Решение № 180 от 03.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Благоевград, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200501175 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба от адв. М. Б., пълномощник на Р. И. С., ответник по гр.д. № 2348/2022г. по описа на РС Благоевград, срещу Решение № 532/06.07.2024г., постановено по гр.д. № 2348/2022г. по описа на РС Благоевград, с което е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че Р. С. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сума в общ размер на 783.62 лв.

С въззивната жалба са наведени оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Наведени са доводи и за необоснованост от събраните пред РС Благоевград доказателства.

Навежда се, че районният съд неправилно е приел, че искът на „В и К“ ЕООД Благоевград е доказан и въз основа на този неправилен извод е постановил и неправилно решение по делото.

Сочи се, че инкасаторът от „В и К“ ЕООД Благоевград не е посещавал редовно жилището на жалбоподателя и не е отчитал коректно изразходваното количество вода. Записвал е някакви кубици вода, което не дава основание на ищеца в първоинстанционното производство да претендира да му бъдат заплатени тези кубици вода.

Твърди се, че в разрез със Закона за счетоводството „В и К“ ЕООД Благоевград не издава 1 фактура за изразходваното количество вода и поради това предявения иск е недоказан, защото не става ясно как трябва да се заплати и без това неправилно отчетената вода.

Оспорва се заключението на вещото лице, че едно от помещенията е захранено с вода.

Връзката между тръбата, по която тече водата и съоръженията, които трябва да захранва, като бойлер, тоалетна, чешма и т.н. е прекъсната.

При изложените съображения иска се от въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск като недоказан.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от „В и К“ ЕООД Благоевград, с който се оспорва депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, като неоснователна.

Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че свидетелят- инкасатор редовно е посещавал адреса на ВиК потребителя. След натрупването на неизпълнение задължения, не е била допускана до електромера за сваляне на показанията. Оспорва се твърдението с въззивната жалба за неиздавани фактури, като се поддържа от въззиваемата страна, че такива са били издавани, приложени са по делото и не са били оспорени от ответника, както в срока по чл.

34, ал. 1 от ОУ, така и в съдебното заседание пред първоинстанционния съд.

Застъпва се становище, че новата програма използвана от ВиК няма отношение към периода на задълженията на потребителя по настоящото дело. Изцяло се поддържа писменото заключение на експерта по изслушаната и приета като доказателство СТЕ пред РС Благоевград, като се поддържа че същото е компетентно изготвено, достоверно и пълно, поради което следва да бъде кредитирано изцяло.

Оспорват се с писмения отговор доводите наведени с въззивната жалба че пред съда не са представени доказателства относно начина на отчитане на изразходваното количество вода, както и възраженията че същото не е било правилно отчетено за процесния период.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба от „В и К“ ЕООД Благоевград, чрез неговия пълномощник, че правилно съставът на първоинстанционния съд е приел, че ответника има качеството на ВиК потребител, тъй като не само, че постоянният и настоящият адрес съвпадат, но и ответникът е присъствал при извършения от вещото лице оглед. По силата на чл. 8 ал.1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/обн. ДВ бр.

88 от 08.10.2004г./между страните- „В и К“ ЕООД Благоевград и абоната Р. И. С., е съществувало за процесния париод- валидно облигационно правоотношение, основано на изпълнените задължения на оператора за предоставяне на дължимите услуги за доставка на питейна вода, отводна вода и нейното пречистване, срещу задължението на абоната да заплати ползваните от него услуги.

В отговора на въззивната жалба се излагат съображения, че от представените в хода на производството доказателства е установено по безспорен и категоричен начин, че ВиК потребителят е използвал предоставените от ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Б., *** и не е изпълнил задължението си относно заплащане на фактурите. Сумата, посочена в 2 издадената и представена по делото фактура, представлява стойността на реално предоставените ВиК услуги, които „В и К“ ЕООД Благоевград е задължен по закон да предоставя и не може да отказва, в това число и да спира изпълнението на така предоставените услуги.

Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че в хода на производството пред РС Благоевград, ответната страна не е направила възражение по отношение на осчетоводяването на издадените фактури, съобразно чл. 40 ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/обн. ДВ бр. 88 от 08.10.2004г./, в 7 дневен срок от изтичането на срока за плащане, пред „В и К“ ЕООД Благоевград, нито е извършено оспорване на представените пред първоинстационния съд фактури, от ответника и неговия пълномощник по делото. Поради изложеното поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че такова възражение едва пред въззивния съд е процесуално недопустимо.

Представените по делото фактури не са били оспорени от ответника, като същите са надлежно осчетоводени в счетоводството на „ВиК“ ЕООД, като съдържат пълна информация за периода и размера на задължението. Същите не са били оспорени в 30 дневния срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ, след който срок съгласно чл. 44 от ОУ, потребителят дължи заплащане и на лихви за забава.

Поддържа се с писмения отговор, че публикуването на дължимите суми в интернет страницата на ВиК оператора, представлява покана на „В и К“ ЕООД до потребителя, след което същият е в забава за извършване на плащане на дължимите суми за ползваните услуги.

