Решение № 173 от 06.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. С.З., 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20225501000061 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 260708/06.09.2021 г., постановено по гр.д. № 2076/2020г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която признато за установено по отношение на Г. К. Г. и Т. П. Г., че дължат солидарно на „Б.Д." АД сумата от 15 264, 39 лв. главница от невърнат кредит по Договор за кредит „Експресо" сключен между Г. К. Г. и Т. П. Г. и „С.Ж.Е."АД с номер 288711 от 21.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 26.08.2019г. до окончателното й изплащане, 3 340, 36 лв. договорни лихви от 30.05.2013г. до 30.11.2016г. и 4 218, 91 лв., обезщетение за забава от 30.11.2016г. до 22.08.2019г., за които суми праводателят на ищеца в настоящото производство „Б.Д."АД се е снабдил със заповед № 2259/ 27.08.2019г. по ч.гр.д. № 4344/2019г. по описа на С. районен съд.

Въззивниците Г. К. Г. и Т. П. Г. излагат доводи за валидността на договора за кредит по отношение на договорената лихва. Считат, че неправилно било отхвърлено възражението за прихващане, както и че обезщетението за забава било недължимо. Изложени са подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени 1 първоинстанционното решение и да се отхвърлят предявените искове. Няма искане за събиране на доказателства.

Постъпил е отговор от въззиваемия „Б.Д." АД, с който взема становище по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма искане за събиране на доказателства пред въззивната инстанция. Претендират разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 от ГПК.

Ищецът „Б.Д." АД моли съда признае за установено по отношение на Г.

К. Г. и Т. П. Г. съществуване на вземане „Б.Д." АД за сумата от 15 264, 39 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението в съда - 26.08.2019 г., 3 346, 59 лв. договорна лихва за периода 30.05.2013г. 30.11.2016г., 4 218, 91лв. обезщетение за забава от 30.11.2016 г. до 22.08.2019 г., по Договор за кредит Експресо № 288711/21.11.2011г., отпуснат от „Е."АД преди вливането й в „Б.Д."ЕАД, вписано на 30.04.2020г., за което има издадена заповед за изпълнение по отношение на длъжниците Г. К. Г. и Т. П.

Г. по ч.гр.д.№ 4344/2019Г. на С. районен съд, като претендират разноските.

В срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор от пълномощника на ответниците адв.М., която оспорва основателността на исковете - намира, че кредитът е нищожен, поради противоречие с ЗПК, клаузите за начисляване на договорна лихва са нищожни, претенцията за главница е неоснователна, поради частично погасяване на вземане вследствие на изтекла погасителна давност, като част от претенцията била погасена чрез плащане, като не оспорват получената сума по кредита. Претендира разноски.

По делото не е спорно, че на 21.11.2011 г. „С.Ж.Е." АД, в качеството си на кредитор е сключила с Г. К. Г. в качеството му на кредитополучател и с Т.

П. Г. в качеството и на съдлъжник, Договор за кредит Експресо №288771, с предмет предоставяне на кредитополучателя на потребителски кредит в размер на 30 000 лв. за задоволяване на негови лични и на семейството му нужди. Кредитополучателят се е задължил да погаси предоставения кредит на 60 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 617, 09 лв. Срокът за 2 издължаване на кредита е бил 60 месеца с краен падеж на 30.11.2016г.

Кредитът е бил усвоен от кредитополучателя Г. К. Г. на 21.11.2011г. безкасово по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита при Банката кредитор, посочена изрично в част I, т.б от договора за кредит - IBAN BG91TTBB94001525754137, чрез кредитиране на сметката с пълния размер на предоставения кредит. За ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитора номинален лихвен процент в размер на 7,99%, формиран от базисен лихвен процент на С.Ж.Е. плюс надбавка от 1,99% пункта на година. В договора е посочен ГПР в размер на 10,19 %, както и общо дължимата сума по договора в размер на 37 831, 6З лв./т.12 от договора/. Кредитополучателят се е задължил да изплаща главницата и лихвите по кредита от своята разплащателна сметка, открита в Банката кредитор, както и е бил отговорен за поддържането на достатъчно средства в тази разплащателна сметка, така че дължимите вноски да бъдат погасяване без забава. Кредитополучателят Г. К. Г. е усвоил целия размер на предоставения му от кредитора кредит на 21.11.2011 г., като от момента на заверяване на разплащателната му сметка със сумата на отпуснатия кредит, за кредитополучателя е възникнало безусловното задължение да върне на Банката кредитор получения кредит заедно с дължимите лихви.

