Решение № 165 от 27.05.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Варна , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивелина Желева при участието на секретаря Силвия С. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Желева Административно наказателно дело № 20213110201002 по описа за 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд

На двадесет и пети май двадесет и седми състав

Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 1002 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.

Р. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. "В.Левски" № 28, вх.В, ет.2, против Наказателно постановление № 436а-283/08.09.2020год. на Директор ОД на МВР Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

С жалбата не се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че жалбоподателят заедно със сестра си, разхождали нейното куче, като не знаел, че един човек може да разхожда едно куче. Иска отмяна на наложената с НП глоба.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Излага аргументи и за липсата на маловажност на случая.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.03.2020г. св.Х.Ч. бил на работа като старши полицай- мл.инспектор в ОД на МВР-Варна, група „Общинска полиция“. Той изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на Община Варна, в Приморския парк на града. По това време в парка били изпратени общо около шест-седем полицейски екипа, които предупреждавали гражданите, че нямат право да се разхождат в парка.

Отправенето на предупреждения продължило около два часа. Въпреки горното в Приморския парк на града продължавали да се разхождат хора. Около 18.15 ч ., на алеята в парка, до лятно кино „Сълза и смях“, полицейският служител установил възз.К., който се разхождал в парка заедно със систра си и нейното куче. Поради горното възз. бил спрян за проверка. При тези констатации , още същият ден св.Ч. издал срещу възз.АУАН №0006210/27.03.2020г. В него св.Ч. посочил, че съставя АУАН срещу възз. „ за това, че на 27.03.2020г., около 18.15ч, в гр.Варна, Приморски парк, до лятно кино „Сълза и смях“ лицето не изпълнява въведените противоепидемични мерки, въведени с министерска Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки“.

Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.63, ал.1 вр. ал.7 от ЗЗ.

Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.

Събраните материали били докладвани във ВРП с оглед преценката на данни за извършено престъпление по чл.355, ал.2 от НК. С постановление от 28.05.2020г. прокурор при ВРП приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ 2 характер , тъй като не било оправдано реализирането на наказателна отговорност за конкретната проява на възз., за която законодателят предвидил и административно наказателна отговорност. С тези аргументи ВРП отказала да образува ДП и изпратила преписката по компетентност на административно наказващия орган.

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. за това, че на 27.03.2020г. не е изпълнил Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, да не посещава паркове, с което е нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви , защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ издал процесното НП.

По делото бе разпитан св.Ч.- актосъставител, който потвърди, че АУАН е съставен от него. Посочи, че посетителите на парка първоначално са били предупреждавани да го напуснат и едва два часа по-късно са пристъпили към санкциониране на нарушителите.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на този свидетел.

Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените материали –преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-263 от 14.05.2020г. на Министъра на здравеопазването / последните две налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/ и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и 3 следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.

АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- старши полицай към група „ОП“ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на свидетеля Ч., същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като старши полицай в Общинска полиция при ОД на МВР-Варна.

Административно -наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.

Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено административното обвинение, че възз. се намира в приморски парк и че не изпълнява противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра. Известна непрецизност се наблюдава в АУАН по отношение на описанието на обвинението, но пък макар и лаконично адм.обвинение е ясно. В АУАН е посочено цифрово, че възз. е нарушил чл.63, ал.1 вр. ал.7 от ЗЗ, които текстове в редакцията с към момента на деянието предвиждат задължения за министъра на здравеопазването и възможности за създаване на ограничения за предвижване. Но безспорно тази неточност е отстранена в НП, като в теорията и съдебната практика се е наложило разбирането, че обвиненият се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната правна квалификация. Очевидно е, че възз. е разбрал в какво е обвинен, 4 което личи и от депозираните срещу АУАН възражения.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. В т. 1 от посочената заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. за първи път , считано от 00.00ч. на 21.03.20г., е въведена посочената в АУАН-а и в НП противоепидемична мярка, а именно преустановяване посещението на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Налице е последващ акт на министъра, а именно Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г, който прекратява действието на предходния, т. е. по волята на самия издател, първоначалната заповед и нейните изменения вече не съществуват в правния мир. Към момента на съставяне на АУАН, обаче, Заповедта е създала задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Изрично в Заповед № РД-01143/20.03.2020 г. е предвидено, че се преустановява посещението на паркове и градски градини, както и че заповедта е в сила от 00.00ч. на 21.03.2020г. включително. В заповедта не е посочен срок на мярката, което означава, че до отмяната й на 14.05.2020г. същата е била действаща. Т.е. към дата 27.03.2020 г. когато възз. е установен в Приморския парк на гр.Варна заповедта е била действаща. Едва със 5

Заповед №РД-01-263/14.05.2020 г. заповедта е отменена.

Съдът намира, че процесната заповед не е нормативен акт. Заповед № РД-01143/20.03.2020 г., впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове /ОАА/ с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове / в този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д.