Решение № 244 от 31.03.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1030/2024
- Вид
- Решение № 244
- Подписан
- 31.03.2025
- В сила
- 18.04.2025
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 137 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 244 гр. Бургас, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501030 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана жалба от „А. Димитров“ ЕООД със седалище гр. Бургас в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20238040400101 против действията на Частен съдебен изпълнител Делян Николов по цитираното изпълнително дело, изразяващи се в изготвено на дата – 13.06.2024г. Разпределение на парична сума.
В жалбата се посочва, че в изготвеното разпределение са допуснати редица неточности, които са довели до незаконосъобразност и недопустимост на обжалвания акт. Посочва се, че недопустимостта на атакуваното разпределение произтича от липсата на достатъчна конкретизация на отделните вземания на взискателите, което препятства индивидуализацията им и това води до невъзможност да бъде изяснена волята на съдебния изпълнител, а от събраните доказателства по делото и до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение.
В жалбата се посочва, че като взискател в изготвеното разпределение е посочена Националната агенция за приходите с дължима сума от 3 576, 48 1 лева, но не става ясно защо съдебния изпълнител е разпределил тази сума въз основа на привилегията на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. В жалбата се посочва, че е неправилно изчислена и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и сумата следва да бъде значително по-малка, като жалбоподателят излага и своите изчисления.
Претендира се атакуваното разпределение да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.
Ответните страни по жалбата – „Агроводинвест“ ЕАД – в качеството му на длъжник, „Лексакт“ ООД – в качеството му на първоначален взискател и Национална агенция по приходите – в качеството й на присъединен взискател за вземания на Държавата не депозират писмени становище по депозираната жалба и не изразяват становище по основателността й.
Частен съдебен изпълнител Делян Николов е представил по делото и Мотиви на обжалваното Разпределение от 13.06.2024г. на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията на твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира да установено следното:
По делото не се спори, че изпълнително производство № 101/2023г. е образувано въз основа на депозирана молба от страна на И. Ж. Б. – О. въз основа на издаден Изпълнителен лист от 11.11.2022г. от Районен съд – София въз основа на влязло в законна сила Решение № 10385 от 26.09.2022г., постановено по гр. дело № 28955/22г. по описа на Районен съд – София, по силата на който е осъдено „Агроводинвест“ ЕАД със седалище гр. София да заплати на И. Ж. Б. сума в размер на 6 438, 30 лева, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.06.2022г. до окончателното плащане.
От представените доказателства се установява и обстоятелството, че взискателят И. Ж. Б. е цедирала своето вземане на „Лексакт“ ООД и с нарочно Разпореждане от 29.03.2023г. (лист 93 от изпълнителното производство), ЧСИ Николов е конституирал дружеството в качеството му на взискател.
С Разпореждане от 11.04.2023г. в изпълнителното производство е 2 присъединен и взискателя „А. Димитров 49“ ЕООД (лист 111 от изпълнителното производство) за дължими суми от страна на длъжника в размер на 11 629, 90 лева – главница и сума в размер от 909, 82 лева, представляваща лихва.
По делото не се спори и относно обстоятелството, че част от дължимите суми спрямо дружеството – „Лексакт“ ООД са погасени съобразно разпределение, което е извършено по друго изпълнително дело (лист 152 от изпълнителното производство) и при изготвяне на атакуваното разпределение, съдебният изпълнител е отчел това обстоятелство.
По делото не се спори, че на 13.06.2024г. по делото е изготвено Разпределение на сума в размер от 8 571, 99 лева, получена вследствие на наложен запор на сметки в Обединена Българска Банка АД на длъжника – „Агроводинвест“ ЕАД. Видно от изготвеното разпределение – взискателите в изпълнителното производство са „Лексакт“ ООД – първоначален взискател с дължима сума в размер на 27, 97 лева (част от дълга на дружеството е погасена съобразно предходно разпределение), „А. Димитров 49“ ЕООД в качеството му на присъединен взискател с дължима сума в размер на 19 396, 69 лева и Национална агенция по приходите с дължима сума в размер на 3 576, 48 лева. Съдебният изпълнител е изготвил изключително подробна сметка за дължимите суми на всеки един от взискателите с подробно посочване на сумите по пера и с посочване на всяка една от сумите от къде произтича и на какво основание се дължи и в този смисъл, настоящата инстанция намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е налице достатъчна конкретизация на отделните вземания на взискателите.
Видно от изготвеното Разпределение от 13.06.2024г. от цялата сума в размер на 8571, 99 лева, съдебният изпълнител на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е разпределил сума в размер на 36 лева – такса за изготвяне на разпределение и сума в размер на 48 лева, представляваща такси за уведомяване на страните за предстоящото разпределение – общо – сума в размер на 84 лева и след приспадане на тази сума е останалата за разпределяне сума в размер на 8 487, 99 лева.
Видно от изготвеното Разпределение от 13.06.2024г. от остатъка на сумата в размер от 8 487, 99 лева, съдебният изпълнител е разпределил на основание чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД сума в размер на 27, 97 лева в полза на 3 първоначалния взискател – „Лексакт“ ООД, посочена като трудово възнаграждение и е начислил на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ такса за събраното вземане в размер на 12 лева – общо – сума в размер на 39, 97 лева и след приспадане на тази сума е останала за разпределяне сума в размер на 8 448, 02 лева.
Видно от изготвеното Разпределение от 13.06.2024г. от остатъка на сумата в размер на 8 448, 02 лева, съдебният изпълнител на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД е разпределил в полза на Националната агенция по приходите сума в размер от 3 576, 48 лева и е начислил на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ такса за събраното вземане в размер на 367, 34 лева – общо – сума в размер на 3 943, 82 лева и след приспадане на тази сума е останала за разпределяне сума в размер на 4 504, 20 лева.
