Решение № 61 от 22.03.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Сандански, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200019 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*********“ ******, ЕИК/ПИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.******, ул.“******“ № ******, вх.******, представлявано от С. К. Т. – управител, чрез адв.Й. Н. Н.-З., Адвокатска колегия – Благоевград, против Наказателно постановление № 01-2200255/18.11.2022г. на Директора на Дирекция „******” – ******, с което на търговеца-жалбоподател, за административно нарушение на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.1 КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП, както и съставения АУАН са съставени в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че същата е непълна и не отразява някои фактически обстоятелства.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП 1 изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание – за дружеството-жалбоподател, редовно призовано – се явява надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобрадно, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Представя писмени бележки.

За административно-наказващият орган – Дирекция „******” - ******, редовно призована – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество пледира издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки.

Районна прокуратура – ******, ТО - ******, редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се установи, че при извършена проверка на 25.08.2022г., около 17.05ч. в обект Кафе-аператив "******", находящ се в гр. ******, ул."******" №******, експлоатиран от „******" ******, със седалище и адрес на управление: гр.

******, ул."******" № ** вх."***", представлявано и управлявано от С. К. Б., с ЕГН: **********, БУЛСТАТ: ******, е констатирано че „****** ******, гр.******, в качеството си на „работодател", е приел на 25.08.2022г. в 17.05ч. лицето С.И.М.с ЕГН: ********** да извършва трудова дейност в обекта на проверката на длъжност „Барман", без предварително разрешение от Инспекцията по труда.

Нарушението е констатирано, като при проверката по работни места е раздадена за попълване декларация по образец на горепосоченото лице и същото е отразило собственоръчно в нея условията, при които предоставя работната си сила на търговското дружество. Проверката е приключила с призоваване на „******" ******, гр****** по реда на чл.45 от АПК с Призовка от 25.08.2022г.

При извършена служебна справка в регистъра в информационната система на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, е установено че 2

„******" ******, гр. ******, в качеството си на „работодател", е депозирал Искане с Вх. № 22095101/23.08.2022г. за издаване на разрешение за работа на лицето С. И. М., ненавършило 18 години по реда на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда, но към 25.08.2022г. не е издавано такова.

С оглед на гореизложеното, контролните органи приели, че е „ ******" ****** гр. ****** в качеството си на „работодател" по смисъла на & I, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като е приел на работа на 25.08.2022г. лицето Св. И. М. с ЕГН ********** в експлоатирания от търговеца обект - Кафе-аператив "******", находящ се в гр. ******, ул."******" № ****** без разрешение издадено от Д"******" - гр. ******

По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, дружеството-жалбоподател е поканено за съставяне на АУАН с Покана с Изх.№22078398/08.09.2022г., но тъй като не се е явил упълномощен представител в Д“******“ – ******, АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя.

На 13.09.2022г. актосъставител Б. И. в присъствието на св.Т. К. съставила АУАН/л.9 от делото/ - за извършено адм.нарушение по чл.303, ал.3 от КТ. Същия е изпратен за връчване на нарушителя чрез кмета на Община Сандански и подписан лично от управителя на дружеството-жалбоподател на 20.09.2022г. В законоустановения срок са постъпили писмени възражения, в които установената в акта фактическа обстановка била отречена.

Въз основа на така съставения акт за нарушение, на 18.11.2022г. било издадено и атакуваното НП № 01-2200255/л.5 от делото/ от Директора на ****** – гр. ******, което било връчено на управителя на дружеството чрез Български пощи - срещу подпис на 19.12.2022г./л.7 от делото/.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на свидетелите И., К. и К., както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните актосътавител – св.И. и св.К. – извършили проверката. Техните показания взаимно се допълват, не си противоречат и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията на свид.Кираджиев, воден от жалбоподателя, като счита, че с неговите показания не се установяват факти и обстоятелства, имащи отношение към установеното адм.нарушение.

3

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН, от легитимиран правен субект, който има право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

При служебната проверка като въззивна инстанция съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството.

