Решение № 486 от 09.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Велико Търново, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Колева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №

20214100100322 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от М. ИВ. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес град Велико Търново, ул.”Н. Г.” № 3, чрез пълномощник – адвокат А.П., срещу Община Велико Търново, срещу Община Велико Търново, в която и щецът твърди, че на 01.03.2018г. около 17 часа в град Велико Търново, при преминаване на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „Л. К.“ и ул.“М.“, от страна на Кооперативния пазар, след като стъпил върху маркировката на пешеходната пътека, се подхлъзнал и паднал. Посочва, че изпитал остра и силна болка в областта на левия крак, не могъл да се изправи и изчакал пристигането на линейката. След преглед в Ортопедично отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново било установено, че в резултат на падането е получил счупване на костите на подбедрицата на левия долен крайник. Сочи, че това наложило оперативна процедура, чрез която била поставена метална остиосинтеза и издаден болничен лист за общо 37 дни.

Твърди, че в резултат на това е претърпял описаните в ИМ неимуществени вреди, които оценява на сумата от 30 000 лв. Посочва, че с влязло в законна сила съдебно решение по гр.дело № 3138/2018г. на ВТРС е бил уважен частичния му иск за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него в резултат от непозволеното увреждане неимуществени вреди, настъпило поради лошото изпълнение на работата, възложена от ответника по полагането на пътната маркировка на процесната пешеходна пътека. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната община да му заплати сумата от 29 000 лв., частично от пълния размер на иска от 30 000лв., за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за оказаната му безплатна правна помощ.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по 1 чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответната община е подала писмен отговор на ИМ, в който заема становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Оспорва размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Прави правоизключващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че същият се е придвижвал без нужното внимание и концентрация.

Прави правопогасяващо възражение досежно претендираното вземане за лихва за забава с правно основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД. В същия срок е направил искане за привличането на трето лице помагач – „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, което е изпълнител по сключени с община Велико Търново договори на маркировката на процесната пешеходна пътека. С определение № 769:06.08.2021г. съдът е конституирал посоченото дружество в това процесуално качество по делото.

В съдебно заседание ищецът, лично и с пълномощника си, поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения с нея иск в пълен размер. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответната община, представлявана в съдебно заседание от директор Дирекция „Правно обслужване и управление на собствеността“ при община Велико Търново Д.Й., оспорва исковата претенция и поддържа направените с писмения отговор на ИМ възражения. Моли за отхвърлянето й изцяло, евентуално за уважаването й в по-нисък от претендирания размер, по съображения, подробно изложени в писмена защита. Претендира разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ответника заема оспорва предявения иск, включително и по размер. Моли за отхвърлянето му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, че с решение № 109/21.01.2020г. по гр.дело № 3138/2018г. по описа на Районен съд-Велико Търново ответната община е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата от 1 000 лв. по предявения като частичен иск от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане, настъпило на 01.03.2018г. поради лошо изпълнение на възложената от ответника на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД работа по полагане на пътна маркировка на кръстовището на ул.“Л.К.“ и ул.“М.“ в град Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Не се спори по делото и съдът констатира след извършена служебна справка, че посоченото първоинстанционно решение е било потвърдено с решение № 507/17.11.2020г. по в.гр.дело № 234/2020г. на ВТОС и е добило законна сила от 17.11.2020г., като необжалваемо.

Представени са Договори от 01.09.2016г. и от 01.09.2017г., сключени между община Велико Търново, като възложител и „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, като изпълнител, с предмет направа на хоризонтална маркировка и направа и поддръжка на вертикална сигнализация на пътно-транспортната мрежа и дейности по организация на движението на територията на община Велико Търново.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. П.Ц., близък приятел на ищеца, се установява, че след злополуката е посещавал ищеца, помагал му е да изкачва стъпала, транспортирал го е до болницата и дома му, пазарувал е и е извършвал ремонтни дейности вместо него. Свидетелят посочва, че в продължение на около пет месеца ищецът се мъчил да прохожда, оплаквал се от постоянни болки в крака, държал често крака си нависоко, за да няма отоци. Споделял, че му тежи, че не може да върши ежедневните си задължения към семейството. Свидетелят посочва, че и понастоящем ищецът изпитва болки 2 в този крак.

