Определение № 836 от 26.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836 гр. Благоевград, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500732 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК във връзка с чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

“България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, действащо чрез юрк. Е. С.К., насочена срещу Определение № 984/28.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1247/2023 г. по описа на РС – Благоевград. С атакуваното определение първоинстанционният съдебен състав отказал да уважи подадената от жалбоподателя молба с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение в частта за разноските на постановено на 29.01.2024 г. протоколно определение № 201, с което съдът прекратил на основание чл. 232, изр. 1 ГПК производството по гр. д. № 1247/2023г. относно предявените искове от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч., против М. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Б., общ. Б., ул. ”***” № * и Е. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. ”***” № *, общ. Б., като осъдил ищцовото дружество да заплати на всяка една от ответниците съдебноделоводни разноски в размер на по 800 (осемстотин) лева, представляващи заплатено от всяка страна адвокатско възнаграждение. За да постанови сега обжалваното определение първоинстанционният съд взел предвид, че исковото производство било прекратено на основание чл. 232 ГПК, поради 1 което на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски се дължат в полза на ответните страни, които доказали тяхното извършване, а в процесния случай били предявени общо четири иска срещу двама ответници, поради което приложение следвало да намерят минимално установените размери на адвокатски възнаграждения, залегнали в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. С жалбата се възразява, че така определени разноските са прекомерни, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност и не били извършвани действия от страна на ответниците, оправдаващи уважаване на тяхното искане за присъждане на разноски в посочения размер, а процесуалната защита, осъществена от пълномощника по отношение и на двете ответни страни, била идентична. С тези аргументи се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който претенцията за присъждане на съдебно-деловодни разноски да бъде уважена частично.

Постъпил е и отговор от страна на адвокат Р. К. - договорен пълномощник на М. В. и Е. В., в който се посочва, че определението на РС - Благоевград е правилно и законосъобразно, тъй като присъденият размер отговарял на материалния интерес по делото, спецификата на същото и броя на исковете, както и на обема на извършената работа. Изтъква се, че уговореният с договорите за правна защита размер на адвокатско възнаграждение е в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., а освен това е обоснован и справедлив, поради което не следвало да бъде намаляван.

Окръжен съд - Благоевград, след преценка на приложените по делото доказателства и като съобрази възраженията и становищата на страните, установява следното от фактическа и правна страна:

Пред Районен съд - Благоевград е представена искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу ответниците М. и Е. В., като универсални правоприемници на техния общ наследодател С.В.Т. в която се твърди ищцовото дружество да е сключило договор за потребителски кредит № 3018421756 от 29.03.2017 г., по силата на който то е предоставило по банковата сметка на заемополучателя обща сума в размер на 3 000 лв. Поради което се иска да бъде бъде установено по отношение на всяка една от ответниците, че дължи сума от 889,77 лв., представляваща главница по договора за потребителски кредит № 3018421756 от 29.03.2017 г., както и 281,35 лв. – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 26.01.2019 г. до 26.04.2020 г. За посочените вземания била издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. С нарочно протоколно определение, след като приел, че са налице процесуалните предпоставки за това, съдът на основание чл. 232 ГПК прекратил делото поради оттегляне на исковата претенция. С отговора към исковата молба се представени писмени доказателства, видно от които всяка една от ответните страни заплатила в полза на процесуалния представител възнаграждение в размер на 800 лева.

Иницииращата настоящото производство частна жалба е подадена в законоустановения за това срок и изхожда от надлежна страна, насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 248, ал. 1 ГПК). Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. По съществото на спора съдът намира следното:

С оглед ТР № 6 от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд в производството по частна жалба не е обвързан от посочените оплаквания в нея, а следва да извърши цялостна проверка на правилността на обжалвания акт и да се произнесе по същество. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

Видно е от представените от ответниците писмени доказателства, че същите по реда на чл. 52 ЗН извършили отказ от наследство на техния общ наследодател С.В.Т. ЕГН: **********, починал на **** г., вписани в особена книга по описа на Районен съд - Благоевград с Решение № 49 от 07.02.2023 г. по ч.гр.д. № 240 от 2023 г. (по отношение на Е. В., видно от удостоверение с изх. № 937 от 08.02.2023 г.), съответно с Решение № 50 от 07.02.2023 г. по ч.гр.д. № 241/2023 г. (относно заявения отказ на М. В., съгласно удостоверение с изх. № 915 от 08.02.2023 г.). Съдебната претенция по отношение на ответниците е предявена на 13.07.2021 г., като на същата дата е и издадена 3 заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1801 от 2021 г. на РС - Благоевград.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като в практиката на Върховния касационен съд се приема, че тази отговорност не възниква, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и ищецът се е отказал от иска, респ. го е оттеглил поради обстоятелства, които настъпват след предявяването му (Определение от 13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС, IV Г.О.), осъществяването на които обаче е предопределено изцяло от волята на ответника. В Определение № 114 от 12.03.2020 г. по ч.т.д. № 276/2020 г. на Върховен касационен съд, 1во тър. отделение е прието, че подавайки възражение срещу заповедта длъжникът е дал повод за предявяването на иска по чл. 422 от ГПК, тъй като с възражението препятства влизането й в сила. Едва с направения в хода на производството отказ от наследство е отпаднала процесуалната легитимация на ответниците да участват в производството по предявения иск по реда на чл.

422 от ГПК. Прието е, че ищецът не следва да бъде осъждан да заплати на ответници направените разноски за производството. Така посочените аргументи следва да се отнесат към конкретиката и на процесния казус. В случая заявеният отказ от наследство е нововъзникнало обстоятелство, след предявяване на претенцията за съдебна защита, като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което ищецът не е имало как да съобрази поведението си с това обстоятелство към момента на предявяване на иска. Следователно ищецът не е дал неоснователна причина за завеждане на делото, за да бъде ангажирана отговорността му за разноски и при прекратяването на делото съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, особено като се има предвид, че длъжниците извършили отказ от наследство далеч след подаване на възражението по заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, а както е известно в основата на отговорността за заплащане на съдебно-деловодни разноски стои противоправно поведение, каквото обаче в случая не се констатира.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде уважена, а обжалваното определение отменено, като претенцията на ответниците за присъждане на съдебно-деловодни разноски, по-конкретно за адвокатско възнаграждение, оставена без уважение.

4

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 984 от 28.05.2024 г. по гр. д. № 1247 от 2023 г. по описа на РС - Благоевград, като вместо това:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 201/29.01.2024 г. по гр. д. № 1247 от 2023 г. по описа на РС - Благоевград в частта, с която “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, с адрес в град София, бул. “България” № 49, бл. 53, вх. В, е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответниците М. С. В., ЕГН: ********** и Е. С. В., ЕГН: ********** съдебноделоводни разноски в размер на по 800 лева по отношение на всяка една от тях.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно (чл. 248, ал. 3 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5