Решение № 141 от 23.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София В. Ст. Ст. като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600085 по описа за 2022 година

Атакувана е присъда № 20/20.10.2021 г. по н.о.х.д. № 2558/2021 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 13. първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимият О. О. З. е признат за виновен за това, че на 16.12.2020 г., около 21:15 часа в гр.

София, пред денонощен магазин за алкохол и цигари, намиращ се на адрес бул. „Сливница“ № 133 е отнел чужди движими вещи – сумата от 400 лева – една банкнота с номинал 100 лева и шест банкноти с номинал 50 лева; половин банкнота с номинал 50 лева със сер. № БЗ 8379120, на стойност 25 лева; половин банкнота с номинал 50 лева със сер. № БЕ5715859, на стойност 25 лева; половин банкнота с номинал 50 лева със сер. № БЗ 6769314, на стойност 25 лева и половин банкнота с номинал 100 лева със сер. № ГВ 43795953, на стойност 50 лева или всички вещи на обща стойност 525 лева от владението на М. Н. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – хванал и дръпнал държаните от Х. банкноти, при което издърпал от ръката му сумата от 400 лева и скъсал наполовина три банкноти с номинал 50 лева и една банкнотна с номинал от 100 лева, като деянието било извършено в условията на опасен рецидив, след като бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66, ал. 1 НК – по н.о.х.д. № 3131/2016 г. по описа на СГС, влязла в сила на 6.10.2016 г. на наказание 4 години лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и по определение на СРС по н.ч.д. № 17403/2019 г., влязло в сила на 28.2.2020 г., с което е определено общо наказание по н.о.х.д. № 3131/2016 г. на СГС и по н.ох.д. № 5071/2016 г. на СРС в размер на 4 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличено на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1вр. вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на 6 години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е зачел към 1 определеното наказание лишаване от свобода предварителното задържане по мярката за неотклонение „задържане под стража“, считано от 29.12.2020 г. На основание чл. 189, ал. 2 НПК съдът е осъдил подсъдимия З. да заплати направените по делото разноски в размер на 1059.56 лева – по сметка на СДВР – 509.56 лева, разноски от досъдебното производство и по сметка на СГС – 550 лв, разноски от съдебната фаза, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК е осъден да заплати 5 лева, представляващи държавна такса за издаване на 1 брой изпълнителен лист. С присъдата, съдът е върнал на М.Х. веществените доказателства – приложените на л. 178 от досъдебното производство банкноти.

Настоящата въззивна проверка на присъда № 20/20.10.2021 г. на СГС, НО, 13. състав следва да обсъди доводите на подсъдимия З. и неговия защитник, залегнали във въззивните им жалби. В жалбата на защитника на подсъдимия З. се твърди, че доказателствата по делото са били тенденциозно разгледани; че показанията на разпитаните по делото свидетели били противоречиви, което не е преодоляно от съда, дори след приобщаването на показанията им от досъдебното производство; че показанията на пострадалия М.Х. също били противоречиви по отношение на размера на липсващата сума и състоянието му преди покупката от инкриминираното заведение; че в показанията на свидетеля В. Х. се твърди, че липсващите пари били 300 лева, а при идването си в магазина М.Х. бил в окаян вид, наранен по лицето. Защитникът настоява, че доказателствата по делото не са изследвани пълно и безпристрастно, поради което не е установена обективната истина по случая. С жалбата се отправя искане за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаването на подсъдимия. С жалбата на подсъдимия от 1.11.2021 г. се изразява недоволство от присъдата на СГС; счита се за несправедливо осъден, тъй като показанията на свидетеля М.Х. били неубедителни; твърди, че не е извършил престъплението, поради което моли въззивния съд да разгледа аргументите му.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП изразява становище, основано на приетата от апелативния съд съдебно-психиатрична и психологична експертиза, за това, че подсъдимият разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си – както към датата на деянието, така и към настоящия момент.

Прокурорът поддържа, че от доказателствата по делото несъмнено се установява извършеното при опасен рецидив престъпление грабеж. Счита, че първоинстанционната присъда е справедлива, поради което моли да бъде потвърдена.

Подсъдимият З., лично и чрез своя защитник, поддържа депозираната срещу присъдата жалба и настоява за нейното уважаване. Защитникът адвокат М. развива аргументи: че по делото не е доказано авторството на деянието, тъй като присъдата е основана на показанията на свидетеля М.Х., но липсват записи от видеокамери в района; че показанията на свидетеля М.Х. не следва да се възприемат, тъй като той е пострадал от престъплението, бил е в пияно състояние, не е знаел какво се е случило с него и парите му; че не следва да се кредитират и показанията на свидетеля В. Х., тъй като той не е бил очевидец на деянието; че не е доказано З. да е избягал от мястото на деянието. Защитникът пледира за отмяна на осъдителната присъда и за признаване на подсъдимия за невиновен.

В лична защита подсъдимият заявява, че делото не се е гледало обективно в първата инстанция – тъй като съдът разгледал доказателствата тенденциозно; че показанията на разпитаните свидетели не били разгледани правилно, тъй като те били противоречиви; че показанията на свидетеля М.Х. били противоречиви, както по отношение на размера на отнетата сума, така и за състоянието му преди покупката от инкриминираното заведение; че показанията на другия свидетел В. Х. също не установяват размера на отнетата сума.

Подсъдимият отрича да е извършил престъплението, поради което моли да бъде оправдан.

