълнената декларация обв. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение – по чл.313, ал.1 от НК.

В закрито разпоредително заседание на 15.10. 2019г. въззивният съд по реда на чл.

327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпит на обвиняемия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови доказателства. Изрично е указано на страните правото им до даване ход на делото в съдебно заседание да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбите, както и да представят нови писмени и веществени доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста, като счита, че първостепенният съд е достигнал до неправилни изводи.

Солидализира се изцяло със заявеното в протеста и намира, че са налице предпоставките на чл.336, т.2 от НПК, с оглед на което моли съдът да признае обвиняемия Т. за виновен и да му наложи наказание по чл.78а от НК.

Обвиняемият

Т., редовно уведомен, не се явява. Правото му на защита е гарантирано чрез адв.

М., която моли съдът да остави протеста без уважение. Твърди, че обстоятелството, че орган на държавна власт е приел даден документ, несъдържащ всички реквизити, не обуславя търсене на наказателна отговорност от нейния подзащитен. Допълва, че деянието освен от обективна, не е извършено и от субективна страна, тъй като не лично подсъдимият е подал декларацията пред държавен орган. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, тъй като същото се явява законосъобразно и добре аргументирано.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в подадения протест‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:

За да постанови крайния си съдебен акт, районният съд е провел производството по реда на глава 28 от НПК, тъй като прокурор от СРП е внесъл мотивирано постановление за освобождаване от наказателна отговорност на обв. Т.. Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен и изключително прецизен и подробен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи, нито има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.

Въззивният съд от фактическа страна намира за установено следното:

Обвиняемият В.И.Т. е е

ЕГН: **********. Роден е на *** г. в Република Молдова, е двойно гражданство - българско и молдовско, неосъждан, с висше образование, женен, шофьор на автобус в Германия към фирма „К.К.“ - град Дюселдорф, е адрес в Република България - град София, ул. „***********и адрес за призоваване в Германия - град Дюселдорф, Kiesselbach str. 38.

Обвиняемият В.Т. и свид. С.Д.се познавали от около пет години. По това време свид. Д.предлагал консултантски услуги на лица, които желаят да придобият българско гражданство. В.Т. работел като шофьор на тир в молдовска фирма, като правел курсове из цяла Европа.

Т. имал свидетелство за управление на МПС, издадено от

ОПП-СДВР № ********* от 19.01.2011г..

През 2015г. във връзка с пътен инцидент, настъпил на дата 06.10.2015г. в гр. Дюселдорф е участието на обвиняемия Т., от което същият избягал, в Република Германия започнало да се води разследване срещу него, като свидетелството му за правоуправление било иззето по разпореждане на прокуратурата. С Решение от 04.05.2016г. на Районен съд Дюселдорф било отнето СУМПС на Т., като бил наложен забранителен срок за предоставяне на ново разрешение за шофиране.

На 07.07.2016г. СУМПС на Т. било предадено на германските компетентни власти за предаването му на българските власти. С писмо от 20.07.2016г. СУМПС на Т. било предадено от ГД „НП” на ОПП-СДВР.

Тъй като СУМПС на Т. му било иззето от германските органи, при едно от пътуванията си до България, последният се видял със свид. Д.и му казал, че си е загубил СУМПС, и тъй като щели да го уволнят, ако не си извади ново свидетелство, помолил Д.да дойде е него до ОПП-СДВР, за да подаде Т. документи за ново свидетелство. Това се налагало, тъй като Т. не можел да говори добре български език. Обвиняемият казал също така наД., че ще го упълномощи да го представлява пред ОПП-СДВР, за да му вземе той новото СУМПС.

Така, на 21.10.2015г. двамата отишли в ОПП-СДВР, където обвиняемият Т. се явил на гише 25. Там на работа била свид. К.И. на длъжност системен оператор в ОПП-СДВР. Свид. Д.казал на свид. И., че Т. си е загубил СУМПС и иска да подаде документи за издаване на дубликат. Свид. И. се уверила в самоличността на обвиняемия и му дала да попълни заявление за издаване на документи и заявление - декларация, в която трябвало да посочи поради каква причина желае издаването на дубликат на СУМПС. В съдържанието на това заявление - декларация на първата страница били посочени предварително е печатен текст три хипотези на издаване на дубликат на свидетелството - откраднато, изгубено или унищожено, като конкретната причина следвало ръкописно да бъде удостоверена на гърба на декларацията от заявителя - обв. Т.. Това негово задължение не му било съобщено.

Заявлението за издаване на документ било попълнено от свид.Д., който написал и личните си данни за упълномощено лице, което ще получи СУМПС след неговото издаване. Заявлението било подписано от Т..