Св. П. Т.а, съпруга на ищеца, установява, че след изписването му от болницата той се придвижвал само с помощта на медицински стол, кракът му бил силно отекъл, а заради силните болки лежал в отделна стая в дома им. Възстановителният период бил бавен и продължителен, придвижвал се с помощни средства /патерици/ до м.септември същата година. Изтръпвал и му се схващал крака, не можел да кляка поради големината на поставения в цялата подбедрица на крака му имплант, но лекарите го посъветвали да не се подлага на оперативна интервенция за отстраняването му, защото имало вероятност да започне каскадно счупване нагоре по крайника. Поради счупването се изкривила походката му, а от там започнали болки в гръбнака, което налагало постоянно приемане на обезболяващи медикаменти. Болки в крака си изпитвал и при промяна на времето.

Понастоящем пътувал с личния си автомобил до местоработата си в град Павликени, но споделял, че шофирането много натоварва крака му. Свидетелката посочва, че щади съпруга си и се старае да не го товари с извършването на редица ангажименти в дома им, като тежестта за това са поели тя и децата.

Св. Б. М., съсед на ищеца, установява, че когато посетил ищеца след инцидента, той не можел да става и имал много силни болки. От такива се оплаквал и понастоящем, особено при движение по стъпала. Свидетелят го посещавал в дома му и след това, последно през м.септември 2018г., като посочва, че заварвал ищеца винаги на легло.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните и прието по делото, се установява, че при инцидента на 01.03.2018г. ищецът е получил закрито разместено счупване на лявата малкопищялна и голямопищялна кост на лявата подбедрица по механизма на удар и усукване с или върху твърди тъпи предмети.

Възстановителния период, вследствие претърпяната оперативна интервенция и продължителна активна физиотерапия, е продължил около девет месеца. Към момента на изготвяне на заключението не е налице пълно възстановяване на долния крайник на ищеца, налице са болезнени и ограничени движения в ляво коляно и ляв глезен и оплаквания от тръпнене, схващане на мускулите при натоварване, намален обем на мускулната маса и сила на увредения крайник. Според вещото лице твърдените от ищеца неудобства – болки през нощта и изтръпване на крайника, болки при продължително ходене, движение по стълби и при промяна времето, болки в гърба и невъзможност да кляка са вследствие получената на 01.03.2018г. травма. Експертът е категоричен, че пълно възстановяване на крайника няма да настъпи. В съдебно заседание пояснява, че причината за това е поставения метал в крайника, който по всяка вероятност няма да бъде отстранен, тъй като това би засилило ефекта на контрактура в глезенната и колянната става, а при евентуалното му оперативно отстраняване биха могли да се получат патологични фрактури.

По делото са представени болнични амбулаторни листи и протокол на медицинска комисия, видно от които ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 01.03.2018г. – 27.08.2018г. От приложените амбулаторни листи от 01.08.2018г. и 15.08.2018г. е видно, че към посочените дати ищецът се е придвижвал с помощни средства и с накуцваща походка. От епикриза, издадена на 03.11.2018г. от „Специализирани болници за рехабилитация – „Национален комплекс“ ЕАД, се установява, че за периода 27.10.2018г. – 03.11.2018г. ищецът е провел лечение с рехабилитационни процедури вследствие счупване на долен крайник.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. По силата на посочената разпоредба отговорност носи възложителят на работата, а не прекият причинител, като отговорността на възложителя е обективна и гаранционно-обезпечителна.

3

За да бъде ангажирана деликтната отговорност за непозволено увреждане на ответника, следва да се установи наличие едновременно на всички обективни елементи на фактическия състав на деликта, въведени в хипотезата на чл.49 от ЗДЗД, а именно - неправомерно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинна връзка между тях, като вината на лицето, на което е възложена работата, при или по повод на която са причинени вреди, се презумира.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 3/22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо /СПН/ относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпроса дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Допустими ми са само правопогасяващи и правоотлагащи възражения за предявения остатък от същото вземане.