При служебната проверка съдът установи, че АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 416,ал.1 от КТ, вр чл. 37, ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити.

При съставяне на акта и издаване на НП правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.303, ал.3 от КТ, чиито текст се отнася за това, че лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. При така посоченото съдът намира, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както при съставяне на акта за нарушение, така и при издаване на процесното НП. Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП от Директора на ****** ****** като по делото не възниква съмнение относно компетентността на органа, издал НП. Съгласно чл.15 ,ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”/Обн. ДВ,бр. 44/09.05.2008г../ “Директорът на дирекция “ОИТ” осъществява правомощия на административно наказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН”. Налице са необходимите реквизити на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Съдът не констатира при проверката допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство.

Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни 4 доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото административно нарушение. Нормата на трудовото законодателство, за нарушаването на която е наказано ЮЛ работодател касае недопускане на непълнолетни лица да полагат труд, без разрешение на ДИТ. Тази разпоредба, наред с останалите разпоредби от Глава „Приемане на работа на лица, ненавършили 16 години“ от КТ най-общо предоставят гаранция на непълнолетните работници, че полагания от тях труд ще бъде съобразен с възможностите на тяхната възраст, физическо и психическо развитие.

Предвид установената и посочена по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че правилно е ангажирана отговорността на работодателя, тъй като са налице всички елементи от обективна страна на нарушението. Няма спор, че към датата на проверката лицето Св. М., с ЕГН - ********** е била непълнолетна , както и че е била заварена да полага труд в обекта на жалбоподателя – Кафе-аператив ******като „барман“.

Съдът не възприема твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че процесната декларация по образец, която е предоставена на лицето М. въвежда в заблуждение попълващите я пълнолетни лица, а в случая същата е била непълнолетна към датата на проверката, като по този начин са били нарушение правата и, постановени в чл.10 от ЕКЗПЧОС, чл.11 вр. чл.24 от Хартата за основните права на ЕС, както и твърденията относно това, че изявлението на непълнолетното лице не е извършено съгласно изискванията на специалните за Кодекса на труда закони и в противоречие с ЕКЗПЧОС и ХОПЕС, и не е потвърдено от родител изразеното волеизявление от лицето М.. Макар и непълнолетна към момента на проверката, същата е била ученичка в края на средното си образование, могла е да разбира смисъла на зададените въпроси, които не крият в себе си необичайна сложност и непонятност за възрастта и. Освен това, същата не е била сама, за да не може да реагира, ако действително е поставена в подобна некоректна ситуация от контролните органи. В заведението е присъствал и управителя, като дори първоначално са се опитали да излъжат поверяващите органи относно имената на лицето М.

Предвид изложеното, безспорно се установява, че реално М. е полагала труд и то без сключен трудов договор. Това се установява от собственоръчно 5 декларираните от последната обстоятелства в написаната и подписана от нея декларация, както и от показанията на свидетелите И. и К.. В момента на проверката контролните органи са констатирали именно полагане на труд от М., която била зад бара и приготвяла лимонада именно това е записано собственоръчно от нея в представената декларация.

Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. В конкретния случай категорично се установява, че М. е престирала труд, като е изпълнявала трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място, стопанисвано от дружеството-жалбоподател, на длъжност „барман“ с работно време от 16.00ч. до 22.00ч. В конкретния случай, макар и неотносимо към състава на нарушението категорично се установява и обстоятелството, че писмен трудов договор с посоченото лице не е бил сключен, а същото на практика е престирало труд за дружеството, което именно поради това се явява негов работодател, съгласно §1, т.1 от ДР на КТ. Нещо повече, установява се и няма спор по въпроса, че лицето към момента на проверката е непълнолетно, поради което и по силата на чл. 303, ал.3 КТ – преди да го приеме на работа, работодателят е следвало да има разрешение от Инспекцията по труда, което се дава за всеки отделен случай. В конкретния случай е установено от представените писмени доказателства, че такова разрешение не е издавано, поради което е доказан този отрицателен факт, който е съществен елемент от обективната страна на нарушението.