Решение № 319 от 25.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Пазарджик, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220200504 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. М. П., ЕГН- **********, с адрес:

***********, район „*********, против Наказателно постановление № 2023340-01-8 от 07.02.2023 г. издадено от Началник РУ- Септември при ОДМВРПазарджик, с което за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 100 лева.

В жалбата обобщено се релевират възражения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, като се иска неговата отмяна и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, излагайки подробни аргументи в представено писмено становище. Прави искане за присъждане на сторените съдебноделоводни разноски за заплатен адвокатски хонорар, в т.ч. и за допълнителен хонорар, както и за разходи за гориво, за което са представени договор за правна защита и съдействие, списък на разноските и касов бон.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото е представено писмено становище по същество от процесуалния представител на АНО, в което се излагат доводи за обоснованост и законосъобразност на НП, поради което се иска същото да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че: на 20.01.2023 г.,около 10:30часа, в качеството си на управител на хотел „****“ -„Варварски минерални бани“, в землището на с. Варвара, не е изпълнил писмено полицейското разпореждане, издадено и подписано по надлежния ред от 17.11.2022г., в 17:00 часа, от мл. ПИ И.В.А. на длъжност мл.автоконтрольор при РУ гр.Септември , а именно: „В качеството си на собственик и управител на хотел „****“ да не допуска в сондаж №3 неоторизирани лица да извършват ремонтни или каквито и да е било други дейности в СОЗ №3“, изразяващи се в издаване на писмена заповед № 221 123-01/23.11.22 г. за възлагане на ремонтни дейности в СОЗ № 3 на негови служители, посочени в заповедта- с посочена дата за изпълнение 20.01.2023 г.

Неизпълнението на разпореждането се изразявало в това, че на посочения ден и час П. разпорежда и допуска лицата Т.Д.П., К. Г. Я., В.Г.Д., Д.Б.Г. и С.Д.Д. да влязат в сондаж №3и да извършват ремонтни дейности.

Така констатираното от актосъставителя св. Р. М. съставлявало нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР, поради което на 20.10.2023 г. съставил на жалбоподателя АУАН в негово присъствие, след което му го предявил и връчил екземпляр срещу подпис. В акта нарушителят посочил, че възразява срещу отразеното в акта и че ще оспори допълнително същия.

Въз основа на акта на 07.02.2023 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 19.03.2023 г., което се установява от разписката към НП. Жалбата против НП била подадена от наказаното лице лично директно в съда по куриер на 24.03.2023 г., видно от товарителница на 2 л.4 от делото, поради което съдът я немери за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства посредством показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените доказателства и веществени доказателствени средства- снимки, приети по делото.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

След анализ на събраните доказателства по делото съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение водещо до накърняване правото на защита на санкционираното лице.

Според настоящия съдебен състав, издаденото НП не отговаря на императивното изискване на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, която правна норма въвежда като задължителен реквизит на НП пълно, точно и ясно описание на нарушението, като се посочат обстоятелствата, при които е извършено (съставомерните обстоятелства). Такова нарушение е допуснато и при съставянето на предхождащия го АУАН, като не е спазена съответно разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН.

Повдигнатото административно обвинение е за нарушение на разпоредбата на чл.64 ал.4 от ЗМВР, която разписва, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Тази правна квалификация е посочена на база направеното словесно описание на нарушението в горепосочения смисъл.

Също така следва да се посочи, че жалбоподателят е наказан на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР, която норма освен санкционна част, съдържа и състава на нарушението, а именно: „който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление“.

Имайки предвид тези уточнения, съдът счита че словесното описание на нарушението е непълно, тъй като не са посочени всички изискуеми от закона 3 съставомерни обстоятелства. Вярно е, че е посочена дата и място на извършване на нарушението, както и това че не е изпълнено разпореждане на орган на МВР, като е посочен кой е този орган и в какво се изразява разпореждането му. Тук веднага трябва да се каже, че възраженията на пълномощника на въззивника за това, че при цитиране на разпореждането на полицейския орган в НП недопустимо същото е разширено като е добавено, че е разпоредено и недопускане на извършване „на всякакви други дейности“ освен ремонтни такива (Виж Разпореждане на полицейски орган на л.29 и НП). При това положение неправомерно с НП е разширено повдигнатото спрямо жалбоподателя административно обвинение, което е недопустимо, тъй като за пръв път при санкционирането му с този акт му се вменяват обстоятелства, които нито са посочени в АУАН, нито в издаденото полицейско разпореждане. По този начин се нарушава правото на защита на наказаното лицеи и само това основание е достатъчно, за да бъде отменено НП като незаконосъобразно.

Както се посочи по-горе обаче, настоящият съдебен състав счита, че в обстоятелствената част на АУАН и НП не са посочени всички обстоятелства, касаещи състава на извършеното административно нарушение. Не става ясно разпореждането на полицейския орган- мл. автоконтрольор при РУСептември ПИ И.А. по какъв повод е било издадено, тъй като разпоредбата на чл.257 ал.1 от ЗМВР изисква то да е направено в изпълнение на неговите функции. Видно от посоченото е, че длъжността, която заема този орган на МВР е свързана с осъществяването на пътен контрол. Същевременно издаденото от него разпореждане е свързано предвид съдържанието му с охрана на вододайната зона- СОЗ сондаж №3. При това положение се поставя въпроса дали ПИ Араланов е издал въпросното разпореждане в изпълнение на неговите функции. Възможно е към онзи момент, когато е издадено полицейското разпореждане, да са му били възложени такива функции свързани с охраната на СОЗ, но такива обстоятелства в обстоятелствената част на АУАН и НП не са посочени, най-малко не е отразено, че това разпореждане е издадено в изпълнение на функциите на този полицейски орган, така както разписва правната норма. Всичко това води и до неяснота по какъв повод е било издадено това полицейско разпореждане.

