Решение № 2090 от 03.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2090 гр. Бургас, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20222120103888 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба от Н. Г. Г., ЕГН **********, против Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от директора Д. М., седалище в гр.С****, бул.*********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 700 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 82 часа за периода ******* г. - ********* г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефицент 1,143, отчетен като извънреден и сумата от 130 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми за периода от ***** г. до ********** г., ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като *******/********* в ************************ която е на структурно подчинение към *******. Твърди се още, че в този период ищецът е положил общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 640.08 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод, че същият е положил извънреден труд от 82 часа, който ответникът следва да му заплати допълнително и който възлиза на исковата сума.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната ГД «ГП»-МВР, в който претенциите се оспорват по основание и размер, без да се оспорват твърденията на ищеца, че в процесния период е бил ********** при тях, като е полагал труд на смени по график. Счита обаче, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен своевременно. Излага подробни съображения за неоснователност на претенциите.

1

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се претендират 708.06 лева възнаграждение за извънреден труд и 162.77 лева лихва за забава за периода ******** г.- ****** г.

Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че ищецът е ****** на ГД “Гранична полиция“ за процесния период.

Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.

Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за периода от ****** г. до ******* г. е положил 592 часа нощен труд на 12-часови смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 592 часа става 676.66 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 592 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 84.66 часа.

Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 84.66 часа възлиза на 708.06 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на ********** на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на ********** се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, ал.2.

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време на *********** в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала 2 до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период 12.06.2019г. до 09.07.2020г. са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете на чл.3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.

В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, в Наредба № 8121з-776 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и в Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила ******* в МВР в по-неблагоприятно положение от другите ********* - по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща ******* в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.

Следователно - приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения - обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з- 791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период, а именно 322 лева.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание - за процесния период се прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

3

Както стана ясно, от заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент 1.143, е 676.66 часа. Разликата от 84.66 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./, е в размер от 708.06 лева.

Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.

Доколкото с изменението на иска се претендира именно 708.06 лева за извънреден труд от 84.66 часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, за периода от ******** г. до ******* г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По иска за мораторната лихва:

Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за периода до ******* г. е в размер на 162.77 лева, колкото се търси и с изменения иск, поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда - държавна такса в размер на 100 лева и 180 лева за експертиза.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град С****, бул.*********, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Б*****, ул. *********** - адв. Г. С., сумата от 708.06 лева /седемстотин и осем лева и шест стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 84.66 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от ****** г. до ********* г., 592 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ********* г. до окончателното плащане, както и сумата от 162.77 лева /сто шестдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от ********* г. до ******* г.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град С*****, бул.*********, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Б****, съдебен адрес: гр. Б*****, ул. ********** - адв. Г. С. сумата от 400 лева /четиристотин лева/ съдебно-деловодни разноски.

4

ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град С******, бул.************ да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 180 лева /сто и осемдесет лева/ разноски за експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 03.10.2022г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5