Поддържа се от въззиваемата страна, че неплащането от страна на ищеца е категорично недробросъвестно поведение, което не следва да се толерира по никакъв начин и последвалото принудително изпълнение е единственият законов способ да се удовлетвори ВиК операторът и да се поставят всички потребители на ВиК услуги пред равни условия.

Изложени са доводи, че ако е налице повреда в границите на вътрешната водоснабдителна мрежа, както и на индивидуалния водомер, то нейното отстраняване следва да се извърши от и за сметка на абоната потребител. В случай на неизпълнено задължение от потребителя да отстрани така възникнала повреда, той дължи заплащането на изразходваното, но неизмерено количесвто вода, за период за който индивидуалния водомер не е поставен или не е отстранена неговата повреда. Излагат се доводи, че не е регламентирано с разпоредбата на чл. 39 ал. 8 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/обн. ДВ бр.

88 от 08.10.2004г./, размера на служебното начисляване на количеството изразходвана вода за индивидуалните водомери, като въпреки неизпълнение на основните задължения на въззивника абонат- Р. И. С., същият е бил поставен в по-благоприятно положение с оглед приложението на закона, тъй като въпреки неподдържане на изправен индивидуален водомер, на същият са били начислени суми за ползвани услуги по тарифа за 5 куб.м., съобразно предвиденото в ОУ, като е съобразено че за процесните периоди е установена реална консумация на вода и ползване на останалите услуги, която не е била отчитана от 3 измервателно устройство, но именно поради бездействието и неизпълнение на задълженията на абоната.

С писмения отговор на въззивната жалба се иска от въззивния съд да потвърди в цялост Решение № 532/06.07.2024г., постановено по гр.д. № 2348/2022г. по описа на РС Благоевград, като правилно и законосъобразно, а предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК като основателен и доказан.

При становищата си по същество в съдебното заседание след даване ход на устните състезания, пълномощниците на страните по делото поддържат доводите и възраженията, направени с въззивната жалба и отговора към нея.

Пълномощникът на жалбоподателя- адв. Б. в пледоариите си пред въззивния съд, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени обжалваното решение на РС Благоевград като неправилно. Поддържа се, че апартамента собственост на жалбоподателя в гр. Б. е необитаем от 2013г., като се излагат доводи, че след като е закрита партидата за ток, няма как да се ползва и вода. Оспорва се заключението на вещото лице, което след оглед на място е дало заключение че едно от помещенията е захранено с вода. Поддържа се че това твърдение е невярно, тъй като липсват тръби, които да свързват съществуващите в помещението мивка, бойлер и тоалетна. Изказва се недоумение защо вещото лице не е представило по делото снимките които е направило в това помещение. Оспорва се твърдението на вещото лице и в частта му, в която то твърди че другия водомер е манипулиран, тъй като това може да бъде доказано само след проверка в лаборатория, а такава няма данни да е била извършена. Оспорва се от пълномощникът на жалбоподателят начина на фактуриране на „В и К“ ЕООД Благоевград, като се възразява че абоната не е получавал фактури за изразходваната от него вода. Възразява се, че няма как инкасатор да е влизал всеки месец в апартамент, който е необитаем, поради което се поддържа оплакването че не е използвана вода, като такава не е била надлежно измерена, тъй като не е консумирана и поради това не е заплатена от абоната.

С писмени бележки по делото, жалбоподателят Р. И. С. поддържа че апартамента в гр. Б. е необитаем от 2013г. до 2022г., поради което в него вода не е консумирана и ползвана. Сочи че в този апартамент е спрян тока, което лесно може да се установи. Оспорва се извода на вещото лице, че водомера е манипулиран, тъй като това може да се установи само в специализирана лаборатория, но не и от оглед на място. Твърди се от жалбоподателят, че никога в апартамента не е влизал инкасатор, който да запише данните от водомера, поради това е интересно как са се появили данни за ползваната вода. Възразява се от жалбоподателят, че всеки месец същият следва да получава фактура, въз основа на която да се извършва плащане, а фактури по делото пред РС Благоевград не са били представени.

Оспорва се безпристрастността на вещото лице, като се твърди че същото е свързано с „В и К“ ЕООД Благоевград и доказателство за това според жалбоподателя е че по делото не са представени направените снимки от помещението, в което се твърди че се ползва вода.

Представя се писмена защита по делото от пълномощника на “Водоснабдяване и Канализация” ЕООД- Благоевград, в която подробно са развити правни съображения в 4 подкрепа на доводите изведени с въззивната жалба.

За да се произнесе съобразно компетенциите си на въззивна съдебна инстанция, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Пред Районен съд Благоевград е депозирано заявление с вх. № 5647 от 12.04.2022г., с правно основание чл. 410 от ГПК, със заявител „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, БУЛСТАТ * и длъжник Р. И. С., ЕГН *, с абонатен № *, с адрес гр. Б., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 911/2022г. по описа на РС Благоевград, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, за неплатена сума в размер на 653,18лв., съставляваща главница по незаплатено задължение за доставени ВиК услуги, за периода от 31.01.2018г. до 05.11.2020г., сума в размер на 130,44лв. за лихви за забава за периода от 04.04.2018г. до 05.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК /12.04.2022г./ до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 25 лв., представляваща заплатена държавна такса за заповедното производство.