Подсъдимият З. в последната си дума моли за оправдателна присъда.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

2

Жалбите на подсъдимия З. и неговия защитник са неоснователни.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от състава на Софийския градски съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Доказателствените материали по делото, събрани в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, проверени от съда и приобщени по надлежния ред:

- гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия О.З. З., дадени в хода на съдебното следствие – л. 106 – л. 108 от съдебното дело по н.о.х.д. № 2558/2021 г. на СГС; показанията на свидетеля С. М. Ц., дадени в хода на съдебното следствие – л. 108 от съдебното дело по н.о.х.д. № 2558/21 г. на СГС; показанията на свидетеля М. Н. Х., дадени в хода на съдебното следствие – л. 133 – л. 135 от съдебното дело по н.о.х.д. № 2558/21 г. на СГС, както и тези, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК– л. 20 – л. 23 от досъдебното производство; показанията на свидетеля В. Р. Х., дадени в хода на съдебното следствие – л. 135 – л. 138 от съдебното дело по н.о.х.д. № 2558/21 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр с ал. 1, т. 1 НПК в частта за неговите възприятия от инкриминирания инцидент между подсъдимия и пострадалия – л. 24 от досъдебното производство;„

- писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК: протокол за разпознаване от 30.12.20 г . – л. 26 – л. 27 от досъдебно производство; протокол за оглед на веществени доказателства от 12.2.2 1 г. и фотоалбум към него – л. 77 – л. 78 от досъдебно производство; протокол за доброволно предаване от 18.12.20 г . – л. 32 от досъдебно производство; съдебномедицинско удостоверение № 317 /20 г. – л. 32 – л . 33 от досъдебно производство; епикризи по отношение подсъдимия – л. 128 – л.129 от досъдебно производство; справка за съдимост на подсъдимия – л. 34 – л. 37 от досъдебното производство;

- заключенията на назначените и изготвени по делото съдебно-психиатрична и психологическа експертиза за подсъдимия – л. 132 – л. 146 от досъдебното производство; съдебно-психиатрична и психологическа експертиза за пострадалия – л. 106 – л. 114 от досъдебното производство; оценителна експертиза – л. 99 – л. 101 от досъдебното производство.

Изброените по-горе доказателствени материали, анализирани от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност, изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото – извършено ли е деянието, неговото авторство, механизма на осъществяването му, субективната му страна, личността на подсъдимия, степента на неговата обществена опасност.

Описаните доказателства и доказателствени средства позволяват да се приеме за безспорно установено, че на 16.12.2020 г., свидетелят М. Н. Х. бил на работа в УМБАЛСМ „Пирогов“, където изпълнявал функциите на санитар. На 16.12.2020 г. той бил дневна смяна с работно време от 8:00 часа до 20:00 часа.

Около 20:00 часа М.Х. свършил работа и около 21:00 часа взел такси от стоянката пред болничното заведение. Около 21:10 часа свидетелят слязъл от таксито на бул.

„Сливница“, на спирката за автобуси и тролейбуси „Оряхово“ в посока центъра и бул.

„Константин Величков“. След като слязъл от таксито, той се отправил към близкото денонощно заведение за кафе, алкохол и цигари „АБВ“, намиращо се в непосредствена близост до спирка „Оряхово“, на бул. „Сливница“ № 133. Около 21:15 ч. М.Х. се намирал пред денонощното заведение. Той бил употребил алкохол и имал видими наранявания по лицето. В заведението по това време продавач бил свидетелят В. Р. Х., а заведението било празно и нямало хора.

Свидетелят В. Х. познавал подсъдимия – той често идвал в заведението и от разговори с него знаел, че е от ромски произход и по прякор го наричат „Маугли“. З.

3 застанал непосредствено до гишето за обслужване на клиенти на заведението. Той бил облечен с тъмно яке и тъмен анцуг, носел черна медицинска маска, поставена на лицето На главата си подсъдимият имал черна зимна шапка, а върху нея – качулка, също черна на цвят.

След като З. бил вече пред гишето на заведението, към него се насочил свидетелят М.Х., който поискал от продавача В. Х. да си купи кутия цигари и алкохол – водка „Флирт“ от 250 мл. Свидетелят В. Х. познавал и него отпреди това, тъй като същият често идвал в заведението. Той забелязал, че М.Х. има наранявания по лицето, но не го попитал за начина на получаването им. Подсъдимият помолил пострадалия да го почерпи с едно кафе.

Свидетелят М.Х. се съгласил, при което поръчал на продавача да направи едно кафе за З..

Свидетелят В. Х. се обърнал навътре в заведението към кафемашината, за да направи кафето. След като направил поръчката, М.Х. посегнал към окаченото на врата му и под якето кожено калъфче, в което държал парите си. В калъфчето имало 670 лева, разпределени по следния начин: две банкноти с номинал 100 лева, девет банкноти с номинал 50 лева и една банкнота с номинал 20 лева. Банкнотите били сгънати и поставени една до друга, като за да вземе банкнотата от 20 лева, с която да плати сметката, пострадалият следвало да извади всички банкноти от калъфчето. В този момент и докато свидетелят М.Х. държал банкнотите в ръката си, З. посегнал бързо, хванал с ръка банкнотите и ги дръпнал. Свидетелят стиснал здраво банкнотите. При дърпането подсъдимият успял да издърпа от ръката на М.Х. една банкнота с номинал 100 лева и шест банкноти с номинал 50 лева, като едновременно с това скъсал наполовина втората банкнота с номинал 100 лева със сериен номер ГВ43795953 и останалите три банкноти с номинал 50 лева и серийни номера БЗ 8379120, БЕ 5715859 и БЗ 6769314. След като издърпал и взел банкнотите и по една половина от всяка скъсана банкнота, подсъдимият З. побягнал.