Решение № 49 от 21.02.2020, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 21.02.2020

Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На дванадесети февруари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 605 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.

ИЩЦОВОТО дружество – „А.З.С.Н.В.“ ЕАД *** твърди, че на 01.03.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което вземането на „И. А. М.” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2587887/28.06.2016г. било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.” АД (понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД), ЕИК ************** била правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ********. Приложение 1 от 01.03.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. било представено само с данните на длъжника А.Д.К., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни и приложенията към исковата молба не се представят само на съда. „И. А. М.“ АД упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД (понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД), в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „И. А. М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2587887 от 02.03.2017г. за станалата продажба, чрез Български пощи, с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост, с отбелязване върху обратната разписка, че пратката не е потърсена от получателя. На 12.04.2019г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2587887 за извършената цесия чрез куриер. Към настоящата искова молба представят и молят съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „И. А. М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2587887/12.04.2019г, което да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовават се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и 291 от ГПК - Решение № 3/16.04.14г. по т.д. № 1711/2013г. на I Т.О. и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на II Т.О., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. От друга страна счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.

В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.

Твърди, че на

28.06.2016г. между „И. А. М.“ АД (Заемодател) и А.Д.К. (Заемател) бил сключен Договор за паричен заем с № 2587887, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора. Съгласно клаузите на договора, страните постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1119.84 лева. Договорната лихва по кредита била уговорена от страните е размер на 119.84 лева. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 26.12.2016г. на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 186.64 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска била 29.07.2016г., а падежът на последната погасителна вноска е 26.12.2016г. С подписването на Договора за заем, Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.

На основание сключения Договор за паричен заем и в съответствие с Тарифа за таксите на „И. А.

М.“ АД, в случай че Заемателят забавил заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лева. На основание цитираните разпоредби, на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лева.

Съгласно чл. 4 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 706.86 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 117.81 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 304.45 лева. На основание ЗПК и в съответствие с чл. 8 от сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава е размер на действащата законна лихва за периода от 29.08.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 244.53 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, възлизала в размер на 360.00 лева, с която били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение: 1736 лева, договорна лихва: 33.33 лева и главница: 153.31 лева. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 26.12.2016г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

В тази връзка з.

„А.з.с.н.в.” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията за обща сума в размер на 1756.23 лева, от които: главница 846.69 лева, договорна лихва 86.51 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 533.50 лева, обезщетение за забава в размер на 244.53 лева и такса разходи в размер на 45.00 лева и по образуваното ч.гр.д. № 1597/2018г. по описа на КрлРС, като е издадена Заповед за изпълнение.

Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника - А.Д.К., че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите както следва: 846.69 лева, представляващи главница по договор за паричен заем; 86.51 лева, представляващи договорна лихва за периода от 28.08.2016г. до 26.12.2016г.; 533.50 лева, представляващи неустойка по договора за кредит за периода от 28.08.2016г. до 26.12.2016г.; 45.00 лева, представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

МОЛИ, да бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и присъдени разноски, направени в хода на настоящото производство за заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 лева.

Ответникът, представляван от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв.Т.С. счита предявения иск за допустим, тъй като се твърди наличие на заповед, издадена по ч.гр.д. № 1597/2018г. по описа на КрлРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Искът намира за недоказан, поради което и неоснователен. Твърди, че с представения с исковата молба заверен препис от договор за паричен заем № 2587887 от 28.06.2016г. се установява, че между „И. А.