Кредитополучателят Г. К. Г. е нарушил задълженията си по процесния договор за кредит, като същият не е изпълнил задължението си установено в Част II, чл.9, ал.1,б."а" от Договор за кредит Експресо №288771/21.11.2011г. да погаси кредита на Банката кредитор и изплати свързаните с него такси и други разходи при условията и в сроковете на сключения договор за кредит.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4344/2019 г. по описа на С. районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 2259/27.08.2019г. за сумата 15 264, 39 лв. за главница от невърнат кредит по Договор за кредит „експресо" № 288711/21.11.2011г., ведно със законната лихва от 26.08.2019г./датата на завеждане на заявлението в съда/, 3 346,59 лв. договорни лихви от 30.05.2013 г. до 30.11.2016 г., 4 218, 91лв. обезщетение за забава от 30.11.2016 г. до 22.08.2019 г. както и сумата от 502, 02 лв. разноски по делото съразмерно с уважената част от искането, като с разпореждане № 8733/27.08.2019г. съдът отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците за търсената от заявителя „Е."АД сума. С разпореждане № 3

8733/27.08.2019 г., съдът е отхвърлил заявлението за сумата от 2 301, 91 лв. обезщетение за забава от 30.05.2013г. до 30.11.2016г., тъй като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва и уговорената в противоречие на чл.33,ал.2 от ЗПК клауза на част I, чл.9 от договора е нищожна. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК са постъпили възражения от длъжниците и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е подадена настоящата искова молба от правоприемника на заявителя - „Е."АД „Б.Д." АД.

Видно от представените доказателства на 30.04.2020г. в ТРРЮЛНЦ е вписано вливането на „Е."АД в „Б.Д." ЕАД, като на основание чл.263и, ал. 2 ТЗ с вписване на вливането правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху приемащото дружество, а в качеството си на универсален правоприемник на правата на кредитора и заявител „Е."АД и подават в срока искова молба за установяване на вземането.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Нормата на чл.

430, ал. 2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

По делото е безспорно установено, че „С.Ж.Е." АД е изпълнила задълженията си по сключения Договор за кредит Експресо

№288771/21.11.2011 г. за банков кредит за банков кредит, по силата на който Банката предоставила на кредитополучателя Г. К. Г. в качеството му на кредитополучател сумата от 30 000 лв. Крайният срок за издължаване на кредита е 30.11.2016 г. (т. 5 от договора). Съдлъжник по договора за кредит е Т. П. Г..

По делото е безспорно установено, че кредитополучателят Г. К. Г. е в забава от падежната вноска на 26.07.2010 г.

С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само възникването на облигационното правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума.

Поради това за длъжника Г. К. Г. е възникнало задължението да върне предоставената сума от 30 000 в срок до 30.11.2016 г., за което не са 4 представени доказателства.

Основните спорни въпроси между страните касаят налице ли са неравноправни клаузи в договора във връзка с уговореното задължение за заплащане на възнаградителна лихва и такси на банката, както и погасени ли са задълженията поради изтекъл давностен срок.

Ответниците са физически лица, на които по силата на договора от 27.10.2011 г. е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, а за потребителски нужди /Част I, т. 4 от договора/, поради което и същите имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, в отношенията, възникнали между ответниците и банката по силата на процесния договор за банков кредит, кредитополучателят и неговият съдлъжник се ползват от защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбите на посочения нормативен акт, неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП.

От разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП следва, че значително неравновесие между страните е налице тогава, когато клаузите в договора: поставят изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят/купувачът да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Приложимостта на цитираните законови разпоредби към договора за банков кредит е ограничена с оглед разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП.

Анализът на уговорените в клаузите на Част I, т. 8 и на Част II, чл. 4 от договора права и задължения на страните налага извода, че потребителят 5 поема задължение да заплаща лихва за ползването на уговорения кредит, чийто размер е определяем. Предвидено е, че потребителят заплаща лихва, формирана от номинален лихвен процент в размер на 7, 99 %, формиран от БЛПSGEB за лева, който към момента на сключване на договора е 6 %, което представлява променлив компонент, увеличен с надбавка от 1, 99 пункта на година, която надбавка има характера на фиксиран компонент при формиране на дължимата лихва. Предвидена е освен това възможност за едностранна промяна на уговорената лихва при промяна на пазарните условия и лихвената политика, водещи до увеличаване размера на БЛПSGEB с повече от 2 пункта, намаляване размера на БЛПSGEB с повече от два пункта или последваща промяна, водеща до ново изменение под или над 2 пункта. Неравноправна съгласно трайната практика на съдилищата би била клауза в договор за кредит, сключен с потребител, която предвижда лихвата да се изменя без посочена конкретна методология за това. Съдът номари, че предвиденото в процесния договор и условия по него по отношение на формирането на лихвения процент нямат неравноправен характер за потребителя.