От останалата за разпределяне сума в размер на 4 504, 20 лева, съдебният изпълнител е отделил сума в размер на 385, 61 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събраното вземане с ДДС и остатъка от 4 118, 59 лева е разпределил в полза на жалбоподателя по делото – „А. Димитров 49“ ЕООД на основание чл. 137 от ЗЗД.
В конкретния случай – в жалбата се твърди, че по делото няма данни от какви задължения на длъжника – „Агроводинвест“ ЕАД произтичат дължимите суми към Национална агенция за приходите и не може да се направи извод дали тези вземания следва да се ползват с привилегията на чл.
136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, предвид обстоятелството, че вземанията за глоби, дължими към Държавата не се ползват с привилегията на чл. 136, т. 6 от ЗЗД.
Видно от представеното изпълнително производство, преди да извърши атакуваното Разпределение от 13.06.2024г., съдебният изпълнител е отправил искане до Национална агенция по приходите да посочи какви са задълженията на длъжника и в отговор на това искане по делото е представено Удостоверение с вх. № 12125 от 27.05.2024г. по описа на ЧСИ Николов, от което е видно, че дружеството – длъжник дължи на Държавата сума в размер от 3 365, 62 лева, представляваща главница и сума в размер на 210, 66 лева, представляваща – общо – сума в размер от 3 576, 48 лева. По делото няма данни тези вземания, дължими на Държавата да произтичат от глоби, поради което и правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е разпределил тази сума в съответствие с разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД, поради което 4 и това възражение е неоснователно.
По отношение на наведеното възражение, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не е правилно определена и е събрана по-голяма сума от страна на съдебния изпълнител, съдът намира следното:
Видно от изготвеното разпределение, съдебният изпълнител е определял такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по отношение на всяка една от сумите, които е разпределял в полза на всеки един от взискателите, което според настоящия състав противоречи на разпоредбата на чл. 26 от ТТРЗЧСИ, в която изрично се посочва, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. В конкретния случай – целия дълг следва да възлиза на сбора от сумите, дължими на всеки един от взискателите, а именно – 23 001, 14 лева (27, 97 лева + 19 396, 69 лева + 3 576, 48 лева), а сумата, която ще бъде разпределяна е в размер на 8 571, 99 лева. В този смисъл, съдът намира, че не следва да се определя такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху всяка една от сумите, които се разпределят в полза на взискателите, а следва да се определи такса по т. 26 от Тарифата, която е върху целия дълг – 23 001, 14 лева, а в конкретното разпределение да се събере такса по т. 26 от Тарифата, съответстваща на събраната сума – 8 571, 99 лева.
Съобразно предвиденото в т. 26, буква „г“ от ТТРЗЧСИ при общ дълг от 23 001, 14 лева дължимата такса се определя на сума в размер от 1 600, 07 лева (820 лева + 6 на сто за горницата над 10 000 лева). При положение, че не се събира целия дълг, а само част от него, то следва да бъде определена и такса, съответстваща на събраната сума – тоест – съответстваща на 8 571, 99 лева, която възлиза на сума в размер от 596, 31 лева без ДДС и на сума в размер от 715, 57 лева с включен в тази сума ДДС.
При съпоставка с общия размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която е начислил съдебния изпълнител при атакуваното разпределение става ясно, че същата възлиза на сума в размер от 764, 95 лева (12 лева + 367, 34 лева + 385, 61 лева) и се налага извода, че съдебният изпълнител е начислил такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер по-голям от размера, който следва да бъде определен съобразно правилото, прието в т. 26 от ТТРЗЧСИ, а именно – 715, 57 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че в конкретния случай 5 атакуваното разпределение следва да бъде отменено и да бъде извършено ново разпределение, както следва – при разпределяне на сума в размер от 8571, 99 лева следва да бъдат разпределени разноски по изпълнението в размер на 36 лева, представляваща такса за изготвяне на разпределение, сума в размер на 48 лева, представляваща такси за уведомяване на страните и сума в размер от 715, 57 лева, представляваща т. 26 от ТТРЗЧСИ върху цялата сума за разпределение от 8 571, 99 лева с включен ДДС – общо – сума в размер от 799, 57 лева (36 + 48 + 715, 57 = 799, 57) и остава за разпределение сума от 7 772, 42 лева.
Съобразно дължимите суми на всеки един от взискателите и реда на техните привилегии, посочен в чл. 136 от ЗЗД, съдът намира, че на основание чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД в полза на „Лексакт“ ООД следва да бъде разпределена сума в размер на 27, 97 лева и като остатък за разпределение остава сума в размер от 7 744, 45 лева.
На основание чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД в полза на Национална агенция по приходите следва да бъде разпределена сума в размер от 3 576, 48 лева и на основание чл. 137 от ЗЗД в полза на жалбоподателя по делото – „А.
Димитров 49“ ЕООД следва да бъде разпределен остатъка от сумата в размер на 4 167, 97 лева (7 744, 45 – 3 576, 48 = 4 167, 97 ), предвид обстоятелството, че вземането на жалбоподателя не се ползва с привилегия и следва да бъде удовлетворено след като бъдат удовлетворени останалите вземания, ползващи се с някоя от предвидените в чл. 136 от ЗЗД привилегии.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена, Окръжен съд – Бургас намира, че изготвеното разпределение от 13.06.2024г. следва да бъде отменено и вместо него да бъде изготвено ново разпределение в изложения по-горе смисъл.
Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8c51045-276d-4b7a-a916-ee374c5e54d9