Определение № 33593 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33593 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20261110111974 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. М. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ****, чрез пълномощника му адв. С. Н. С., със съдебен адрес в ****, e-mail: ****против „Кредито" ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя Р.Н.Т..

Твърди се в исковата молба, че на 10.02.2025 г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за кредит № **. В изпълнение на задълженията си по договора ответното дружество е предоставило на ищеца в заем сумата от 700 лв. Условията по договора по кредит са както следва: лихвен процент по кредита - 0.00%, годишен процент на разходите 0.00%, лихва - 0.00 лева, такса експресно разглеждане - 150 лева, брой погасителни вноски – 1, срок на кредита – 30 дни.

А. А. е заплатил на ответното дружество сумата от 1 601,11 лв.

Ищецът излага подробни съображения, че договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с императивни материалноправни норми и добрите нрави и като съдържащ неравноправни клаузи.

Като излага горните фактически твърдения, ищецът моли да бъде прогласена нищожността на договор за кредит № ** от 10.02.2025 г., а при условията на евентуалност на клаузата от договора, регламентираща заплащането на такса за експресно разглеждане и да бъде осъден ответника да върне дадената на нищожно основание парична сума в размер на 460,73 €.

С исковата молба ищцата представя документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Ответникът не оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба относно сключването на договор за кредит № ** от 10.02.2025 г. и неговото съдържание. Ответникът твърди, че на 10.04.2025 г. ищецът е извършил частично плащане в размер на 350 лв., разпределено по счетоводната сметка на кредита за такса при просрочие - 15,00 лв., такса за избраната услуга - 150 лв. и главница - 185 лв. Поради непогасяване на остатъка от главницата и на дължимите последици от забавата „Кредито“ ООД е подало до Софийски 1 районен съд заявление по чл. 410 ГПК. В заявлението са претендирани главница в размер на 700,00 лв., лихва за забава и разноските по заповедното производство, като изрично е посочено, че главницата не включва такси и неустойки. На 30.05.2025 г. ищецът доброволно е превел сумата от 1 129,61 лв. с изрично посочено основание „погасяване на съдебно задължение“. С това плащане са погасени остатъкът от главницата, начислените лихви и такси, както и направените във връзка със заповедното производство разноски. Общият размер на всички извършени от ищеца плащания е 1 601,11 лв., разпределени, както следва 700,00 лв. – главница, 421,25 лв. - съдебни разноски, 195,00 лв. - начисления при просрочие, 121,50 лв. - такса за поисканото удължаване/разсрочване, 150,00 лв. - такса за избраната допълнителна услуга и 13,36 лв. - лихви. След пълното доброволно удовлетворяване на претендираното вземане „Кредито“ ООД е оттеглило заявлението по чл. 410 ГПК и с определение № 25990 от 15.06.2025 г. по ч. гр. д. № 32583 по описа за 2025 г. на СРС, 170 състав, производството е прекратено поради оттегляне на заявлението.

Процесуалният представител на ответното дружество навежда доводи за недопустимост на исковата претенция, тъй като ищецът доброволно е погасил всичките си задължения по процесния договор за кредит. Излага подробни съображения за действителност на договор за кредит № ** от 10.02.2025 г., като твърди, че при сключването му не са допуснати пороци, които да обосновават недействителност на целия договор.

Страните са изразили воля за сключването му, кредитът е предоставен и получен, а договорът съдържа ясно формулирани права и задължения. Договорът е сключен от разстояние в писмена форма на траен носител. В него са посочени размерът на кредита, срокът, падежът, лихвеният процент, ГПР, общата стойност на плащанията, размерът и предметът на допълнителната услуга, начините на плащане, правото на отказ и последиците от забавата. Към него са предоставени погасителен план и преддоговорна информация.

Таксата за експресно разглеждане е посочена отделно и по размер още в началната част на договора и в погасителния план. Съгласно договорните условия това е допълнителна, незадължителна услуга, заявявана изрично от кредитополучателя, която гарантира приоритетно разглеждане на кандидатурата и услугата не е условие за отпускане на кредита и не повишава вероятността за одобряването му. Ищецът е бил предварително информиран, че размерът на предоставения кредит е 700 лв., а общата стойност на плащанията при избраната услуга е 850 лв. Следователно липсва прикриване на размера на поетото задължение или неяснота относно цената на конкретно заявената допълнителна услуга.

