Решение № 1396 от 11.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. П., 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20235330203981 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-0329-000336 от 31.05.2023г. на ***** в ОД на МВР – П., РУ Р., с което на Т. Р. В., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

По съображения изложени в жалбата, жалбоподателката, чрез адв. А. П. от АК - П., моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована, не се явява, но се представлява от процесуалния си представител, който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските 1 за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.05.2023г. около 20.14 часа в с. С., обл. П. на ул. „В.Л.“ свидетелят А. А. Б. – полицай при РУ Р. към ОДМВР – П., проверил управлявания от жалбоподателката Т. Р. В. лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. №*****, собственост на Н. Р. В.. Било установено, че водачъът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното свидетелят Б. съставил АУАН серия GA №929053/13.05.2023г., като квалифицирал нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. След като се запознала със съдържанието на акта, жалбоподателката го подписала без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Т. Р. В. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя А. А.

Б., който поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено извършено нарушение от страна на Т. Р. В. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с 2 чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателката В. не е собственик на управлявания от нея лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателката. С оглед изложеното, съдът намира, че Т. Р. В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявала същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямала сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Въпреки установеното нарушение, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно.

Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ /Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор/. Посочената от актосъставителя правна квалификация въобще не съответства на извършеното нарушение. При това 3 положение следва да се приеме, че при съставяне на АУАН не е изпълнено императивното изискване на чл.42, т.5 от ЗАНН, касаещо посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. С некоректното квалифициране на деянието от актосъставителя се е стигнало до липса на реквизит по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН, който е задължителен и непосочването му нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя.

Това нарушение е съществено, защото то ограничава нарушителя да разбере въз основа на коя законова разпоредба за него е възникнало задължението, което той не е спазил, за да организира правилно защитата си.

Обстоятелствата, при които е осъществено едно административно нарушение, трябва да са съответни на изписването на самото административно нарушение в атакувания акт и на посочените законови разпоредби, които са нарушени, тъй като именно те определят рамката на административното обвинение.

Необходимо е да се отбележи, че административнонаказателното производство се отличава с формалност, като всяка липса на реквизит или противоречие рефлектира и върху правото на защита на административнонаказаното лице.

В случая е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Безспорно с тази разпоредба законодателят е дал възможност на наказващия орган да издаде наказателно постановление макар в АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния казус обаче констатираният порок не може да се санира с правна норма на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е нередовност на акта, а се явява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя.

По горните съображения обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

С оглед изхода от спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът счита за основателно направеното в жалбата от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане в полза на страната на сторените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер на 500 лева за адвокатски хонорар. Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и като съобрази 4 действителната невисока фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание (глоба в размер на 400 лв.), както и обема на извършените процесуални действия и приключване на делото в едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер, който да е съобразен с правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което направеното в тази връзка възражение е основателно. Следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сумата в размер на 400 лева за направените от нея по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0329-000336 от 31.05.2023г. на ***** в ОД на МВР – П., РУ Р., с което на Т. Р. В., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

ОСЪЖДА ОД на МВР – П. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. В., ЕГН:********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд П. по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5