Решение № 72 от 16.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София , 16.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело № 20201001002341 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в производството Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, срещу първоинстанционно решение № 1027 от 17.

07. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI1 4 състав по т.д. № 1122 по описа на съда за 2019 г., с което е осъден жалбоподателя на основание чл. 520, ал. 1 КЗ да заплати на Гаранционен фонд сумата от 401 310, 00 лв. - дължими вноски за месец март 2019 г. за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, в определен размер с решение № 100/24. 01. 2019 г. на КФН, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17. 06. 2019 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 4124, 58 лв. – обезщетение за забавено плащане на сумата по главницата в размер на законната лихва за периода 11.

05. 2019 г. – 16. 06. 2019 г. включително, и разноски.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на 1 обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените срещу жалбоподателя искове да бъдат отхвърлени в цялост, като неоснователни, евентуално – като погасени чрез прихващане, със законните последици, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски за въззивната инстанция.

Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното:

Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.

Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на първоинстанционното решение, при условията и в пределите, установени от цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.

1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи 2 служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.

Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата му, първоинстанционното решение се явява частично правилно по същество, поради следното:

С исковата молба ищецът Гаранционен фонд твърди, че ответникът – жалбоподател, му дължи вноските за месец март 2019 година за сключени задължителни застраховки „Гражданска отговорност“, дължими на основание чл. 520 КЗ и определени като размер с решение на КФН. Претендира лихва за забава и разноски.

По направеното от ответника с отговора му на исковата молба възражение за прихващане, ищецът оспорва наличието на предпоставките на чл. 103 ЗЗД. Поддържа, че вземанията не са еднородни и заместими и имат различен характер. Счита, че с вноските не може да се извършва прихващане, предвид целите и функциите, за които е създаден и действа ГФ, както и с целта на вноските на застрахователите по чл. 520 КЗ. Поддържа, че вземанията на ответника не са ликвидни, като се позовава на разпоредбите на чл. 499, ал. 4 и 5 от КЗ, и че не е обвързан от твърдяната от ответника нищожност на застрахователните договори. Договори не били нищожни, тъй като можело да се сключат от всяко трето лице, различно от собственика на превозното средство, включително от ползвателя на МПС, в каквато насока цитира съдебна практика на касационната съдебна инстанция. Твърди, че не е обвързан по никакъв начин от извършваните към Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ плащания или удържания, за които не се установява да са извършени доброволно. Счита, че ответникът злоупотребява с права, позовава се на съдебна практика на касационната съдебна инстанция и на решение на СЕС досежно условията за нищожност на застрахователните договори, съответно – противопоставимостта на същата на трети за договора лица, и счита, че възражението за прихващане на ответника следва да бъде отхвърлено. Намира за приложима нормата на чл. 293 ТЗ, както и че в случая договорите се считат сключени на отразената в тях дата, а 3 не от момента на заплащане на премията от застрахования на застрахователния брокер или от отчитане на плащането от застрахователния посредник към застрахователя, или от осчетоводяването й. Счита, че не са възникнали предпоставките по чл.499 КЗ и че постановени решения по други дела за прогласяване нищожност на застрахователни договори не го обвързват, доколкото не е страна в същите производства. Позовава се на влязло в сила решение на ВАС, с което е потвърдено решение на КФН за налагане на ответника на принудителна административна мярка, ангажира доказателства, вкл. задачи към поисканата и от ответника съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/. Оспорва и че дължи лихва, позовавайки се на особения си статут, тъй като не е нито деликвент, нито застраховател и не изплаща обезщетения по силата но договор, а по силата на закона изплаща чужди задължения, поради което и задължението му за заплащане на обезщетение възниква след сезирането му, каквото сезиране в случая не е налице.

Ответникът – жалбоподател оспорва иска и прави възражение за прихващане. Поддържа, че страни по сключени от него застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилисти“ ведно с международна карта за автомобилна застраховка били посочени в отговора на исковата молба и в следващите му изявления по делото физически лица, както и дружества с представляващи ги физически лица, които са починали преди сключването на договорите за застраховка /подписване на застрахователните полици/, поради което застрахователните договори били нищожни на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. Отделно, изброени в отговора на исковата молба застрахователни полици за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ не носели подпис на застраховано и застраховащо лице и поради изискването за писмена форма на договора като форма за действителност /чл. 184 от КЗЗ /отм.//, същите не били породили правно действие. В процесния случай не намирала приложение разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ от 2016 г., тъй като същата се прилагала за договорите, сключени след 01. 01. 2016 г. на основание § 22 ПЗР на КЗ, а аналогична разпоредба в отменения КЗ липсвала.

