Акт от 23.04.2020, Окръжен съд - Ямбол

О П

Р Е Д Е

Л Е

Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав На 23 април 2020 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА

ВЪЛЧАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз. гр. дело № 212 по описа за

2020 година

За да се произнесе взе предвид:

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, против Решение №198/24.01.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№258/2019г.

С атакуваното решение ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на Д.С.П., ЕГН **********,***, сумата 1517.73лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.04.2016г. до 24.04.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.04.2019г., до окончателното й изплащане., както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 195.70 лв. – лихва за забава върху главницата от 1517.73 лв. за периода на забавата, считано от 01.08.2016г. до датата на подаване на иска в съда – 24.04.2019г., и разноски по делото в размер на 341,07 лв. С решението си ЕРС е отхвърлил иска за лихва за забава, в частта му касаеща периода

30.07.2016 г. – 31.07.2016г., и за разликата над 195.70 лв. до 211.76 лв., като неоснователен и недоказан.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, относно осъдителната част от съдебното решение.

Същата в тази й част е редовна от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.

ЯОС намира, че въззивната жалба в частта, с която се обжалва Решение №198/24.01.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№258/2019г. от ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта му, в която е отхвърлена претенцията на Д.С.П. по чл.86 ЗЗД, за присъждане на лихва за забава, за периода 30.07.2016 г. –

31.07.2016г., и за разликата над 195.70 лв. до 211.76 лв., е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане в тази й част, като въззивното производство следва да бъде прекратено. За жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва решението, в частта му, в която исковете предявени срещу него са отхвърлени.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата.

Страните по делото не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на страните заедно с призовката за с.з., поради което

О П Р

Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта, с която се обжалва Решение №198/24.01.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№258/2019г., в частта му в която е отхвърлена претенцията на Д.С.П. по чл.86 ЗЗД, за присъждане на лихва за забава, за периода 30.07.2016г. –

31.07.2016г., и за разликата над 195.70 лв. до 211.76 лв., и прекратява въззивното производство по в.гр.д. №212/2020г. на ЯОС в тази му част.

НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 14.07.2020 год.- 09.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора както следва:

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос, за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. била приложима Наредба №8121з-407/11.08.2014г., а за останалата част от процесния период - Наредба

№8121з-776/29.07.2016г. Според въззивника това е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не били налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми.

Предвид изложеното и по подробни съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на жалбоподателя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която частично е прекратено въззивното производство, подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.