Пълномощникът на „Кредито“ ООД оспорва и осъдителната претенция като твърди, че платените от ищеца суми не подлежат на връщане, тъй като договорът за паричен заем е действителен и те са дадени на валидно правно основание. Сочи, че в случай на нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, следва да бъде възстановена само тази такса в размер на 150 лв. Излага съображения, че дори и при недействителност на договора, заемополучателят (ищецът) дължи връщане на чистата стойност на кредита. На връщане не подлежат и разноските в заповедното производство.

С отговора ответникът не прави доказателствени искания и не изразява становище по приемането на писмените доказателства, приложени към исковата молба.

Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.

Приложените към исковата молба писмени документи като относими и допустими следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът намира, че следва служебно да бъде изискано частно гражданско дело № 32583 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 170-ти състав, доколкото материалите по същото са от значение за преценката за допустимостта на настоящето производство – 2 депозирането на отрицателния установителен иск в срок за възражение против заповед за изпълнение.

Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмените доказателства по делото приложените към исковата молба преписи от документи.

УКАЗВА да се изиска от служба „Архив“ при Софийски районен съд частно гражданско дело № 32583 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 170-ти състав.

Съобщава на страните проекта за доклад по делото:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права: а) на 10.02.2025 г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за кредит № **; б) в изпълнение на задълженията си по договора ответното дружество е предоставило на ищеца в заем сумата от 700 лв.; в) условията по договора за кредит са както следва: лихвен процент по кредита - 0.00%, годишен процент на разходите - 0.00%, лихва - 0.00 лева, такса експресно разглеждане - 150 лева, брой погасителни вноски – 1, срок на кредита – 30 дни; г) А. А. е заплатил на ответното дружество сумата от 1 601,11 лв.

2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: а) на 10.04.2025 г. ищецът е извършил частично плащане в размер на 350 лв., разпределено по счетоводната сметка на кредита за такса при просрочие - 15,00 лв., такса за избраната услуга - 150 лв. и главница - 185 лв.; б) поради непогасяване на остатъка от главницата и на дължимите последици от забавата „Кредито“ ООД е подало до Софийски районен съд заявление по чл.

410 ГПК; в) в заявлението са претендирани главница в размер на 700,00 лв., лихва за забава и разноските по заповедното производство; г) на 30.05.2025 г. ищецът доброволно е превел сумата от 1 129,61 лв., с което плащане са погасени остатъкът от главницата, начислените лихви и такси, както и направените във връзка със заповедното производство разноски; д) общият размер на всички извършени от ищеца плащания е 1 601 ,11 лв., разпределени, както следва 700,00 лв. – главница, 421,25 лв. - съдебни разноски, 195,00 лв. - начисления при просрочие, 121,50 лв. - такса за поисканото удължаване/разсрочване, 150,00 лв. - такса за избраната допълнителна услуга и 13,36 лв. – лихви; е) „Кредито“ ООД е оттеглило заявлението по чл. 410 ГПК и с определение № 25990 от 15.06.2025 г. по ч. гр. д. № 32583 по описа за 2025 г. на СРС, 170 състав, производството е прекратено поради оттегляне на заявлението; е) при сключването на договор за кредит № ** от 10.02.2025 г. не са допуснати пороци, които да обосновават недействителност на целия договор; ж) платените от ищеца суми не подлежат на връщане, тъй като договорът за паричен заем е действителен и те са дадени на валидно правно основание, а в случай на нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, следва да бъде възстановена само тази такса в размер на 150 лв.

3. Правната квалификация: предявени са установителни искове с правно основание: чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК вр. чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.

4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.

5. В тежест на ищцовата страна е да установи обстоятелството, че таксата за експресно разглеждане е част от разходите по договора за кредит.

6. В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор за кредит.

3

7. Ищецът и ответникът не признават права, претендирани от ответната страна.

8. Не се спори между страните относно следните обстоятелства: сключването на договор за кредит № ** от 10.02.2025 г. и неговото съдържание, ищецът е заплатил по този договор сумата от 1 601,11 лв.

9. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.11.2026 г., 14,30 часа, за която дата и час да бъдат призовани ищецът и ответникът.

Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис от отговора и приложенията към него- към призовката за ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4