Не намирала приложение и разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ, касаеща разпростирането на застрахователното покритие, тъй като същата изрично изисквала наличие на валиден застрахователен договор. По тези 4 застрахователни договори не било възниквало задължение на застрахователя да предостави застрахователна закрила и да изплати обезщетение за вреди.

При управлението на моторните превозни средства, посочени в описаните погоре полици били причинени имуществени и неимуществени вреди, при ответника били образувани щети и доколкото се касаело за вреди, причинени при произшествия, станали на територията на друга държава, ответникът извършил плащания на застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи в полза на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. С извършените плащания ответникът изпълнил чуждо задължение – това на Гаранционен фонд, произтичащо от чл. 519, ал. 1, пр. 2 КЗ, респ. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ /отм./. Съгласно чл. 499, ал. 4 и ал. 5 от КЗ при установяване, че отговорността е на Гаранционен фонд, същият следва да заплати на погасилия неговото задължение застраховател сумата, платена на увреденото лице, заедно със законна лихва от датата на плащането.

За ответника били възникнали вземания към ищеца Гаранционен фонд, подробно описани в Приложение № 1 към отговора на исковата молба, същите с основание по чл. 499, ал. 4 и ал. 5 от КЗ, ведно със законната лихва, в размер на 351676.79 лв. по главницата и законна лихва в размер на 49632.75 лв., общо надвишаващи размера на исковата претенция с 29.40 лв., в какъвто смисъл в отговора на исковата молба се прави изявление за съдебно прихващане на сумите до размера на по-малката /исковата такава/, съответно – за отхвърляне на предявените срещу ответника искове, като погасени, чрез прихващане /при условията на евентуалност – ако същите бъдат приети от съда за основателни по същество/.

Софийски апелативен съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

С решение № 100-ГФ/24. 01. 2019 г., Комисията за финансов надзор /КФН/ е определила размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ по чл. 461, т. 1 от КЗ на 10.50 лева за всяко отделно моторно превозно средство, за отговорността във връзка с чието използване е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“

/включително гранична застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите/. Съгласно т. 4 на решението сроковете за 5 заплащане на вноските по сметка на Гаранционен фонд са - ежемесечно до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките, като /т. 5 от решението/ застрахователите събират и внасят пълния размер на вноската в тези срокове, независимо от разсрочено плащане на премията, когато такова е предвидено съгласно застрахователния договор.

С писмо № 07-30-21-53/18/28. 05. 2018 г. с което е отказано прихващане на сума, Гаранционен фонд е уточнил, че вноската за м. март 2019 г. по задължението на ЗАД „Даллбогг: живот и здраве“ АД по чл. 520 от КЗ е 401310 лв., със срок за внасяне 10. 05. 2019 г.

Представено е изявление за прихващане, получено в Гаранционен фонд на 10. 05. 2019 г. с което ЗАД „Даллбогг: живот и здраве“ АД е направило волеизявление за прихващане с вземането си към Гаранционен фонд в размер 410 339.40 лв., от които 29.85 лв. некомпенсиран остатък от предходно изявление за прихващане от 10. 04. 2019 г., 337 321.12 лв. главница – недължимо платени обезщетения и свързани разходи по 63 бр. нищожни полици, 47609.29 лв. лихви върху главницата, начислени от деня на плащането, извършено от застрахователя към НББАЗ или чуждите бюра и кореспонденти по щети, начисленото ДДС върху направените разноски по 63 броя нищожни полици в размер на 14355.67 лв., ведно със законната лихва върху начисленото ДДС в размер на 2023.46 лв. В същото писмо, представено по делото от самия ответник /т. 2 на стр. 5, л. 35 от първоинстанционното дело/, се съдържа ясно изразено признание, че ответникът дължи на ищеца ГФ, процесната вноска за м. март 2019 г., в размер на 401310 лв.

С отговора на исковата молба е представено от ответника Приложение 1 – справка за процесните застрахователни договори, с посочване на застраховано лице, номер и дата на сключване на застрахователната полица, номера и дати на образувани съдебни решения с предмет прогласяване нищожността на процесните застрахователни полици, номера на образувани при ответника щети за вреди, причинени при управление на МПС, отговорността на водача на което е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“, вкл. за чужбина, размер на заплатени суми за застрахователни обезщетения и ликвидационни разходи, включително заплатено ДДС върху същите и законна лихва върху сумите по плащанията, изчислена за периода 6 от датата на всяко отделно плащане, до 10. 05. 2019 г.