Решение № 4526 от 13.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4526 гр. Варна, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110105005 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу „БЕСТ ФАЙНЕНС" ООД, вписано в Търговския регистър към АВ с ЕИК 204671803, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади", к-с Бокар, бл. 35, партер, представлявано от Пламен Славов Драгнев и Магдалена Панайотова Везирева- Драгнева, в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва:

1/ Да бъде прието за установено между страните, че клаузата на Раздел IV, т.4 от Договор за потребителски кредит №2000817 от 21.10.2019 г., сключен между „Бест Файненс" ООД и Н. Е. К., е нищожна.

2/ Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 30,00 (тридесет) лева /след допуснатото изменение по реда на чл. 214, ал. ГПК/, представляваща недължимо платена от ищеца неустойка на осн. Раздел ІV, т.4 от Договора, за непредоставяне на обезпечение, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-24.04.2024 г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 21.10.2019 г. между страните бил 1 сключен Договор за потребителски кредит № 2000817 („Договора"). На 22.10.2019 г. по силата на договора била предоставена на кредитополучателя главница в размер на 500 лева. В Раздел IV, т. 4 от Договора било уговорено, че заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема („Неустойката"). Ищецът счита така уговорената неустоечна клауза за нищожна на следните основания:

1/ Неустойката в настоящия случай е изгубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при неплатежоспособност на длъжника и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани.

Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва, а за неизпълнено условие за обезпечаване на договора. Предвидено е неустойката да се кумулира с погасителната вноска по кредита, като по този начин води до скрито оскъпяване на заема и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата обезпечителна функция. Явно кредиторът не е търсил обезпечение, като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител. Излага, се с оглед на всичко изброено, процесната неустойка нарушава принципа на добрите нрави, следователно е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

2/ При условията на евентуалност твърди, че неустойката е уговорена в противоречие с Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От чл. 8, пар. 1 на Директивата става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребител. Същото задължение произтича от чл. 16 на ЗПК. В тази връзка счита, че неустойката е в противоречие с целта на Директивата и чл. 16 от ЗПК. Тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху потребителя, което е недопустимо. Смята клаузата за неравноправна по смисъла на ЗЗП, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради противоречие с императивни 2 норми на закона. Договарянето, че кредитополучател ще заплати горепосочената неустойка противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба икономически страна. Поради горепосоченото е изпълнен общият състав на чл. 143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка тази клауза следва да бъде квалифицирана като неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя.

3/ В евентуалност навежда твърдения, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР, без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение че неустойката бе включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен.

Ищецът излага, че общата дължима сума от заемателя за погасяване на заема е изцяло заплатена. В нея е включена и неустойката, която счита за нищожна. С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки неустойката, съответно дължи нейното връщане на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията на договорите /ЗЗД/.

В срока за отговор ответникът оспорва основателността на предявените искове, като излага, че в сключения договор, общите условия и преддоговорната информация ясно са посочени лихвения процент, годишния процент на разходите по кредита, евентуалните разходи за непредоставяне на поръчител по кредита и разходите за събиране на просрочени задължения.

Параметрите на договора за кредит са определени от самия длъжник, който сам е определил размера на отпуснатия заем и срока за погасяването.

3

Размерът на годишния лихвен процент е определен изрично по размер, може да се извлече как същият се разпределя във времето и няма скрити добавки.

Годишният процент на разходите е формиран по установен в ЗПК начин, като на основание чл. 19, ал. 3, т.1 ЗПК при определяне на годишния процент на разходите не следва да се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, какъвто е и настоящият случай. Неустойката е обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Последната е установена за обезщетяване на вредите, които изправната страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение.

Клаузата, установяваща задължение за неустойка не е неравноправна, тъй като последната е установена като дължима единствено при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срок.

Годишният процент на разходите по кредита е установен в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По процесния договор претендираната неустойка е начислена от дружеството и заплатена от длъжника поради неизпълнение на задължение от длъжника и обезщетява реално претърпените от кредитора вреди поради направени допълнителни разноски, които не биха настъпили при коректно изпълнение от страна на длъжника. Кредитът е в размер на 500 лв., получен е на 21.10.2019 г. Договорът е прекратен поради предсрочно погасяване - изцяло еднократно на 18.11.2019 г., а последната дата от предвидения погасителния план е 20.11.2019 г.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване е, че между ищцата и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 2000817 от 21.10.2019 г., по който ищецът е получил сумата от 500,00 лв., а на 18.11.2019 г. е заплатена сумата от 668 лева.

Видно от представения договор в разпоредбата на раздел IV, т. 2 е уговорено заемателят в срок от един ден от получаване на заемната сума по договора да предостави обезпечение на кредитора чрез осигуряването на поръчител, който следва да отговоря на следните условия: навършена възраст 25 години; минимален осигурителен доход 2000 лева; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение загуба и др.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 1 година; да 4 не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в дружеството; да предостави служебна бележка за доход от работодателя да 6 месеца назад.

Предвидено е, че при непредставяне на исканото обезпечение, на заемателя да бъде начислена неустойка в размер на 0,2% дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора за кредит.

Съгласно уговореното в т.6, в случай, че договорената неустойка стане дължима от страна на кредитополучателя, същата се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита, на падежа на лихвеното плащане.

Видно от представения погасителен план /л.48/, заемателят дължи връщане на сумата от 667.08 лева, след начисляване на неустойка в размер на 30 лева.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното:

Съдът намира за безспорно установено, че страните са обвързани в облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор за кредит.

Ищецът не спори, че ответникът му е предоставил договор за паричен заем и относимите Общи условия. Заемателят се е запознал със същите и е приел условията на договора, като на 22.10.2019 г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от 500 лева.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, въз основа на което ищецът се ползва от специалната закрила по този закон.

Договорът за потребителски кредит е реален, като същият се счита за сключен с предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими вещи. От представените писмени доказателства се установява, че сумата от 500 лева е наредена за плащане на дата 22.10.2019 г. в 10:03:41 ч. и е получена няколко минути по-късно – в 10:32:51 ч.

Договорът е изготвен на разбираем език и съдържа изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна лихва.

Погасителният план с посочване на падежите и размерите на погасителните вноски е част от договора. Размерът на отделните погасителни вноски и общо 5 дължимата сума зависи от изпълнението на задължението обективирано в раздел IV от договора, за предоставяне на обезпечение.

Настоящият съдебен състав намира, процесната клауза за неустойка, за нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото същата е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В настоящия случай, причината за включването на неустойката в дължимата от заемателя сума е обстоятелството, че последният не е предоставил на заемодателя исканото обезпечение, в срок, който е изключително кратък – само 1 ден, считано от получаване на заемната сума, при посочените специфични изисквания, на които трябва да отговоря поръчителя. Още повече, при данни, че предадената в заем сума е в размер на 500 лева, да се иска предоставяне на обезпечение при видимо невъзможни условия, в срок от 1 ден, сочи, че крайната цел на заемодателя е да принуди заемателя да се съгласи с начисляването на допълнителна сума по договора, представляваща 0,2 % от предоставената в заем сума. Изискването за предоставяне на обезпечение не е посочено като предпоставка за сключване на договора, а е включено в самия договор, като не е ясно дали заемателят предварително е бил уведомен за последствията от неизпълнение на това изискване.

Отделно, неустойката е дължима на датата на погасителната вноска, което доказва, че същата няма нито обезпечителна, нито обезщетителна, нито санкционна функция, а цели неоснователно обогатяване на кредитора чрез увеличаване на главното вземане.