Решение № 36 от 27.05.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Чирпан, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20265540200024 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-0375-000659/12.12.2025 г., издадено от Н.С.

П. – началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ – Чирпан, с което за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ и на основание чл.638 ал.5 от КЗ на П. Т. Й. ЕГН ********** от гр. Чирпан е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва наличието на повторност по смисъла на закона, тъй като предходното наказателно постановление не било влязло в сила преди извършване на процесното нарушение.

Иска от съда да отмени, алтернативно да измени атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, изпраща писмено становище, в което счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно.

Моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2025 г., около 13.00 часа, в гр. Чирпан, по ул. „Крачолови“, жалбоподателят П. Й. управлявал лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № ***, собственост на А. Т. Й.. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на РУ – Чирпан – свидетелите Б. М. и В. К.. При извършена справка в автоматизираната информационна система било установено, че за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На жалбоподателя бил съставен АУАН серия GА №4163118/15.11.2025 г., който му бил връчен лично и подписан без възражения. Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите Б. М. и В. К., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно допълващи се, както и от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, наказателно постановление, справка за нарушител/водач и останалите материали по административнонаказателната преписка.

1

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице имащо правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

При извършената служебна проверка на атакуваното наказателно постановление, съобразно правомощията си по чл.63 от ЗАНН, съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, които да обуславят неговата цялостна отмяна.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените им правомощия и в предвидените от закона срокове. Същите съдържат изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, а нарушението е описано по начин, позволяващ на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение и да организира защитата си.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно липсата на извършено нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба.

По делото безспорно се установи, че на 15.11.2025 г. жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което не е негова собственост и за което не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство се установява както от свидетелските показания, така и от приложените писмени доказателства.

Следователно жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.

Основателни са обаче възраженията на жалбоподателя относно приетата от административнонаказващия орган повторност на нарушението.

В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят има наказателно постановление №25-0375-000522/2025 г., „връчено и влязло в сила на 15.11.2025 г.“, поради което процесното деяние било извършено повторно.

Съдът счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които по несъмнен и категоричен начин да се установява, че към момента на извършване на процесното нарушение – 15.11.2025 г., около 13.00 часа – предходното наказателно постановление вече е било влязло в законна сила. Самото отбелязване в наказателното постановление, че предходното НП е „връчено и влязло в сила на 15.11.2025 г.“, не е достатъчно, за да обоснове наличието на повторност. Влизането в сила на наказателното постановление представлява самостоятелен юридически факт, който следва да бъде установен по несъмнен начин от административнонаказващия орган. В конкретния случай липсват доказателства относно точния момент на стабилизиране на предходното наказателно постановление, както и дали същото е влязло в сила преди извършване на процесното нарушение.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че това представлява съществено процесуално нарушение, водещо до цялостна отмяна на наказателното постановление. Съдът счита, че нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, а изложените фактически обстоятелства позволяват на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение срещу него и да организира защитата си. Допуснатият порок касае единствено недоказаността на квалифициращия признак „повторност“, а не липсата на извършено административно нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.

Тежестта за доказване на този квалифициращ признак е върху административнонаказващия орган. При наличие на съмнение същото следва да се тълкува в полза на наказаното лице.

Поради това съдът приема, че по делото не е доказан квалифициращият признак „повторност“, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено, като деянието бъде преквалифицирано по чл.638 ал.3 от КЗ и наложената глоба бъде намалена от 800 лв. на 400 2 лв., какъвто е предвиденият в закона размер.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят.

По делото е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 220 евро.

Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и извършената процесуална защита, намира претендираното адвокатско възнаграждение за непрекомерно, поради което същото следва да бъде присъдено изцяло.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №25-0375-000659/12.12.2025 г., издадено от Н.С. П.

– началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ – Чирпан, с което на П. Т. Й. ЕГН ********** от гр. Чирпан за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ и на основание чл.638 ал.5 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв./409.03 евро, като, ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл.638 ал.5 от КЗ в нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ и му НАЛАГА „глоба“ В РАЗМЕР НА на 400 лв/204.52 евро.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати на П. Т. Й. ЕГН ********** сумата в размер на 220 евро, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

3