По-нататък налице е неяснота относно изпълнителното деяние на нарушението. Няма спор, че то се изразява в неизпълнение на разпореждането 4 на органа на МВР, като следва да се посочи по какъв начин нарушителят не е изпълнил полицейското разпореждане. Изхождайки от съдържанието на последното, би следвало жалбоподателят в качеството му на управител и собственик на хотел „****“ да не допуска в сондаж №3 в СОЗ неоторизирани лица да извършват ремонтни дейности. В описанието на нарушението е посочено, че неизпълнението на разпореждането се изразявало в това, че жалбоподателят е издал писмена заповед, с която е възложил ремонтни дейности в сондаж №3 на СОЗ на посочените в заповедта негови служители, които да бъдат изпълнени на 20.01.2023 г., като е разпоредил и допуснал цитираните в АУАН и НП лица да влязат в сондаж №3 и да извършат ремонтни дейности. При това положение на първо място е неясно какво е имал предвид полицейският орган посочвайки, че не следва да бъдат допускани в сондажа „неоторизирани лица“. В нормативните актове, регулиращи дейността в вододайните обекти и СОЗ няма легална дефиниция на това понятие.

Принципно терминът „неоторизиран“ се използва в контекста на информационната сигурност и означава, че дадено лице или система не е получила официално разрешение или потвърждение за достъп до определена информация или ресурс. В конкретния случай, най-вероятно полицейският орган е имал предвид, че жалбоподателят като собственик и управител на хотела не следва да допуска лица, най които не е дадено разрешение за достъп до обекта. При това положение обаче е налице противоречие между посоченото в полицейското разпореждане и описанието на действията на жалбоподателя, с които е реализирал неговото неизпълнение, тъй като се сочи, че той е издал заповед, с която изрично е възложил на „свои служители“ да извършат ремонти дейности в сондажа на посочената (инкриминираната) дата.

Казано с други думи за наказаното лице, а и за съда е неясно защо АНО, а и актосъставителят са приели, че жалбоподателят е допуснал „неоторизирани лица“ да извършват ремонтни дейности в сондаж №3 в СОЗ.

Най-сетне в словесното описание на нарушението не е посочено задължителното съставомерно обстоятелство, а именно че извършеното нарушение не съставлява престъпление. Още повече, че от доказателствата по делото се установи, че по случая е била образувана прокурорска преписка, която е приключила с постановление на прокурора за отказ да се образува ДП 5

(Виж постановлението на л.139 от делото).

Така посочените допуснати процесуални нарушения водят до незаконосъобразност на НП, което пък е достатъчно основание за неговата отмяна.

Съдът обаче намира, че е налице и още едно основание за отмяна на НП, дори и хипотетично да се допусне, че не са налице визираните по-горе нарушения на процесуалния закон. Това е така, тъй като извършеното от жалбоподателя не съставлява административно нарушение на разпоредбата на чл.257 ал.1 във вр. с чл.64 ал.4 вр. ал.1 от ЗМВР. Както се посочи и по-горе съгласно издаденото писмено полицейско разпореждане, връчено лично на жалбоподателя и за което няма данни да е било обжалвано пред съда, следователно е и влязло в сила към датата на деянието, а това означава че е било задължително за лицето спрямо което е постановено, жалбоподателят не е следвало да допуска в Сондаж №3 на СОЗ неоторизирани лица да извършват ремонтни дейности в сондажа. Както се установи от събраните по делото доказателства на инкриминираната дата в сондажа са били установени лица, които са извършвали ремонтни дейности по повод възникнала авария в хотела, която е следвало да бъде отстранена. От събраните доказателства свързани с разрешителното за водовземане, издадено на дружество „****“ ООД (стопанисващо въпросния хотел и чиито управител е жалбоподателя) от Басейнова дирекция „ИБР“- Пловдив и показанията на св. Г. Д.- гл. експерт в дирекция Контрол в БД, се установи, че именно БД „ИБР“- Пловдив контролира достъпа до сондажите в СОЗ и че било дадено писмено предписание на Община Септември да не възпрепятства достъпа на дружеството да отчита стойностите на водомера и да отстранява възникнали аварии в СОЗ. Установи се, че жалбоподателят в качеството си на управител и собственик на хотел „****“ е издал заповед, с която е разпоредил на служители на хотела да извършат спешен ремонт на помпата, захранваща хотела с минерална вода, поради възникналата авария. Тоест в сондаж №3 на СОЗ са били извършени ремонтни дейности от лица оторизирани да влязат в зоната и да извършат този ремонт в сондаж №3. Вярно е, че за извършването на този ремонт не е била уведомена Община Септември, която стопанисва находището за минерална вода Варвара, съгласно заповед на МОСВ. Такова задължение обаче с издаденото писмено полицейско разпореждане не е било постановено. Така че, не може да се вменява на жалбоподателя, че не е 6 изпълнил разпореждането на органа на МВР, тъй като не е уведомил Община Септември за това, че ще извършва ремонт в СОЗ и да осъществява същия в присъствието на служители на Общината. В този случай Община Септември би могла да предприеме необходимите мерки по закон спрямо собственика на хотела, респ. дружеството, на което е издадено разрешителното за водовземане.