Обв. Т. попълнил само първата страница на заявлението-декларация и го подписал, но не попълнил на гърба на декларацията конкретната причина, поради която желае да му бъде издадено СУМПС. Не направил и никакво отбелязване върху първата страница на заявлението - декларация в частта, където били посочени трите основания за издаване на дубликат на документа.

След това заявлението за издаване на документ било подадено в деловодството на ОПП-СДВР, където било входирано е вх. № 25029975.

Там трябвало да бъде предоставено и заявлението-декларация, за да му бъде поставен входящ номер, но това не било сторено.

Поради това, на 13.11.2015г., когато свид. Д.отишъл в ОПП-СДВР, за да получи новото СУМПС на В.Т., той предоставил в деловодството на ОПП-СДВР - гише 15 заявлението - декларация, попълнена преди това от Т..

Върху заявлението - декларация бил поставен печат е вх. № К9572 от 13.11.2015г. от свид. С.Р.на длъжност системен оператор. Към този момент имало такава практика в ОПП-СДВР - заявленията - декларация да бъдат предоставяни при получаване на СУМПС.

Този ден свидетелят получил новото СУМПС е №

********* на Т., издадено на 27.10.2015г. със срок на валидност до 27.10.2025г. и впоследствие му го изпратил в Молдова по негов познат.

В края на 2016г. по телефона на свид. Д.му се обадил негов познат - С.К., роден в М., който му съобщи, че търсят В.Т. от полицията, както и самия свидетел. Свид. Д.предал на Т., че го търсят от полицията. На следващия ден Д.и Т. се видели в 01 РУ-СДВР, където Т. му казал, че не си е изгубил СУМПС, а същото му било взето от полицай в Германия по повод настъпило ПТП и след това не му било върнато. Поради това решил да дойде в България и да си извади дубликат.

Съгласно заключението на графическата експертиза -

Протокол № 23-Е/2017 /л. 40-41 от ДП/:

СУМПС № ********* от 19.01.2011г. на името на В.И.Т. е изготвено съгласно изискванията за издаване на документи от този вид, то е истински документи за самоличност. Няма преправки и заличавания в него.

Съгласно заключение на графическа експертиза -

Протокол № 773/2017 /л. 84-86 от ДП/:

В заявление - декларация от името на В.И.Т. до

Началника на ОПП-СДВР с вх. № К9572 от 13.11.2015г. подписът в графа „декларатор” е положен от В.И.Т.. Ръкописните текстове в графите на представеното заявление - декларация от името на В.Т. до Началника на ОПП-СДВР са написани от В.И.Т.. В представеното заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. № 25029975, подписите в графи „подпис на заявителя” са положени от В.И.Т.. В представената разписка за получено отпечатано заявление от името на В.И.Т. от дата 21.10.2015г„ подписът в графа „подпис” е положен от В.И.Т..

Съгласно писмо от ОПП-СДВР вх. № 1079077 от

14.11.2018г. - след извършена проверка в архива на ОПП-СДВР е установено, че на декларация вх. № К 9575/13.11.2015г. от дата 21.10.2015г. липсва ръкописно изписване на основанието, за което се иска издаване на ново СУМПС.

Контролираният съд е извел горепосочената фактическа обстановка въз основа на проверения доказателствен материал, а именно: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелката К.И. (л. 27-28 и л. 60 от ДП); на св. С.Д.(л. 29-30 от ДП); на св. С.Р.(л. 98 от ДП); от способите за доказване: заключение на графическа експертиза - Протокол № 23-Е/2017 /л. 40-41 от ДП/; заключение на графическа експертиза - Протокол № 773/2017 /л. 84-86 от ДП/; веществено доказателство: СУМПС № ********* /л. 9 от ДП/; писмени доказателства: декларация - заявление вх. № К9572 от 13.12.2015г. /л. 10 от ДП/; разписка за получаване на заявление /л. 11 от ДП/; заявление за издаване на документ за самоличност /л. 12 от ДП/; разписка за получено СУМПС от 13.11.2015г. /л. 13 от ДП/; писмо от ГД „НП” до ОПП-СДВР, ведно с копие от писмо вх. № 328600-3417 от 12.07.2016г. на ГДНП - 6 листа на немски език и превод на български език /л. 14-20 и л. 52-59 от ДП/; справка - картон за водач /л. 45 от ДП/; писмо от Дирекция „МОС” до 01 РУ-СДВР /л. 101 от ДП/; писмо от ОПП-СДВР, ведно с приложено към нея копие от заявление - декларация с вх. № К9572 от 13.11.2015г. /л. 36-37 от ДП/; справка за съдимост на обвиняемия Т.