Определение № 10151 от 07.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10151 гр. София, 07.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110105976 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. В. Г., чрез адв. А., срещу „ЕРМ З.ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 2999,17 лв.

– представляваща коригирана стойност на електрическа енергия по Констативен протокол № 1028786/29.12.2023 г., за която е издадена Фактура № 0003510884 от 03.01.2024 г.

Ищецът твърди, че е собственик на имот, находящ се в гр. Б, ул. ****, който е присъединен към мрежата на „ЕРМ З.ЕАД. Поддържа, че на 29.12.2023 г. бил изготвен протокол от служители на ответника, които впоследствие поискали от ищеца да го подпише, но той отказал с аргумента, че не е присъствал при неговото съставяне и съответните констатации. След проведен разговор служителите на ответника казали на ищеца, че имало отклонение от консумираната енергия и отразената в електромера, поради което бил съставен процесният протокол. Ищецът твърди още, че на 17.01.2024 г. получил Фактура 0003510884/03.01.2024 г. за дължима сума в размер на 2999,17 лв. с ДДС, съгласно съставения Констативен протокол № 1028786/29.12.2023 г., която сума заплатил, за да не бъде преустановено електрическото захранване към дома му. Впоследствие при повторно „разглеждане“ на процесния констативен протокол ищецът установил липсващи реквизити, подробно посочени в исковата молба, поради което счита, че протоколът не може да бъде приравнен на официален документ и да води след себе си правни последици. Поддържа още, че изчислението на консумираната електрическа енергия следвало да бъде извършено като функция на СТИ при отчитане на класа точност на електромера и при спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ПИКЕЕ, като в случая не била приложена правилно за посочения период. Твърди, че в случая корекцията и преизчисляването следвало да бъде извършена за периода от първата проверка до съставянето на протокола на база средно месечна консумация. Отделно от това, къщата на ищеца се отоплявала с пелетна камина, монтирана през месец август 2023 г., поради което не ползвал електрическа енергия за отопление, а пелети. Ето защо моли съда да уважи предявения отрицателен установителен иск, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2999,17 лв. по 1

Констативен протокол № 1028786/29.12.2023 г., за която е издадена Фактура № 0003510884 от 03.01.2024 г.

С разпореждане от 07.02.2024 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на посочената сума в размер на 2999,17 лв.

С молба от 27.02.2024 г. ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа, че правният му интерес за обосноваване на недължимост на сумата в размер на 2999,17 лв. се извеждал от обстоятелството, че ответникът неправомерно начислил процесната сума, като не спазил изискванията на ПИКЕЕ и по – конкретно чл. 49. На следващо място – при съставянето на протокола не присъствали необходимите два броя свидетели, а протоколът бил подписан от един свидетел към Федерация на потребителите. Не бил присъствал и представител от домакинството на ищеца, респ. от собственика на имота. Не били присъствали и свидетели от комисия за защита на потребителите. В обобщение ищецът посочва, че правният му интерес от предявяването на отрицателен установителен иск се основавал на опорочена процедура по извършване на констатации в ел. таблото, липса на реквизити в констативния протокол, липса на необходимия брой свидетели от независим орган и неправомерно начисляване на сума за електроенергия, която никога не бил разходвал.

Настоящият съдебен състав приема, че само по твърдения на ищеца така предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, като аргументите за това са следните.

Установителните искове, уредени в чл. 124, ал. 1 ГПК, са форма на защита на субективни материални права, като с тях титулярът на правото може да иска по съдебен ред да се установи съществуването или несъществуването му със сила на пресъдено нещо. В разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването, като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това.

За предявяването на установителен иск наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита.

Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, 2 респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията (в този смисъл е Определение № 144 от 13.04.2020 г. по описа на ВКС по ч.гр.д. № 4846/2019 г., III г.о., ГК).

В конкретния случай настоящият състав приема, че предвид извършеното плащане на исковата сума, за ищеца е отпаднал правния интерес за установяване нейната недължимост.

След като процесната сума е платена, за ищеца се явява безпредметно дългът му към ответника за бъде отречен със сила на пресъдено нещо, тъй като това няма да доведе до връщане на тази сума в патримониума на ищеца. Това евентуално би било постигнато чрез предявяване на осъдителен иск, с който би се постигнала цялостна и ефективна защита на накърненото материално право на ищеца като наличието на този по-интензивен способ на защита прави предявения отрицателен установителен иск недопустим (в този смисъл е и Определение № 266357 от 06.04.2021 г. по в.чгр.д. № 2831/2021 г. по описа на СГС, ГО, и др.).

Изложеното предпоставя недопустимост на предявения иск и в приложение на чл.

130 ГПК съдът е длъжен да върне исковата молба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 32449/01.02.2024 г., подадена от Н. В. Г., чрез адв. А., срещу „ЕРМ З.ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 2999,17 лв. – представляваща коригирана стойност на електрическа енергия по Констативен протокол № 1028786/29.12.2023 г., за която е издадена Фактура № 0003510884 от 03.01.2024 г.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3