Решение № 14086 от 16.12.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14086

Варна, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ДАРИНА РАЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА РАЧЕВА канд № 20257050700478 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от И. С. М. от [населено място], общ. Несебър, обл. Бургас, [ЕГН], срещу Решение № 15/20.01.2025 г., постановено от Районен съд – Провадия по н.а.х.д. № 245/2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 8598/27.03.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на И. С. М. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, буква а) и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква б) от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки МПС и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. трето от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

По-конкретно касаторът оспорва изводите на районния съд за компетентност на органите, съставили акта за установяване на административно нарушение и издали наказателното постановление. Изтъква допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на фактите, от които следва изводът за извършено нарушение, както и непосочване на нарушената норма, предвид неяснотата дали нарушението подлежи на санкциониране по Закона за пътищата или по Закона за движението по пътищата. Тези нарушения, липсата на втори свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и липсата на достатъчно мотиви в наказателното постановление не били взети предвид от районния съд, който постановил незаконосъобразно решение. Касаторът възразява и срещу размера на наложената санкция, определена около средната предвидена в санкционната норма, като твърди, че при определянето му не е взето предвид имущественото състояние на нарушителя и обстоятелството, че нарушението е първо. Посочва, че нарушението отговаря на критериите за маловажен случай и разминаванията в теглото по оси може да се дължи на разместване на товара. Моли обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени или алтернативно наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намалена наложената глоба до минималния размер от 500 лева, претендира и присъждане на разноските по делото.

Ответникът в производството, Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ (КРПМ) към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (АРОК) в Агенция „Пътна инфраструктура“ – София счита жалбата за неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 8598/27.03.2024 г., издадено от Началник отдел „КРПМ“ към Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, на И. С. М. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, буква а) и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква б) от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки МПС и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. трето от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в съдебното производство, районният съд приема за установено от фактическа страна, че на 27.02.2024 г. около 17,00 ч. на път Автомагистрала „Хемус“ (А2) на 385+300 м на отбивна площадка в посока Шумен — Варна, М. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси с peг. № [рег. номер] и полуремарке с 3 оси с рег. № [рег. номер]. Управляваното от М. пътно превозно средство било спряно за проверка от служители на АПИ, при която било установено, че превозва пшеница, а осовото натоварване надвишава нормите по раздел II от Наредба № 11/03.07.2001 г. При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС било констатирано, че измереното натоварване на задвижващата (втора) единична ос на ППС е 11,955 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,5 т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква а) от наредбата, или превишаването е с 0,455 т. Измерено било разстояние между осите 1,30 м, като сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26,200 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква б) от наредбата, или превишаването е с 2,200 т. Измерените параметри на превозното средство го определяли като „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от наредбата, не била представена квитанция за разрешено претоварване от АПИ, липсвало издадено разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от наредбата, предвид забраната по чл. 8, ал. 1 от същата наредба. Предвид това срещу М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който на фактите била дадена правна квалификация като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, буква а) и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква б) от наредбата. При предявяване на акта били направени възражения, писмени възражения не постъпили и въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението и наложил на М. глоба в размер на 1 000 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. трето от ЗДвП.

При така установените факти, Районен съд – Провадия е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен със заповед на Председателя на Управителния съвет на АПИ, при спазване на преклузивните срокове и в съответствие с изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че вмененото нарушение е достатъчно индивидуализирано, описано чрез посочване на всички съставомерни признаци и че правилно са определени нарушените материалноправни норми. Счел е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, доколкото възраженията при предявяване на акта са били общи и не са посочени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване, а правото на защита на привлеченото към отговорност лице не е било нарушено. Районният съд е приел за правилен извода на административнонаказващия орган, че М. е извършил вмененото му нарушение, тъй като безспорно е установено, че управляваното от него пътно превозно средство е тежко по смисъла на наредбата, а движението на такива ППС е забранено, освен в случай на издадено разрешение за това от АПИ. Посочил е, че преди да потегли на път М. е можел да се увери дали параметрите на ППС не надвишават максимално допустимите по наредбата, и ако надвишават, да иска да бъде ППС приведено в съответствие с нормите. След като не представил разрешение за специално ползване на пътищата и превозваният от него товар не бил неделим (пшеница), съдът е приел за безспорно установено, че М. е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква а), чл. 7, ал. 1, т. 3, буква б), чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което правилно е бил санкциониран по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. трето от ЗДвП. По размера на наложената глоба районният съд е изложил мотиви, че е към минимума и е адекватно на размера на претоварването, съответства на нарушението и ще изпълни целите на ЗАНН.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационното производство е било спряно с протоколно определение от 10.04.2025 г. до постановяване на акт по тълкувателно дело № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Делото е възобновено след постановяване на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. по т.д. № 5/2023 г. Съгласно диспозитива на постановлението „водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза“.

Касационният състав намира за неоснователни твърденията за липса на компетентност на органите, съставили акта за установяване на административно нарушение, и издали наказателното постановление. Контролът за спазване на изискванията на Наредба № 11/03.07.2001 г. е възложен съгласно чл. 37 от същата наредба на службите за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“, които имат правомощия да съставят акт на водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително. С чл. 10, т. 12 и 13 от Устройствения правилник на Агенция „Пътна инфраструктура“ на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложено да определи длъжностни лица, които да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата, както и да оправомощава длъжностни лица от агенцията да издават наказателни постановления по същите закони. От доказателствата в преписката се установява, че контролът по републиканската пътна мрежа е възложен със Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на конкретно изброени служители в дирекция „АРОК“, сред които са актосъставителите. На същите е възложено да извършват контрол на транспортните средства по отношение на максимално допустима обща маса, осови натоварвания и габаритни размери, за наличие на необходимите документи за извършване на превоз на товари, регламентирани в ЗП, ЗДвП и издадените за прилагането им подзаконови нормативни актове, като в изпълнение на осъществявания контрол и при констатирани нарушения същите са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата, вр. чл. 167, ал. 3 и чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата за нарушения на ЗП, ЗДвП и Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства. Издалият наказателното постановление началник отдел „КРПМ“ в дирекция „АРОК“ към АПИ е оправомощен за това със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ.

Не се констатират и съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, които да не са били взети предвид от районния съд. Фактите, срещу които привлеченото към отговорност лице е следвало да организира защитата си, са ясно и точно посочени в акта и в постановлението, а именно конкретните параметри на натоварването на задвижващата ос по чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата, натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето, които определят ППС като тежко, както и липсата на изискуемото разрешение за специално ползване на пътищата.