Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1045 от 22.12.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4515/2021
Вид
Решение № 1045
Подписан
22.12.2021
В сила
25.01.2022
Състав
МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 10 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 11, т. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 9 и 10 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1 т.41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Бургас, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З.М. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120204515 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба на „***” АД, ЕИК *** чрез адв. К.А. от БАК против наказателно постановление № 556122-F583525/04.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Оспорва се изложената фактическа обстановка като сочи, че дружеството разполага с ЕСФП като при доставка на гориво съответно системата регистрирала доставката и изпращала данни до НАП за доставката и движението на получените течни горива. За описаната в НП дата ЕСФП автоматично била подала данни към НАП, за което в системата били генерирани фискални бонове с отговор от НАП „успешно подадена доставка към НАП”, поради което и дружеството не било извършило нарушение. Контролните органи не били взели предвид, че в случая не следва да подават данни в НАП, тъй като получателят на доставките ги е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС. Моли да се отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се представлява.

Депозирано е писмено становище от адв. К.А., който поддържа жалбата, моли за отмяна на НП, претендира заплащане на разноски.

За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт А., който оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 29.09.2021 г., а жалбата е депозирана съгласно отбелязване с п.к. на 06.10.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да 1 се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне от св. Т.Б. на АУАН за това, че при извършена проверка на 16.12.2020г. в 16:40 часа на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - метанстанция „Вито“, находящ се в гр.Бургас, ПЗ Север,УПИ V-177, стопанисван от „***” АД с ЕИК *** се установило, че в обекта е въведена в експлоатация и се използва Електронна система с фискална памет (ЕСФП) -„Дианел плюс” вер.3.5 КL одобрен със свидетелство от БИМ №171FS/28.05.2019г. и свързано към нея фискално устройство с индивидуален номер DL002102 и номер на фискалната памет 59002102, регистрирано в НАП с №4259483.

В хода на проверката след преглед на документи за доставени горива в обекта и направена съпоставка със справка в масивите на НАП за получени горива в търговския обект се установило, че „***” АД в качеството си на данъчно задължено лице-получател по доставки на течни горива не било подало документално данни към НАП на датата на данъчното събитие за доставка на получено количество гориво по Акцизен данъчен документ с: УКН 0000000005673191/15.11.20г.

Дружеството „***“ АД не било подало данни към НАП по гореописаната доставка чрез наличната в търговския обект ЕСФП. Данни по гореописаната доставка не били подадени и чрез електронен документ за получаване в НАП.

Като доказателство за гореописаните факти и обстоятелства бил съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0051351/16.12.2020г.

АУАН е връчен на изпълнителен директор и е вписано възражение, че данни за АДД с УКН 0000000005673191/15.11.20г. са подадени от нивомерната система на обекта в момента на получаване на доставката. Въведени са ръчно на 17.11.20г. обяснение с вх. № ИТ-0010585/17.12.20г.

На 04.06.2021г. е издадено НП, с което АНО е възприел констатациите на актосъставителя и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. По същество съдът намира следното:

Съгласно чл. 118, ал. 10 ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Съгласно чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, 2 съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от посочената Наредба лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване. Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид плащане „резерв 1” - „отложено плащане".

Ал. 3 на чл. 3 от Наредбата предвижда, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

В случая е видно, че доставка на гориво до обект стопанисван от жалбоподателя е била отчетена чрез доставка по нивомер в деня на доставката 15.11.2020г. съгласно представени служебни бонове л. 46 лице и гръб по делото, по които е получен отговор от НАП „ОК” и за което свидетелств а и св. Б.. Доставката е отчетена чрез издадени служебен бон 0157593 и 0157594 от 17.11.2020г. като е посочен УКН 0000000005673191/15.11.20г. Т.е. налице е отчитане на доставката и подаване на данни чрез ЕСФП като е получен от отговор „ОК”.

От една страна в НП се сочи, че задълженото лице – получател по доставки на течни горива не е подал документално данни към НАП на датата на данъчното събитие за доставка на получено количество гориво по АДД, а след това, че не е подало данни към НАП по доставка чрез наличната в търговския обект ЕСФП. В АУАН и НП липсва конкретно посочване какви точно данни е трябвало да подаде жалбоподателя, а с това съществено е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като административнонаказващият орган не е посочил срещу какъв факт трябва да се защитава и какви още документи/данни счита,че трябва да се представят в НАП.

В случай, че АНО счита, че данните са подадени по-късно чрез ЕСФП това обстоятелство също не е залегнало в обстоятелствената част на АУАН и в НП като не е посочено кога според АНО е трябвало да се подаде информацията и коя е датата на данъчното събитие.

Предвид посоченото НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а АУАН на чл. 42, т. 4 ЗАНН.

Нормата на чл. 59а, ал. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ освобождава лицата получатели на доставка от задължението да подават данни по ал. 3 в случаите по чл. 118, ал.

11, т. 5 ЗДДС, а именно когато доставките на течни горива са отчетени като получени чрез електронната им система с фискална памет (ЕСФП). Съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. Когато получателят е отчел доставките чрез ЕСФП, той не е длъжен да подава данни по електронен път с квалифициран електронен 3 подпис съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС и чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. ЕСФП следователно би следвало да изпрати информация и за УКН на еАДД след разчитането на данните от баркода чрез баркода-четец (в този смисъл Решение № 10393 от 13.10.2021 г. по адм. д. № 11248/2020 на Върховния административен съд; Решение № 1496 от 18.11.2021 г. по адм. д. № 1913 / 2021 г. на XXV състав на Административен съд – Варна;

Решение № 678 от 10.05.2021 г. по адм. д. № 440 / 2021 г. на XVIII състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1066 от 16.07.2021 г. по адм. д. № 1167 / 2021 г. на X състав на Административен съд – Бургас).

В АУАН и НП липсват въведени твърдения да е укрита информация от НАП, а в НАП е налице потвърждение на доставките. Дори да се приеме, че не е налице изключението по чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС и не е подадена информация на датата на данъчното събитие, то следва да се има предвид, че в случая, данните по чл.118, ал.10 от ЗДДС са били подадени, това е станало преди извършване на проверката от НАП, не се касае за укриване на доставки, поради което би следвало да се приеме, че е налице хипотезата на „маловажен случай” по чл. 28 ЗАНН като в такъв случай АНО не е следвало да налага административно наказание имуществена санкция, а е следвало да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, с което се постигат напълно целите на наказанието предвид установените обстоятелства.

По тези съображения НП следва да се отмени като незаконосъобразно и неправилно.

Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното постановление се отменя, поради което право на разноски има жалбоподателят, който претендира такива в размер на 300 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие.

Не е направено възражение за прекомерност на възнагражденето, а същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и следва да се присъди в полза на жалбоподателя.